О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр.София, 22.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 19/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на „С” А. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Пловдивски окръжен съд № 2* от 27.08.2009 г. по ч.гр.д. № 2244/ 2009 г. С атакуваното определение е оставено в сила определение на Пловдивски районен съд № 615 от 03.10.2008 г. по гр.д. № 10641/ 2008 г., отхвърлящо молбата на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на бъдещия му иск против С. К. С. за заплащане на сумата 447 765,70 лв чрез налагане на запор върху дружествени дялове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение в разрез с практиката на други съдилища бил разрешен от въззивният съд въпроса за предпоставките, при които е възможно допускане на обезпечение на бъдещ иск. Изложени са и доводи, че обжалването следва да се допусне съгласно правилото на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като отказът за налагане на обезпечение нарушавал принципа за установяване на гаранции за правото на защита на имуществените интереси на правните субекти.
Ответникът по частната жалба С. К. С. не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за недопустима, поради което изобщо не следва да се обсъжда налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Атакуваното определение не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена възможност да бъдат обжалвани с частна касационна жалба. Съгласно чл. 274 ал.3 от ГПК на касационен контрол подлежат само лимитативно изброени определения на съдилищата от предходни инстанции – въззивни определения, които преграждат пътя на развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда развитието им. Постановените в обезпечителното производство определения нямат тези характеристики. Те имат привременен, несамостоятелен характер, не създават сила на пресъдено нещо, въпросът, по който са произнесени, всякога може да се повдигне отново и да се пререши. От това следва, че с определението, постановено по искане за обезпечение, не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасянето на въззивния съд е изчерпан редът за обжалването му.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за образуване на касационно производство, а доколкото такова е било образувано – същото подлежи на прекратяване. Жалба срещу с. акт, който не подлежи на атакуване по реда на инстанционния контрол, не може да бъде разгледана по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „С” А. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 2* от 27.08.2009 г. по ч.гр.д. № 2244/ 2009 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 19/ 2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: