О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София 29.01.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4730 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Х. И. Н., чрез адв. Н. Н. срещу решение № 78/28.03.2013 г. по в.гр.дело № 48/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение№ 480/09.11.2012 г. по гр.дело № 521/2012 г. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за неимуществени и имуществени вреди.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени въпросите както следва – с постановеният съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, че: „съдебното решение е неправилно и поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, което е от значение за развитие на правото, че е решен въпрос, по който има противоречива съдебна практика, че предвид естеството на неимуществените вреди тяхното доказване е трудно и субективно и води до противоречива съдебна практика”. Жалбоподателят счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение от 06.06.2011 г. по в.гр.дело № 3300/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, решение от 28.05.2012 г. по гр.дело № 249/2012 г. на Окръжен съд [населено място].
Ответникът по жалбата П. на РБ. не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Х. И. Н. от [населено място] в размер на 50 000 лв., последица от увреждане, което е причинено от органите на Прокуратурата, поради повдигнато обвинение, за което Х. Н. е оправдан с влязло в сила съдебно решение по нахд № 183/2012 г. по описа на Плевенския районен съд заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2012 г. и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1100 лв. последица от същия деликт, заедно със законната лихва, считано от 21.05.2012 г. до изплащането.
От фактическа страна е прието, че с постановление от 09.11.2011 г. на разследващия полицай при ІІ-ро РУП ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.338 НК. Образувано е досъдебно производство № 1277/2011 г. по описа на Районна прокуратура [населено място].
С решение № 256 от 14.03.2012г по НАХД №183/ 2012г. на Районен съд [населено място] ищецът е признат за невинен затова, че през периода април 2009г.-23.03.2011г. в [населено място], като държал огнестрелни оръжия – подробно описани в решението не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции-чл.43 ал.4 и чл.48 ал.1 ППЗКВВООБ и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.338 ал.1,вр.с чл.2 ал.2 НК. С решение № 130 от 21.05.2012г на Плевенски окръжен съд по ВНАХД № 247/2012г. е потвърдено решението на ПРС и същото е влязло в сила на 21.05.2012г.
Прието е, че срещу ищеца в наказателното производство е била взета мярка за неотклонение «подписка». Със Заповед № 34з от 14.04.2011г ная ОД на МВР,ІІ РУ «Полиция» [населено място] по ДП № 55/24.03.2011г за извършено престъпление по чл.339 от НК са отнети от ищеца разрешителни за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, разрешително за колекциониране, ловно оръжие и оръжие за колекциониране по приложен опис.
Възоснова на показанията на разпитан по делото свидетел Д. М. е прието, че като последица от образуваното наказателно производство ищецът бил психически сринат, че авторитетът му пострадал след тези дела, че бил изключен от дружество”П.” и много хора не му вярвали, помислили го, че е престъпник и го заобикаляли.
От правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбите на чл.2,ал.1,т.2, пр.1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Прието е, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като е установено наличие на претърпени неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконно обвинение на ищеца в извършване на престъпление по чл.338,ал.1 от НК, приключило с влязло в законна сила решение по нахд № 183/2012г на Плевенския районен съд, с което е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Съдът е приел, че е установено наличие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.338,ал.1 от НК и, че претърпените от обвинението вреди следва да бъдат обезщетени.
Въззивният съд е направил извода, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е взел предвид всички факти и обстоятелства, които имат значение, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според съда съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства като обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществената представа за справедливост.
Прието е, че относно уважената част на иска с пр.осн. чл. 2,ал.1 т. 2, от ЗОДОВ за сумата 3000 лв., първоинстанционният съд е направил правилна преценка на конкретните обстоятелства по делото и на чл.272 от ГПК е препратил към мотивите на Плевенския окръжен съд. Прието е за безспорно по делото, че са налице преживени емоционални страдания от ищеца в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение, изразяващи се в напрежение, притеснение и ограничаване на личните контакти.
Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е съобразил критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД и конкретните обстоятелства по делото – характера и интензитета на притесненията и стреса от незаконното обвинение в извършване на престъпление и тяхната продължителност, периодът на воденото наказателно производство – от повдигане на обвинението – 09.11.2011г до влизане в сила на решението – 6 месеца, тежестта на повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години, съдебното минало на ищеца-неосъждан, обстоятелството,че от 17.01.2012г е внесено постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, наложената мярка за неотклонение „подписка“, уронването на авторитета сред близки и приятели и е направил извода, че на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на сумата от 3 000 лв, в какъвто размер искът е уважен и от първоинстанционния съд. Прието е, че претенцията за разликата над 3 000 лв. до размер от 50 000лв е неоснователна. Според въззивния съд по смисъла на закона престъплението, в което е обвинен ищеца не представлява тежко умишлено престъпление, като е съобразено и обстоятелството че взетата спрямо него мярка за неотклонение е „подписка” най – леката и наказателното производство е приключило в разумни срокове. Направил е извода, че емоционалните страдания свързани със страха от административна санкция не са били интензивни и с тежки последици. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че самите негативни изживявания не са довели до влошено здравословно състояние както и липсата на доказателства, че от незаконното обвинение са настъпили значителни вреди и е приел, че обезщетение в размер на сумата 3 000 лв, заедно с определената законна лихва, съответства на действително понесените от ищеца неимуществени вреди.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в уважената част на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 3000 лв.
Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди въззивният съд е приел, че направените от ищеца разходи в размер на 500 лв. изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с влязло в сила решение, с което ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение са имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно производство. Прието е, че в тази част претенцията е доказана с представения договор за правна помощ и следва да се уважи. Според съда отговорността за разноски в наказателното производство, съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК, без да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Прието е, че в НПК липсва процесуална възможност лицето, което е оправдано по повдигнатите му обвинения или наказателното производство срещу него е прекратено да упражни претенцията си за разноски в наказателния процес, с оглед на което тази отговорност следва да се реализира в производството по предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ. Приети са за недоказани по делото твърденията на ищеца за извършени в наказателното производство пътни разходи в размер на сумата 600лв., поради което претенцията в тази част е неоснователна.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Х. Н. за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 2 и т.3 ГПК на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част. Поставените въпроси в изложението във връзка с присъждане на справедливо обезщетение, отговарящо на причинените вреди са въпроси по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.1 ГПК. Според тълкуването в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставените въпроси от жалбоподателя-ищец не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези въпроси съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът само преценява дали формулираният въпрос от жалбоподателя е правен въпрос и налице ли са сочените допълнителни предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателя не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени от жалбоподателя Х. Н..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 78/28.03.2013 г. по в.гр. дело № 48/2013 г. на Великотърновския апелативен съд по касационна жалба вх. № 2155/08.05.2013 г., подадена от Х. И. Н., чрез адв.Н. Н., съдебен адрес [населено място], [улица], кантора № 9.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: