ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 516
София, 20.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева
Мими Фурнаджиева
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 487 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 6394/04.VІІІ.2010г. на Х. Х. А. от с.Миланово, общ.Преслав, приподписана от адвокат К., срещу въззивното определение на Шуменския окръжен съд /ШОС/ от 23.VІІ.2010г. по ч.гр.д. № 420/2010г.
Ответникът по жалбата Н. – Т. поделение Шумен не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение Ш. е потвърдил определението на Шуменския районен съд от 21.V.2010г. по гр.д. № 1816/2010г., с което е прекратено производството по предявения от Х. А. срещу Н. – ТП Шумен иск за установяване, че ищецът е полагал труд втора категория. Въззивният съд е приел, че срещу посочения ответник ищецът не разполага с иск за установяване съдържанието на трудовото му правоотношение за конкретна длъжност съобразно чл.357 от КТ, тъй като процесуалната легитимация по трудовите спорове е нормативно определена. А категорията на полагания труд не може да бъде предмет на установяване по съдебен ред, тъй като е елемент от фактическия състав в сферата на административните правоотношения при пенсиониране на основание пар.4 от ПЗР на КСО във вр. с чл.104 и чл.168 от КСО и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в рамките на което производство ищецът следва да реализира правата си.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че се касае за отказ от правосъдие, че основанията по чл.280 ал.1 от ГПК се състоят в отказа да се приложи точно закона, което допринася за точното прилагане на закона. Установяването на фактите, за които се претендира, не са изключени от чл.124 от ГПК, а установяването им ще допринесе до правилното решаване на делото. В случая не е отчетен наличният правен интерес, както и решаването на казуса във връзка с развитието на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт. По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде осъществен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е релевирал по посочения начин въпрос във връзка с решаващия извод на въззивния съд, довел до приетия с атакувания акт резултат по предявения за разглеждане спор. По този начин не е удовлетворено основното изискване, съдържащо се в чл.280 ал.1 от ГПК, което прави невъзможна преценката за наличие и на някое от предвидените в разпоредбата допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Шумненския окръжен съд, постановено на 23.VІІ.2010г. по ч.гр.д. № 420/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: