4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 15.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА И.
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6082/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби,подадени от А. К. Т.,чрез пълномощниците му адв.М.И. и адв.Н.Д. и от Н. Б. Г.,чрез пълномощника му адв.М.И., против въззивно решение № 1376 / 17.07.2015 год. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1078/2015 год.,потвърждаващо решение № 81/ 09.01.2015 год. по гр.д. № 15636/13 год. на Пловдивски районен съд,с което са осъдени А. К. Т.,Н. Б. Г.,М. И. И. и Г. И. К. да заплатят на В. Х. Д. общата сума от 30 048,62 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 30.09.2008г. до 01.11.2011г. в размер на средния пазарен наем за собствените на В. Х. Д. 1/4 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] – урегулиран имот в квартал 453, състоящ се от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV, при съседи: ул.Г.Д. Н., ул.П. Х., ул.Е. в., ул.В. и наследници на А. С., заедно с изградените в него постройки – триетажна сграда със застроена разгърната площ 3 470 кв.м.; котелно помещение с площ 210 кв.м.; едноетажна сграда със застроена площ 48 кв.м.; едноетажна сграда със застроена площ 154 кв.м. и трафопост с площ 24 кв.м., който имот по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. съответства на ПИ №56784.518.720 и построените върху него сгради с идентификатори 56784.518.720.1, 56784.518.720.2, 56784.518.720.4, 56784.518.720.10 и 56784.518.720.15; от която сума А. К. Т. и Н. Б. Г. да му заплатят сумата от по 13 521,88 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 30.09.2013г., до окончателното изплащане, а М. И. И. и Г. И. К. да му заплатят сумата от по 1 502,43 лв. , ведно със законна лихва от 30.09.2013г., до окончателното изплащане.Отхвърлени са исковете за разликата над присъдените до пълните претендирани размери от по 22 500 лв. срещу А. К. Т. и Н. Б. Г. и от по 2 500 лв. срещу М. И. И. и Г. И. К. като неоснователни.
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси : 1.Длъжен ли е въззивният съд,като съд по съществото на правния спор да направи свои фактически и правни изводи по делото,като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства,възражения и доводи на страните.2.Изисква ли се от въззивния съд да постанови своето решение въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,а когато някое доказателство се приема за недостоворно,да изложи мотиви за това.3.Възможно ли е само един от владелците да упражнява фактическа власт върху общата вещ.4.Дължи ли се обезщетение от съсобственик,преди момента на влизане на съдебно решение,когато отпада основанието и ответниците от владелци се превръщат в държатели на имота.Позовава се на решения на ВКС,ПП № 1/1953 год. и на ТР № 1/2012 год. на ВКС ОСГК.
Ответникът по касация В. Х. Д. не е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че решението не страда от пороци, водещи до неговата невалидност или недопустимост,а по същество е правилно и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му.Приел е фактическата обстановка за правилно установена,а именно,че:с влязло в сила на 5.10.2011 год.решение [фирма] е осъдено да предаде на шест физически лица,сред които и ищеца В. Д.,в качеството им на наследници на Д. С.,като на собственици,владението върху недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица] – бивша винарска изба и представляващ урегулиран имот в квартал 453, състоящ се от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV, с обща площ 5658 кв.м., заедно с изградените в него постройки – едноетажна сграда със застроена площ 376 кв.м.; триетажна сграда със застроена разгърната площ 3 470 кв.м.; котелно помещение с площ 210 кв.м.; едноетажна сграда със застроена площ 48 кв.м.; едноетажна сграда със застроена площ 154 кв.м. и трафопост с площ 24 кв.м.; имотите,прехвърлени с нотариалните актове от 2008 год.са идентични на тези,за които е воден ревандикационния иск; прехвърлянето на собствеността е извършено в хода на процеса и поради това ответниците са били конституирани като трети лица-помагачи на първоначалния ответник [фирма];в молбите им за конституиране се съдържат извънсъдебни признания за идентичността на имотите, предмет на исковото производство, и тези по нотариалните актове, с които са се легитимирали като собственици.Въз основа на така установеното е приел,че ответниците са придобили ? ид.част от имотите, предмет на производството по ревандикационния иск, в хода на висящия процес от правоприемник на ответника по същото дело. Подписвайки нотариалните актове от 23.07.2008г., в които се съдържа изявление, че към датата на сделките е заведеното дело за собственост, което към този момент е било на етап въззивно производство,ответниците са признали извънсъдебно знанието си за съдебния спор с участие на ищеца и това признание се ползва с обвързваща съда доказателствена стойност,поради което не са били добросъвестни владелци.Знанието изключва добросъвестността по чл.70, ал.1 ЗС ,а презумпцията в ал.2 е оборена. Н. владелец дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, като вземането се основава на принципа за забрана на неоснователното обогатяване.Проследявайки промените в регулационния статут на имотите,собственост на ищеца,в периода от постановяването на решението по иска с правно основание чл.108 ЗС до влизането му в сила и по време на настоящето производство съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците за липса на идентичност между имотите. Приел е за неоснователни и възраженията им за нищожност на съдебното решение по чл.270, ал.2 ГПК, тъй като волята на съда е ясна и разбираема, а обстоятелството, че след постановяването му е променен статута на имота и е одобрена кадастрална карта, не води до нищожност на съдебния акт.Взел е предвид,че вземането за обезщетение по чл.59 ЗЗД не е периодично, независимо, че в случая база за определяне на същото е месечният пазарен наем,поради което за него е неприложима разпоредбата на чл.111, б.в ЗЗД,т.е.приложима е общата 5-годишна давност,която тече от възникването му,поради което е приел и възражението за погасителна давност за неоснователно.Отчитайки нормата на чл.59 ЗЗД , притежаваните от ищеца права (1/4 ид.ч.) и владените от ответниците такива (1/2 ид.ч.), съдът е приел,че те отговарят до размер на 1/8 част от пазарния наем, или за сумата 30 048,62 лв.,която представлява обедняването на ищеца в резултат от тяхното владение. Дължимата сума съдът е разпределил между ответниците съобразно процентните части, посочени в нотариалните актове от 23.07.2008г.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт.В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване формулираните първи и втори въпрос, идентични по съдържание, не съставляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставени са от касаторите не с оглед правните разрешения на съда,а с оглед становището им за допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на доказателствата и по-конкретно приетото заключение по изготвената техническа експертиза установяваща идентичността на недвижимия имот.Така поставен въпросът е касационно оплакване по чл.281 ГПК и е относим към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Проверката на правилността на решението,в това число правилно ли са анализирани доказателствата и съответни ли са на този анализ фактическите и правни изводи на съда се извършва във втората фаза на касационното производство.По поставения трети въпрос съдът не е давал правно разрешение,нито е обосновал решаващите си изводи,поради което въпросът не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване. С оглед диспозитивното начало, регламентирано в чл. 6 ГПК, непосочването на правния въпрос за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.Последният от поставените въпроси е фактически и няма характеристиката на правен въпрос,тъй като е свързан с подлежащите на доказване в процеса факти с оглед преценката за основателност или неоснователност на претенцията.Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не са оспорили,че са придобили владението и съответно, че са осъществявали фактическа власт върху недвижимите имоти в процесния период от време.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1376 / 17.07.2015 год. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1078/2015 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: