ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
гр. София, 10.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 261 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от В. В. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. В. Д.-Б., против определение № 43 от 5 март 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 89 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2008 г., с което е оставено в сила определение № 496 от 25 септември 2007 г., постановено по гр.д. № 106 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2006 г. за връщане на частната жалба на И. против определение № 349 от 25 юни 2007 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че неправилно съдът приел, че съобщението за постановеното определение е било редовно връчено, защото съседката, видно от оформянето на съобщението, не се е задължила да го предаде, което е в противоречие с постоянната практика на ВС; не е взето предвид от съда, че клеймото върху пощенската пратка, съдържаща частната жалба, е поставено в деня след подаването на писмото. Представят се две определения на Върховния административен съд. Макар и не изрично формулиран, поставя се процесуалноправният въпрос редовно ли е връчването на съсед при условията на чл. 46 ал. 2 от ГПК (отм.), ако върху съобщението не е сторено изрично отбелязване, че съседът се задължава да предаде съобщението на адресата. Допускането до касационен контрол се иска при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Ответниците Министерство на правосъдието и Окръжна прокуратура [населено място] не дават отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че съобщението до И. било получено на 2 юли 2007 г. от съседка и, следователно, срокът за обжалването на съдебния акт е изтекъл на 9 юли 2007 г., а частната жалба е подадена на 10 юли 2007 г., поради което правилно е била върната.
Частният жалбоподател е предявил искова молба с правно основание по чл. 1 от ЗОДОВ, но искът му бил отхвърлен като неоснователен. Въззивната жалба срещу решението била депозирана на 19 юни 2007 г., но съдът преценил, че е просрочена. С определение № 349 от 25 юни 2007 г. съдът върнал жалбата. Съобщението за това определение е получено на 2 юли 2007 г. от съседка на И.. Не е спорно между страните, че пощенското клеймо върху пощенската пратка, съдържаща жалбата против определението за връщане на въззивната жалба, е с дата 10 юли 2007 г. С допълнителна молба от 14 април 2008 г. И. сочи, че просрочването е не по негова вина, тъй като писмото било изпратено с клеймо за следващия ден.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос е съществен по принцип, но неговото разрешаване изобщо не е било предмет на разглеждане от въззивния съд. Преценката на изложеното в жалбите на частния жалбоподател води до извода, че в течението на производството не е повдиган спор относно редовността на извършеното чрез съсед съобщаване за определението за връщане на въззивната жалба. По тази причина и съдът не е излагал съображения във връзка с повдигнатия въпрос. Съществен по смисъла на ГПК е онзи въпрос, чието разрешаване по различен начин би довело до различен резултат в съдебния акт. След като съдът изобщо не е разрешавал повдигнатият въпрос, тъй като той не е бил въведен като спорен в производството, то този въпрос, независимо от значимостта му по принцип, не може да обоснове допускане до касационен контрол.
Допълнително към искането за допускане до касационен контрол частната касационна жалба съдържа оплаквания, които могат да се определят като доводи по искане за възстановяване на срок по реда на чл. 37 и сл. от отменения ГПК или по чл. 64 и сл. отдействащия ГПК. Тези доводи за пръв път са посочени от частния жалбоподател след постановяването на атакуваното определение, поради което е нямало как да бъдат разгледани от съда. Ето защо, дори касаторът да беше успял да формулира съществен въпрос, жалбата му отново не би била допусната до касационен контрол по изложените вече съображения.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 43 от 5 март 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 89 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: