2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 651
гр. София, 29.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА-ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1234 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.) след отмяна на решения по реда на отмяната от ВКС.
Образувано е по жалбата на Ж. Т. Т., Т. Т. Т., Т. Д. К., К. Д. Д., В. Б. Т., И. Б. Г. и М. Б. С. – всички чрез процесуалния си представител адв. М. С., против въззивното решение № 52 от 13 юли 2007 г., постановено по в.гр.д. № 916 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2005 г. в частта му, с която е оставено в сила решение от 11 май 2002 г., постановено по гр.д. № 1268 по описа на районния съд в[населено място] за 2001 г. и са признати само 18 декара от завещани имоти, като е отхвърлен искът за остатъка от завещаното, както и в частта за липсата на произнасяне по отношение на незаявените пред поземлената комисия, но включени в исковата молба земи. Т. Т. Т. е вписана като жалбоподател в касационната жалба, но е починала преди постановяването на атакуваното въззивно решение. На нейно място са конституирани наследниците й В. С. И. и Л. С. Н..
Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.) – необоснованост. Касаторите изтъкват, че не е спорно, че общият наследодател не е имал повече от 320 декара общо, а според решението на съда се признава по-голямо количество от притежаваната от него земя, поради което завещаните земи се включват в общото количество притежавана земя; несъответствието в имената на местностите според завещанието и процесните земи е станало поради многото наименования и окрупняването от поземлените комисии; четири незаявени имота влизат в общото количество земя, но не фигурират в решението на съда, като искът за признаване правото им за възстановяване е отхвърлен от съда в друго производство поради липса на документи за собственост; искът следва да бъде отхвърлен по отношение на нива в м. “Ески мизарлък”, нива в м. “Дражков дъб”, нива в м. “Кору герен”, нива в м. “М. орта борун” (съответства на друга възстановена нива) и нива в м. “Къртача” (съответства на четири други възстановени ниви).
Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.). Ответниците А. Ж. Т., В. Ж. Т., С. П. П. и А. П. П. в писмени бележки чрез процесуалния си представител адв. К. С. изтъкват, че твърденията на касаторите са немотивирани, неподкрепени от доказателствата по делото и жалбата няма петитум.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. Макар във въззивната жалба да се сочи, че атакуваното решение е неправилно в частта му, с която липсва произнасяне по отношение на незаявените пред поземлената комисия, но включени в исковата молба земи, следва да се приеме, че произнасянето на въззивния съд е било ограничено от разрешението, дадено в решение № 297 от 1 декември 2005 г. по гр.д. № 326 по описа на петчленен състав на гражданската колегия на ВКС за 2005 г., според което при условията на чл. 231, ал.1, б. “а” ГПК (отм.) въззивният съд при новото разглеждане на делото следва да прецени тайно завещание на общия наследодател на страните и по тази причина в атакуваната му част по отношение на незаявени земи, въззивното решение е влязло в сила.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че общият наследодател Т. М. разпределил през 1939 г. земи между синовете си Т. и Б., като всеки от синовете му започнал да обработва земите поотделно и ги внесли в ТКЗС, но от неформалната делба до внасянето на имота в ТКЗС през 1950 г. не е изтекла необходимата по закона двадесетгодишна придобивна давност; тайното завещание на Т. от 1940 г. е направено при спазване на изискванията на приложимия закон, но е спорно дали земите, завещани с него, са идентични с процесните, тъй като съвпадение има само с нивите в м. “Къртача”; само нивата в м. “Къртача” е станала собственост на Т. и Б. при смъртта на бащата по силата на чл. 182 от отменения Закон за наследството, поради което искът е неоснователен за ниви в посочената местност общо от 18 декара; за земите в “Ески мизарлък”, “Дражков дъб”, “Г. баир” и “Кубаклъка” производството по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е преюдициално за производство по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ.
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като в исковата молба се твърди, че страните са наследници на Т. М., б.ж. на[населено място] – ищците са наследници на дъщерите му Д., М. и С., а ответниците по иска и касатори в настоящото производство, са деца на синовете му Т. и Б.; след приживна делба наследодателите на ответниците внесли имотите на Т. в ТКЗС, без да са били тяхна собственост. Според парцеларния списък за[населено място] от 1946 г. на името на Т. М. са записани имоти; за сина му Т. са записани 26 броя земеделски имоти, а за сина му Б. – 25. Доказателства за документално оформяне на приживната делба не се представят. На наследниците на Б. и Т. били възстановени общо 289 декара, а невъзстановени са около 31 декара.
Решението на въззивния съд, с което установителният иск за собственост по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен по отношение на нивата в м. “Къртача” по тайното завещание на общия наследодател на страните от 1940 г., е правилно.
През 1940 г. Т. направил тайно завещание, по силата на което завещал на тримата си синове (и на сина си В., освен на другите двама) земеделски имоти. Завещаните на Т. Т. земи са 11 декара в м. “Кючумлека”, 9 декара в м. “Къртача” и 9 декара в м. “Ч. дъби”; на Б. Т. са завещани 12 декара в м. “П. круши”, 9 декара в м. “Къртача” и 9 декара в м. “Ч. дъби”. От съпоставката между претендираните земи и завещаните земи се установява, че има съвпадение само по отношение на земи в м. “Къртача”.
По отношение на изготвянето, съхранението и отварянето на тайното завещание се установява, че са спазени изискванията на Закона за наследството от 1889 г. Основателно съдът приел, че чрез експертни знания е установена идентичността само на нивата в м. “Къртача”; останалите посочени ниви в м. “Кючумлека”, “П. круши” и “Ч. дъби” не са въведени като предмет на претенция чрез исковата молба, а и такива имоти по партидата на общия наследодател до 1938 г. не са записани. Обоснован е изводът на съда, че имотът в м. “Къртача” е станал собствен на Т. и Б. Малкочеви в момента на смъртта на общия наследодател през 1948 г., като по този начин при внасянето й в ТКЗС тя е била собственост на Т. и Б..
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 52 от 13 юли 2007 г., постановено по в.гр.д. № 916 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2005 г. в частта му, с която е отменено решение от 11 май 2002 г., постановено по гр.д. № 1268 по описа на районния съд в[населено място] за 2001 г. и е признато правото на собственост на наследниците на Т. М., б.ж. на[населено място], обл. С. З., починал през 1948 г., на собственост върху 37 декара ниви в м. “Къртача” в землището на[населено място].
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: