ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 956
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1948 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на П. Д. В. от София срещу въззивното решение на СГС от 11.V.2009г. по в.гр.д. № 3707/2005г.
Ответниците по касационната жалба В. С. Т., А. В. Т. и Е. В. Т., и тримата от София, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС № 72/2005г. по гр.д. № 4320/2003г., с което са отхвърлени предявените от П. В. срещу А. Т. и В. Т. искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот, предмет на нот.акт № 93/10.VІ.2002г., срещу грижите, които ответницата полагала за прехвърлителката Л. В. до момента на сключването, както и срещу задължението тя и занапред да я издържа и гледа лично или чрез друго лице докато е жива.
Въззивният съд е подложил на преценка твърденията на ищеца за липса на постигнато съгласие, резултат от извършване на волеизявление без валидно учредена от Л. Д.В. представителна власт, за невъзможен предмет на сделката и за липса на основание. Относно последният твърдян порок на договора е прието, че настъпилата часове след сключването му смърт на прехвърлителката не го прави без основание. Такъв би бил договорът единствено в случай, че насрещната престация би имала за предмет само бъдещи грижи и издръжка, смъртта на прехвърлителката настъпи твърде скоро след датата на договора и това е било известно на приобретателката. В случая В. прехвърлила на ответницата собствеността върху процесния имот срещу две престации – минали грижи и бъдещи издръжка и грижи. Установено е, че състоянието на В. в резултат на претърпените операции през 1991г. и особено през 2001г. обективно е изисквало полагането на значителни грижи за осигуряване на личната й хигиена и чужда помощ при обслужването й през възстановителния период. С оглед предмета на спора е без значение дали миналите грижи са били предоставяни в действителност, релевантно е, че по волята на прехвърлителката такива й са престирани от А. Т. и обосновават получаването на благо на значителна стойност – правото на собственост върху процесния имот.
В касационната жалба на П. В. срещу така постановеното решение се сочи, че решаването на делото от касационния съд ще допринесе за решаването на въпроси от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: дали неполагането на грижи за в бъдеще по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане поради смъртта на прехвърлителя веднага след изповядане на сделката е липса на основание на този договор, което води до неговата нищожност, ако в договора е отразено, че имота се прехвърля и срещу положени в миналото грижи за прехвърлителя, каквито не са установени. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че предметът на делото е решен в противоречи с практиката на върховните съдилища – основание по чл.280 ал.1 т.2, и е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Изложени са съображения, че твърдението за противоречива практика се обуславя от следните факти и обстоятелства: датата на изповядане на сделката и датата на смъртта са в един и същи ден при внезапно рязко влошаване на здравословното състояние на прехвърлителката; от значение е качеството на приобретателите – лекуващ лекар в С. и съпругата му – медицинска сестра в същото болнично заведение, което има значение относно знанието за настъпването на летален изход в кратък период от време; фактът, че издръжка и грижи в минало време не са полагани от приобретателите – те полагали грижи при предишни престои на Л.В. в болничното заведение, но в качеството им на медицински лица, което не може да обуслови твърдението, че грижите са били конкретно свързани с нея. Трайната практика на върховните съдилища, обективирана в пет решения, е за нищожност на алеаторния договор, щом приобретателят е знаел за предстоящата близка смърт на прехвърлителя.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият релевиран от касатора по посочения начин материалноправен въпрос е съществен по принцип, но такъв въпрос не е разрешаван от въззивния съд. Това е така, тъй като в атакуваното решение не се съдържа извод, че не е установено гледане и грижи да не са били полагани от приобретателката по отношение на прехвърлителката, а е прието за релевантно обстоятелството, че по волята на прехвърлителката, изразена в нотариалния акт, такива грижи са й били престирани, което не се сочи като основание за допускане на касационно обжалване. Следователно не е налице основното предвидено в чл.280 ал.1 от ГПК условие за допускане на касационно обжалване, което прави невъзможна преценката за наличие и на някое от твърдяните от касатора допълнителни критерии за селекция на касационните жалби. Релевираните в изложението съображения отразяват личната преценка на ищеца-касатор за значението на представените по делото доказателства, което не покрива нито една от предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи от друга страна и че представената съдебна практика, обективирана в решения №871/01.ХІ.1996г. по гр.д. № 453/1996г. на ВС ІІ ГО, № 660/26.ІХ.2000г. по гр.д. № 1080/1999г. на ВКС І ГО, № 315/14.VІ.1990г. по гр.д. № 299/90г. на ВС І ГО, и № 148/12.ІІ.1991г. по гр.д. № 1448/90г. на ВС І ГО, не е относима към спора по настоящото дело, тъй като в тях не е разрешен въпросът за валидността на алеаторен договор, сключен срещу издръжка и гледане и за минало време /до сключването му/, а само въпросът за валидността на договора с оглед уговорената престация за бъдещи грижи. Що се касае до решение № 1040/11.Х.1995г. по гр.д. № 382/1993г. на ВС ІІ ГО, то също не е относимо към разглеждания спор, тъй като с него е прието, че клаузата за гледане и грижи до сключването на алеаторния договор е недействителна, тъй като до този момент между претвърлителя и приобретателя е бил сключен договор за наем с уговорка вместо плащане на наем наемателят да престира грижи на наемодателя.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Въззивно отделение, ІV В състав, от 11.V.2009г. по гр.д. № 3707/2005г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: