О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 11.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2856/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. А. А., подадена чрез адв. И.К., против въззивно решение 54/26.04.2018 г., постановено от Апелативен съд – Варна, по гр.д. № 120/2018 г.,в частта, с която е отказано изменение на постановеното определение № 154/18.01.2018 г. по гр.д № 1161/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК с искане за изменение в частта за разноските на решение № 1810/04.12.2017 г., постановено по същото дело.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Инкорпорирано е и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят се позова на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса „Дължими ли са и следва ли да се присъждат разноски за един адвокат за заверка на писмени доказателства на основание чл.6,т.13 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,при условие,че книжата са приложени към исковата молба и с извършена заверка от адвокат,приети са от съда като доказателства и са приложени по делото,както и че са поискани своевременно с подаден до приключване на производството списък по чл.80 ГПК“, както и на основанието по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – Прокуратура на РБ.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на страните, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд,инкорпорирано в решението по същество, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да се произнесе въззивният съд е съобразил, че претендираната сума за заверка на документи по делото се включва в хонорара на адвоката за представителство пред съответната инстанция,поради което първоинстанционното определение по чл.248 ГПК не следва да бъде изменяно с присъждане на по-голям размер и частната жалба е оставена без уважение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, какво и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос,тъй като е налице константна практика/ определение № 345/10.07.2017 г. по ч.т.д. № 485/2017 г. по описа на ВKС, I т.о., определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. № 2266/2016 г. по описа на ВКС, I г.о., определение № 524/12.11.2018 г. по ч.гр.д. № 2904/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 53/01.02.2019 г. по гр.д. № 4807/2017 г. по описа на ВКС, III г.о. и определение № 111/13.02.2019 г. по ггр.д. № 3676/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о./ по приложението на чл.38 ЗАдв.,според която съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.Допълнително възнаграждение за писмени доказателства,които са заверени от процесуалния представител на страната по реда на чл.32 ЗАдв и по силата на нормативната разпоредба имат характер на официално заверени документи,не се дължи,тъй като при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв.съдът съобразяване всички извършени действия от адвоката. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като се определя с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, а минимумът на дължимият адвокатски хонорар е определен в чл. 38, ал. 2 ЗАдв – не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Соченото основание за допускане по чл.280, ал.2 ГПК се основава на въпроса, визиран в изложението,поради което е налице липса на правна аргументация за наличието на това основание.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.В случая касационният жалбоподател не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 54/26.04.2018 г., постановено от Апелативен съд – Варна, по гр.д. № 120/2018 г.,в частта, с която е отказано изменение на постановеното определение № 154/18.01.2018 г. по гр.д № 1161/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: