О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1232
гр. София 05.11.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4657 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. В. Б., чрез адв. С. Г. срещу решение № 206/15.05.2013 г. по в.гр.дело № 196/2013 г. на Врачанския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 49/25.01.2013 г. по гр. дело № 2476/2012 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която И. Н. Б. от [населено място] е осъден да заплаща на малолетното си дете Ю. И. Б., чрез неговата майка и законен представител М. В. Б. месечна издръжка над размера от 250 лв. и вместо това е отхвърлил иска с пр.осн.чл.143,ал.1,вр.чл.59,ал.2 и ал.5 СК в частта за сумата над 250 лв. месечно до уважения от Районен съд [населено място] размер от 400 лв. като неоснователен.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос относно критериите за определяне размера на издръжката на малолетни деца, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 5/16.11.1979 г., решение № 280/28.09.2011 г. по гр.дело № 1654/22010 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК, решение 341/01.11.2011 г. по гр.дело № 147/2011 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата И. Н. Б., чрез адв. В. Л. в писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателката не е формулирала материално правен, нито процесуално правен въпрос, а ако се приеме, че е налице такъв въпрос, то същият не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Изразено е и становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск по чл. 143,ал.1 ГПК,вр.чл.59,ал.2 и ал.5 СК.
От фактическа страна е прието, че роденият на 29.11.2006 г. Ю. И. Б. е дете на страните по делото – ответникът по жалбата И. Б. и жалбоподателката М. Б.. С решение № 49/25.01.2013 г. по гр.дело № 2476/2012 г. на Врачанския районен съд е прекратен брака между родителите, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения. В посочените части решението на Врачанския районен съд е влязло в сила като необжалвано.
Прието е, че съобразно удостоверение № 235/04.12.2012 г., издадено от [фирма] за периода 01.12.2011 г. до 01.12.2012 г. бащата И. Б. е получил брутно трудово възнаграждение общо 62 850.41 лв. – по 5 237.50 лв. месечно.
Съобразно удостоверение № 1771/30.07.2012 г., издадено от същото търговско дружество за периода от време от 01.01.2012 г. до 01.07.2012 г. майката М. Б. е получила брутно трудово възнаграждение общо 7 979.99 лв. – по 1330 лв. месечно.
Съдът е взел предвид приложения по делото социален доклад и е приел, че детето Ю. е клинично здраво дете, развива се нормално за възрастта си и за него се полагат адекватни грижи.
Като е взел предвид установените факти по делото и разпоредбите на чл.142, ал.1 СК, според които размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, а съгласно ал.2-ра размерът на минималната издръжка на едно дете е равна на ? от минималната работна заплата съдът е приел, че месечната издръжка, необходима за детето Ю. Б. е 400 лв. Според съда този размер издръжка се дължи от двамата родители и поради това, че възможностите на майката са по-малки, а и същата полага грижи за отглеждане на детето ответникът по жалбата следва да заплаща по 250 лв. месечна издръжка. Останалата част следва да се поеме от майката.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която И. Б. е осъден да заплаща на малолетното дете Ю. Б., чрез майката М. Б. месечна издръжка над 250 лв. и е отхвърлил иска с пр.осн.чл.143,ал.1 СК в частта над сумата 250 лв. месечна издръжка.
По правния въпрос:
Основателни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. С ППВС № 5/16.11.1970 г. – т.4, т.5 и т.7 е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, че двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В същата насока е и разрешението на правния въпрос в цитираните решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК – решение № 280/28.09.2011 г. по гр.дело № 1654/22010 г. на ВКС III г.о., решение 341/01.11.2011 г. по гр.дело № 147/2011 г. на ВКС III г.о. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в отклонение от цитираната практика на ВКС. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 206/15.05.2013 г. по в. гр. дело № 196/2013 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 49/25.01.2013 г. по гр. дело № 2476/2012 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която И. Н. Б. от [населено място] е осъден да заплаща на малолетното си дете Ю. И. Б., чрез неговата майка и законен представител М. В. Б. месечна издръжка над размера от 250 лв. и вместо това е отхвърлил иска с пр.осн.чл.143,ал.1,вр.чл.59,ал.2 и ал.5 СК в частта за сумата над 250 лв. месечно до уважения от Районен съд [населено място] размер от 400 лв. като неоснователен, по касационна жалба вх. № 4105/04.06.2013 г., подадена от ответницата М. В. Б. от [населено място], [улица], вх.А, ап.1, чрез ад С. Г..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: