О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
гр. София 20.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2937/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД , чрез пълномощника адв.И.К., против решение № 2038/ 20.03.2019 г., постановено по гр.д. № 8310/2018 г. по описа на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 364629/19.03.2018 год. по гр.д.№ 31583/2017 г. на СРС,в частта,с която касаторът е осъден да заплати на Ц. Ц. Й. – З. на основание чл.200 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.,ведно със законната лихва от 18.05.2017 год. до окончателното й изплащане,както и сумата 1 056,28 лв.,представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 07.09.2016 г.до17.05.2017 г.Отменено е решението в частта,с която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.200 КТ за сумата от 5 000 лв. ,ведно със законната лихва от 18.05.2017 г.до окончателното й изплащане и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 352,09 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 07.09.2016 г.до17.05.2017 г .и касаторът е осъден да ги заплати.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.Претендират се разноски.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Следва ли при безспорно установен по делото факт,че работникът/служителят претърпял трудова злополука е пострадал по време на изпълнение на работа,която не е част от трудовите му задължения и същевременно е в разрез с приетите и връчени му вътрешни правила на работодателя и правила за безопасност,да се приеме,че е налице груба небрежност,респ.да се намали претендираното обезщетение.Позовава се и на основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Следва ли съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на настъпила трудова злополука,да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай,които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД.Сочи противоречие с ППВС № 4/1968 год.,решение по гр.д.№ 60397/2016г,ІІ г.о. на ВКС,решение по гр.д.№ 60341/2016г,І г.о. на ВКС,решение по гр.д.№ 2611/2017 г.,ІV г.о.на ВКС и решение по т.д.№ 1423/2017 г.,ІІ т.о. но ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ц. Й. – З., подаден чрез адв. Цв.П., в който се изразява становище , че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел,че трудовата злополука е настъпила при придвижване на Й. по коридора на отделението по токсикология през работно време,за да отвори вратата на отделението след 13,30 ч.,на която се звъняло,при което се подхлъзнала на мокрия под и паднала. За неоснователни са приети доводите на ответника за проява на груба небрежност от страна на пострадалата,както и,че поради неявяване на контролни прегледи е допринесла за настъпване на вредите.От безспорно установените обстоятелства по делото,че ищцата е изпълнявала трудови функции по поддържане хигиената в отделението,което е включвало и почистване на пода,че падането е настъпило на мокър под,че ищцата е вървяла по него,за да отвори вратата на отделението,не се обосновава извод за неполагане на грижа,каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация.Освен това ответното дружество,чиято е тежестта на доказване, не е ангажирало доказателства за установяване на груба небрежност.Проведеното лечение от ищцата съответства на добрите медицински практики и поведението й е съобразено с нормалното и адекватно лечение.Съобразявайки се с практиката на ВКС съдът е посочил,че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни,а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,неудобства и всякакви негативи,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.За да определи справедливия размер на дължимото се обезщетение съдът е взел предвид възрастта на пострадалата,отчел е претърпяното закрито триглезенно едномоментно счупване на вътрешния и външния глезен на лявата подбедрица, извършените четири операции, продължителността на гипсовата имобилизация, периода от 9,5 месеца нетрудоспособност на ищцата,интензитета на търпените болки и неудобства в ежедневието й,както и прогнозата за в бъдеще ,с оглед увреждането на анатомичната цялост на глезена и социално-икономическите условия през 2016 година.
Формулираните от жалбоподателя правни въпроси са обуславящи решаващата воля на съда, поради което представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но не се обосновава наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. За пълнота следва да бъде посочено,че в случая няма неясноти,непълноти или противоречия в закона,които да налагат намесата на ВКС за изясняване на първия въпрос,който е формирал решаващите мотиви на въззивния съд.Налице е многобройна константна практика на ВКС,според която не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.По реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи – само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да се предполага – доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи.Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 88/12.09.1962 г.на ОСГК на ВС.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по поставения втори въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице.Критерият „справедливост” и неговото съдържание по смисъла на чл. 52 ЗЗД включва винаги конкретни факти предвид стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Въззивният съд не се е отклонил от тези постановки. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Предвид изложеното не е налице противоречие на въззивното решение с постоянната практика на ВКС. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл.
Предвид изхода на делото касаторът следва да заплати направените и доказани от ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2038/ 20.03.2019 г., постановено по гр.д. № 8310/2018 г. по описа на Софийски градски съд .
ОСЪЖДА „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД,ЕИК 130345786 да заплати на Ц. Ц. Й. – З.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: