О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 23.01.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1742 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответницата Р. И. Ч., чрез адв. И. К. срещу решение № 2207/21.11.2016 г. по гр.дело № 2976/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 22.12.2015 г. по гр.дело № 2746/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена Р. И. Ч. да заплати на Д. Т. А. на основание чл.79, вр.чл.286ЗЗД, вр.чл.26,ал.2 ЗАдв. Сумата 49 000 лв., като възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.10.2010 г., ведно със законната лихва от 26.02.2014 г., както и в частта на въззивното решение относно присъдените разноски. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. след като страните спорят дали е налице договор от конкретна дата, между конкретни страни, за конкретни действия и с конкретен материален интерес като договорено възнаграждение – следва ли съдът ясно и точно да се произнесе дали е налице правна връзка по писмен договор от конкретна дата и с конкретни параметри или по неписмен договор за определени правни действия, 2. може ли съдът да приеме, че е налице валиден писмен договор между страните от конкретна дата и с конкретни параметри след като липсва оригинал на такъв договор, 3. след като е оспорен писмен договор и не е представен оригинал следва ли съдът да изключи копието на договора от доказателствата между страните, 4. след като е налице оспорване на писмен договор по отношение на авторството – следва ли съдът ясно да определи доказателствената тежест? Следва ли съдът да даде възможност на оспорващата страна да събере всички възможни макар и косвени доказателства за съществуването, респективно несъществуването на оспорения договор, особено когато няма оригинал на договора, а доказателствените искания са направени своевременно? Съдът не е указал която от двете страни следва да докаже валидността на договор за правна защита и съдействие от 26.10.2010 г. след като този договор е попълнен на бланка на обратната страна на пълномощно, в което са установени дописвания след датата на датиране на самото пълномощно. 5. Следва ли съдът да се произнесе дали приема безиндигови химизирани копия за оригинал на писмения договор между страните след като отменя определението си за задължаване на ищеца да представи оригинал на договор, от който последния черпи правата си по делото? 6. В случай, че съдът приема за оригинал договор, който е представен в химизирано копие/макар да няма изрично, а косвено произнасяне по този въпрос/ след като вещите лица са уточнили, че химизираното копие има максимално близки характеристики с оригинала/но все пак не на 100% еднакви/, то следва ли да се даде възможност на страната ощетена от това приемане: да изясни диаметрално противоположните разлики в експертното мнение чрез разширена експертиза, да събере косвени доказателства за своята теза чрез изискване на всички химизирани екземпляри от процесния договор и обследването им от експерт. Приравняването на химизирано копие с оригинал няма законово обосновка в съдебното решение, това приравняване е на база устен разпит на експерти, но при наличие на две противни на това мнение експертизи – длъжен ли е в тази ситуация съдът да прояви максимално принципа на служебното начало като изчерпи всички допустими и необходими доказателствени средства, за да не бъде постановено решение при невярна фактическа обстановка, 7. Длъжен ли е ответникът да посочи изчерпателно всички детайли от лошо изпълнение по един договор за правна защита и съдействие след като е направил своевременно възражение за лошо изпълнение с отговора на исковата молба, включително е посочил неопределянето на изискуемостта по договор за заем и при положение, че исковете срещу всички поръчители са отхвърлени поради изтекъл 6 месечен преклузивен срок по ЗЗД със съдебното решение. След като е направено възражение за лошо изпълнение още с отговора на исковата молба и по правилата за разпределяне на доказателствената тежест следва ищецът да докаже доброто си изпълнение, то допустимо ли е съдът да сочи като преклудирани аргументи на ответника за лошо изпълнение, развити с конкретни примери пред въззивната инстанция/в случая адвокат А. завежда дело срещу поръчители, чиято отговорност не може да бъде изтекла и поради тази причина забавя разглеждането на делото с повече от две години, но не постига желан резултат, тъй като исковата спрямо поръчителите са отхвърлени, а същевременно нотариално заверен договор за заем не е използван за производството по незабавно изпълнение чл.417 ГПК. 8. След като са налице възражения, че е заплатено адвокатско възнаграждение за постигане на резултат: осъждане на длъжници по договор за заем и съдът не се е произнесъл ясно кой е договорът между страните, писмения, за който липсва оригинал или неписмения, то допустимо ли е да бъде присъдена сума, записана в писмения договор без да бъдат взети предвид останалите плащания за същия резултат? Правните въпроси според жалбоподателката са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. Т. А./лице с юридическа правоспособност/ в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Първоинстанционното решение по гр.дело № 2746/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Д. Т. А. срещу Р. И. Ч. с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 9421 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79,вр.чл.286 ЗЗД вр.чл. 26,ал.2 ЗАдв. и чл.86 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено, че ответницата Р. Ч. е наела ищцата Д. А., в качеството й на адвокат. Приел е, че според представен договор за правна защита и съдействие № 8413 от 26.10.2010г. Р. Ч. е възложила на Д. А. изготвяне на нотариална покана, искова молба и процесуално представителство пред Окръжен съд Ст. З. при договорено възнаграждение в размер на 49 000 лв. по чл.36, ал.4 ЗА, което не е обвързано от постигнатия краен резултат на делото. От приложено пълномощно по делото е прието за установено, че Р. Ч. е упълномощила Д. А. да я представлява и защитава по гр.дело № 1138/2010 г., ОС-Ст. З..
Посочил е, че отделно от горното производство със заявление от 23.09.2010г. адв. Д. А., като представител на Р. Ч. по силата на друг договор за правна помощ с № 8401 и друго пълномощно от 23.09.2010 г. е поискала по реда на чл. 417 ГПК Районен съд Стара Загора да издаде заповед за изпълнение въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 183 от 2009г. за сумата от 427 377, 31 евро, от които 350 000 евро главница, неустойка за забава в размер на 64 246,30 евро и лихва от 13 131, 01 евро. С разпореждане от 29.09.2010 г. заявлението е отхвърлено, като е посочено, че липсва документ за платена държавна такса, както и доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане.
Прието е, че е представена искова молба, изходяща от Р. Ч. и насочена срещу [фирма] и други общо 7 седем ответници, по която е образувано гр.дело № 1138/10г., по описа на ОС-Ст.З.. Посочил е, че в исковата молба се претендира главница от 350 000 евро, предоставена по договор за заем от 31.07.2009г. ведно с лихви за забава и неустойка, но без законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е приел за установено, че адв.А. се е явявала като представител на Р. Ч., в о.с.з. от 15.11.2011г., 17.01.2012г., 28.02.2012г., 03.04.2012г., включително и лично с ищцата, но Окръжен съд Стара Загора не е давал ход на гр.дело № 1138/10г., въпреки искането на ищцовата страна за това, поради нередовно призоваване на ответниците, които са общо седем. Прието е, че в о.с.з. на 03.04.2012г. ищцата е упълномощила и втори адвокат – адв.Г., като се е явила лично и с двете адвокатки.
Прието е също, че по делото е представен писмен документ, изходящ от Р. Ч., адресиран до адв.А., в който е отразено, че се оттеглят пълномощията, дадени по гр.дело № 1138/10г., считано от 15.03.2012 г., че приложената обратна разписка удостоверява, че изпратената пощенска пратка не е потърсена от адресата А.. Посочил е, че е депозиран и втори писмен документ, изходящ също от Р. Ч. с дата 03.04.2012г., в който е отразено, че същата оттегля пълномощията си по отношение на адв. Д. А. и прекратява договор за правна помощ, сключен през м. септември и м. октомври, считано от 03.04.2012 г., че няма данни за връчване на адв.А..
Съдът е приел, че в о.с.з. на 30.10.2012г. ищцата Ч. е била представлявана от други адвокати – адв.К. и адв. Д., че новите процесуални представители на ищцата са поддържали исковата молба, така както е предявена, че е изслушано заключение на в.л. по назначената ССЕ със задачи, посочени в исковата молба и в о.з. на 20.11.2012г., че след даване ход на делото, същото е обявено за решаване. Прието е, че новите процесуални представители не са поискали изрично присъждане на законна лихва нито в о.с.з., нито в писмена защита.
С решение от 17.01.2013г. постановено по гр.д. № 1138/2010г., по описа на ОС-Стара Загора са уважени предявените искове, като е осъден [фирма] да заплати в полза на Р. Ч. сумата от общо 427 377, 31 евро и разноски на обща стойност от 82 685 лв., в които е включена и процесната сума от 49 000 лв., представляваща адв.възнаграждение за първия адвокат на страната – Д. А., така, както е отразено в мотивите на съда, въпреки че сумата реално не е платена от клиента до приключване на делото. Посочил е, че е депозиран и списък на разноските по чл. 80 ГПК, представен пред съда в Ст. З., в който е вписано, че за адвокатски хонорар се претендира сумата от общо 51 000 лв.
На 28.01.2013г. е издаден изпълнителен лист, поради допуснато предварително изпълнение. В последствие изпълнителният лист е обезсилен, поради постановена отмяна на допуснатото предварително изпълнение. От извършена служебна справка от ОС Ст. З. е установено, че решението по гр.дело № 1138/10 г. е влязло в сила на 31.10.2013 г. и тогава е издаден изпълнителен лист за присъдените по решението суми.
Прието е за установено от удостоверение № 2355/22.01.2015г., издадено от ЧСИ К. А., по изп.дело № 4210/2013г., че обект на изпълнителното производство са вземания по решение по гр.дело № 1138/10г., по описа на ОС-Ст. З., включително и сумата от 82 685 лв. разноски, които суми са събрани принудително в полза на взискателя Ч..
Съдът е посочил, че по делото е изслушана и приета съдебно-графологична експертиза, чието заключение е възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От същото е прието за установено, че подписът, положен от името на Р. Ч. за клиент в договор за правна защита и съдействие № 8413 от 26.10.2010г., не е положен от Р. Ч., а вероятно е положен от друго лице, чрез имитация или посредством технически способ, като вероятно е използван подпис на Ч., за упълномощител в адвокатско пълномощно от 26.10.2010г. Прието е също, че този извод вещото лице е обосновало с факта, че в случая е изследван не оригинал на документ, а химизирания му вариант, където има преплитане с други т.нар. паразитни щрихи, както и на преценката си на качествените проявления.
От възприетата от съда тройна съдебно-графологична експертиза е прието за установено, че подписите за клиент и упълномощител в договор за правна защита и съдействие и пълномощно с № 8413 от 26.10.2010г., са автентични т.е. положени са от Р. Ч., че в експертизата и разясненията, дадени от вещите лица в о.з. е посочено, че визуално и със специализирана апаратура (увеличение с микроскоп до 150х, цифрова камера, видеоспектрален компаратор) е изследван оригинала на документ, съставляващ договор и пълномощно. Същият е типова бланка обр. сер. 3, като страната за договор за правна защита и съдействие е безиндигова химизирана хартия, а страната на пълномощното е нормална хартия. Текста и подписите върху химизираната страна са т.нар. „индигови копия“, а от другата – положени с химикална паста. Посочил е, че е разяснено, че макар и в случая да не се касае до същинско „индигово копие“ (тъй като не се използва индиго), в практиката химизираните документи се наричат по този начин за яснота, че е пояснено, че този химизиран екземпляр е с характеристиките на оригинален документ, тъй като механизмът му на създаване е чрез пряко въздействие с пишещо средство върху безиндиговата хартията, което води до разпукване на микроскопични топчета от обратната страна, съдържащи мастило и отразяващи движението на пишещото средство. Според заключението, когато подписът се полага непосредствено върху такъв химизиран екземпляр, той в максимална степен отразява признаците, които биха се отразили в подпис с химикална паста, че не са открити признаци за предварителна подготовка при полагане на подписите или за имитация. Посочено е също, че вещите лица въз основа на съвпаденията в общите и частните графически признаци са дали категоричния извод, че обектите на експертизата са положени от Р. Ч..
При така установените факти въззивният съд е преценил за правилен извода на Софийски градски съд, че договорът за правна защита и съдействие е подписан от Р. Ч., поради което клаузите на същия обвързват лицето. Прието е, че в хода на процеса е недоказано възражението на ответницата, че текст от договора е дописван от различни лица, в различно време, както и че посочената сума от 49 000 лв. за възнаграждение е вписана допълнително, нито че датата е положена с различна химикална паста. Прието е също, че доказателства в тази насока по делото няма ангажирани, че действията на ищцата по явяване в о.с.з. заедно с адв.А., както и самото оттегляне на пълномощията в хода на производството пред ОС-Ст. З. потвърждават наличието на упълномощаване.
Съдът е приел, че възражението, че преди да се подпише договора, вече са били извършвани определени правни действия от страна на ищцата в полза на ответницата, не налага извод, че договорът е опорочен, като е съобразено, че между страните има две пълномощни – първото за заповедно производство и второ за общото исково производство. Прието е, че няма пречка в последствие да бъде съставен договор, с който да се валидират вече извършени по делото правни действия, както и за същите да се уговори допълнително адв.възнаграждение.
От правна страна е прието за безспорно установено по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по силата на Договор за правна помощ, сключен на 26.10.2010г., в изпълнение на който адв.А. е изготвила и депозирала искова молба, като се е явявала в о.с.з. до момента, в който пълномощията й са оттеглени от Р. Ч.. Прието е, че делото в Ст. З. е спечелено от ищцата въз основа на искова молба, изготвена от адв.А. и обективираните в същата доказателствени искания, която се е снабдила с изпълнителен лист за присъдените й суми, в това число и направени разноски по реда на чл.78 ал.1 ГПК, в които е включена и сумата от 49 000 лв.,въпреки че тя реално не е платена от клиента на адвоката и не би трябвало да се присъжда в полза на ищцата. Посочил е, че сумата е събрана принудително от длъжника [фирма] чрез ЧСИ А., по изп.дело № 4210/2013г. в полза на взискателя Ч..
Въззивният съд е приел, че подписът на клиент в пълномощното е автентичен, че поведението на ответната страна – Р.Ч., установено от събраните по делото доказателства, не само не опровергава съществуването на договорна връзка между страните, а съставлява потвърждение наличието на такава. Приел е също, че страните не спорят, че между тях е имало договорка за извършване на определени правни действия, че няма спор относно обстоятелството, че в няколко последователни заседания пред ОС – Ст. З. ответницата е била представлявана от адв. А., която се е явявала лично и с адвокат. Според въззивния съд при договора за правна помощ писмената форма не е такава за действителност, нито липсата на писмен договор между адвокат и клиент препятства упражняване на правото по чл.36 ал.2 ЗА чрез искане до съда.
Съдът е приел, че е спорен единствено въпросът при наличието на оттегляне на пълномощията в хода на исковото производство и очевидно влошените отношения между страните, дали е налице надлежно изпълнение на договорните задължения и респ. дали работата е приета и одобрена от клиента, т.е. дали е възникнало задължението да се заплати изцяло договореното адв.възнаграждение, в размер на 49 000 лв. или е дължима само част от същото. С оглед направеното от ответницата възражение за основателно оттегляне на поръчката съдът е посочил, че следва да се даде отговор на въпроса дали адв.А. е положила дължимата грижа по добро водене на процес в Ст. З. или не.
Прието е, че първоинстанционният съд е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, според която основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка – чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА, както и че в случай, че е уговорено заплащане за поръчката, възнаграждение се дължи и когато поръчката бъде оттеглена, както и ако изпълнението на поръчката е станало невъзможно, но само за извършената работа. Преценено е, че в съответствие с тази практика Софийски градски съд е приел, че на ответницата по жалбата-ищец в производството се дължи заплащане на договорено възнаграждение за извършена работа в пълен размер. Възприети са изводите на първоинстанционния съд, че в случая адвокатът добросъвестно е изпълнил поетите от него задължения по сключения договор за поръчка, действал е в защита на интересите на доверителката, ползвал е предоставените й с договора права, извършила е необходимите фактически и правни действия във връзка с изпълнение на договорите и съобразно своята практика и професионален опит е претендирала в полза на ответницата дължимото обезщетение.
Прието е, че страните са били в облигационни правоотношения, произтичащи от сключени помежду им договори за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, като предметът на тези договори се свежда до извършване на различни фактически и правни действия, свързани с осигуряване на плащане от длъжника на сумата от 350 000 евро, предоставени в заем, ведно с лихви и неустойки. Прието е също, че доколкото изпълнението на част от действията по договора изисква адвокатска правоспособност и тези договори са сключени с ищцата именно в качеството й на адвокат са приложими и специалните правила на Закона за адвокатурата относно заплащането на договореното възнаграждение. Позовал се е на разпоредбата на ал.1 на чл.36 ЗА, според която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд и на ал.4, съгласно която това възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. С оглед на това съдът е приел, че в конкретния случай е уговорено възнаграждение при условията на чл.36 ал.4 ЗА, като размерът му е определен по ясен и непротиворечив начин в абсолютна сума. Прието е, че страните са уговорили заплащането на възнаграждение, съгласно изискванията на чл.286 ЗЗД в размер на 49 000 лв. без да е обвързано от крайния резултат на делото, че в случая той е положителен за клиента.
Според въззивния съд сключеният между страните договор е прекратен, поради оттегляне на поръчката, каквато възможност изрично е предвидена в разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗА. С оглед на това е формиран извод и на основание чл.288 ал.1 ЗЗД, че принципната възможност на доверителя при договора за поръчка във всеки един момент да оттегли поръчката, не го освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение, че в случая е приложима и разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗА, според която при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
Съдът е приел, че в тази насока по делото няма ангажирани доказателства, сочещи виновно неизпълнение на поръчката от страна на ищцата адв.А.. Прието е, че според данните по делото в качеството си на адвокат тя е изготвила и депозирала искова молба, явявала се е неколкократно в съдебно заседание, като производството по образуваното дело е било отлагано по независещи от нея причини. Приел е, че делото е било отложено и при първото явяване на новите процесуални представители на ищцата Ч. на 30.10.2012г. С оглед на това е преценено за неоснователно възражението на ответницата, че с поведението си адв.А. е ощетила своя клиент, тъй като не е заявила и претенция за законна лихва (считано от предявяване на иска). Прието е, че подобно искане е обичайно в практиката, че то не е задължителен елемент от всяка искова молба, а зависи от волята на ищеца, че няма пречка в хода на съдебното производство да се направи искане за присъждане и на законна лихва, което не следва да се счита за изменение на иска. Посочил е, че тъй като пълномощията на ищцата са оттеглени преди приключване на съдебния спор, тя не е имала възможност да заяви искане затова и така да елиминира този евентуален пропуск, което не са направили и новите процесуални представители на ответницата след встъпването им в процеса, че те са поддържали исковата молба, така както е първоначално предявена, като направените пояснения не са били свързани с искания за присъждане на законна лихва в размер на над 200 000 лв. Прието е, че такова искане няма направено и в писмените бележки по делото. Според съда пропускът не е преклудиран, тъй като претенцията за лихвите може да бъде заявена в отделно производство.
Относно заявеното възражение за пропуски в заповедното производство съдът е приел, че то не е относимо към предмета на настоящото производство, тъй като е налице общо исково производство пред ОС-Ст. З., а не производство по чл.422 ГПК, което евентуално би имало връзка на преюдициалност със заповедното. Прието е, че представителството в същото от страна на адв. А. е било възложено с друг договор за правна защита, при различен от процесния договорен и платен хонорар.
По възражението, че адв.А. неправилно е определила ответниците по делото – заемополучател, поръчители и ипотекарен длъжник, като е направено частично оттегляне на иска по отношение на някои от тях, съдът е приел, че същото е преклудирано и не следва да се обсъжда по същество, тъй като не е въведено с отговора на исковата молба, а едва във въззивната жалба.
При тези съображения въззивният съд е формирал решаващ извод, че искът за реално изпълнение на поетото договорно задължение за плащане на договорения адвокатски хонорар е основателен и в тази част е потвърдил първоинстанционното решение.
По правните въпроси:
Съдът намира, че в настоящият случай са приложими разпоредбите на чл.280,ал.1, т.1,2 и т.3 ГПК в редакцията на текстовете до изменението с Д.в.бр.86/2017 г. на основание пар.74 от ПЗР към ЗИДГПК, обнародвано в посочения Държавен вестник.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2, и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.1, 2, 3, 4 и 8 от изложението, тъй като същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид тази практика съдът намира, че всеки от въпросите по п.1,2,3,4 и 8 не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. С оглед на това всеки от посочените въпроси не са правни въпроси и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите по п.6 и п.7 от изложението. Всеки от цитираните въпроси касаят правилността на обжалваното решение и поради това не представляват правни въпроси, а са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според цитираната по-горе практика на ВКС – т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Тъй като въпросите по п.6 и п.7 от изложението са относими към правилността на въззивното решение същите не представляват правни въпроси. Следователно не е установено наличието на общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по пети въпрос от изложението. В подкрепа на становището за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос по чл.280,ал.1,т.1 ГПК са цитирани решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Това са решенията: решение № 1/30.01.2015 г. по т.дело № 52/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 74/13.05.2015 г. по гр.дело № 4426/2014 г. ВКС, III г.о., решение № 1476/08.05.2014 г. по гр.дело № 5659/2013 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 113/04.06.2013 г. по гр.дело № 759/2012 г. на ВКС, IV г.о., всички постановени по чл.290 ГПК. В нито едно от тях не е разрешен поставения въпрос от жалбоподателя в т.5-ти от изложението. С оглед на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК/редакцията на текста до изменението с Д.в. бр.86/2017 г./ по същия въпрос. Съгласно т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателката не е цитирала и представила влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./, с което е разрешен същият правен въпрос. Поради това е невъзможна и преценката дали поставеният въпрос е решен противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по пети въпрос от изложението.
По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателката не е обосновала самото основание, т.е. не е посочила какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателката Р. И. Ч..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2207/21.11.2016 г. по гр.дело № 2976/2016 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 256/11.01.2017 г., подадена от ответницата Р. И. Ч., [населено място], [улица], чрез адв. И. К., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: