О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 17.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4481 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 9148/21.08.2017 г., допълнена с частна касационна жалба вх. № 9207/22.08.2017 г., от ищеца Д. Н. Д. срещу определение № 121/11.07.2017 г. по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о., с което е оставена без уважение молбата на Д. Н. Д. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение, като взе доводите в частната жалба и данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу определение на състав на ВКС, подлежащо на обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съдебният състав е приел, че предмет на жалбата, по която е образувано гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. е произнасянето на първоинстанционния и въззивен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Д. Н. Д. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по гр.д. № 6572/2016 г. на Софийски районен съд на основание чл.21, т. 3 ЗПП. Посочил е, че молбата с вх. № 2521/06.03.2017 г., подадена по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство следва да бъде разгледана с оглед развитието на цялото съдебно производство, а не само с оглед предмета на частното производство.
Прието е, че съдебното производство пред Софийски районен съд е образувано по искова молба вх. № 8002572 от 5.02.2016 г., в която е посочено, че е срещу Комисията за регулиране на съобщенията относно заповед за освобождаване от длъжност по КТ № 016/30.10.2013 г. във връзка с обжалване на цялата процедура по възстановяване на работа, преназначаване и ново уволнение от 31.10.2013 г. след решение на съда – за отмяна на незаконно уволнение от 17.11.2009 г. по дело № 1871/2014 г. на АССГ, 42 състав. Прието е също, че в исковата молба са посочени само фактическите твърдения на ищеца, като е заявено искане за предоставяне на правна помощ, след което ще оформи правно иска, петитума и ще заяви доказателствените си искания.
Съдебният състав е приел, че заявителят е представил доказателства, установяващи наличието на предпоставките по чл.23, ал.3 ЗПП – липса на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Формиран е извод, че предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство следва да бъде отказано на основание чл.24, ал.1, т.1 ЗПП. Според съда в случая не е ясен предмета на исковото производство. Приел е, че поисканата още с исковата молба правна помощ цели изясняване на търсената от заявителя защита чрез посочване на петитум и съответстващи му факти, т.е., че се касае до искане, което следва да се квалифицира по чл.21, т.2 ЗПП и което съгласно чл.25, ал.2 ЗПП следва да бъде отправено до председателя на НБПП. Прието е, че съдът е компетентен да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство при предявен иск с ясен предмет, което следва от задължението да направи преценката по чл.24, т.1 и т.2 ЗПП.
При тези съображения съставът на ВКС е оставил без уважение молбата на Д. Д. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение.
Производството по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. е образувано по частна касационна жалба вх. № 126617 от 07.10.2016 г., допълнена с частни касационни жалби вх. № 9961 от 13.10.2016 г., вх. № 10797 от 03.11.2016 г. и вх. № 10888 от 07.11.2016 г., подадени от Д. Н. Д. против определение № 11727 от 18.05.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 2896/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба, подадена от Д. Д. срещу определение от 17.02.2016 г. по гр.дело № 6572/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Д. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото.
С определение № 243/01.12.2016 г. по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. посочената частна касационна жалба, допълнена с частни касационни жалби е оставена без разглеждане.
С определение № 30/14.02.2017 г. по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. е върната частна жалба вх. № 500/17.01.2017 г. на Д. Н. Д. против определение № 243/01.12.2016 г. по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о.
Д. Н. Д. е подал молба вх. № 2427/02.03.2017 г. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 243/01.12.2016 г. От Д. Д. е подадена частна жалба вх. № 2444/06.03.2017 г. срещу определение № 30/14.02.2017 г. по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС,II г.о.
С молба вх. № 2521/06.03.2017 г. Д. Д. е поискал предоставяне на правна помощ по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. под формата на процесуално представителство.
Предмет на частната жалба въз основа на която е образувано ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, II г.о. е определение на Софийски градски съд от 18.05.2016 г. по ч.гр.дело № 2896/2016 г., с което е оставена без уважение чатната жалба на Д. Д. срещу определение от 17.02.2016 г. по гр.дело № 6572/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Д. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. Поради това е правилен извода в обжалваното определение за разглеждане на молбата за правна помощ като се вземе предвид цялото съдебно производство, а не само това по подадената частна касационна жалба.
Производството по гр.дело № 6572/2016 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба вх. № 8002572 от 5.02.2016 г., подадена от Д. Н. Д.. В същата е отразено, че исковата молба е срещу Комисията за регулиране на съобщенията относно заповед за освобождаване от длъжност по КТ № 018/30.10.2013 г. във връзка с обжалване на цялата процедура по възстановяване на работа, преназначаване и ново прекратяване на трудовото правоотношение от 30.10.2013 г. след решение на съда – за отмяна на незаконно уволнение от 17.11.2009 г.
В исковата молба са посочени фактическите твърдения на ищеца и е заявено искане за предоставяне на правна помощ, след което изрично е посочено, че ищецът ще оформи правно иска, петитума и ще заяви доказателствените си искания. Ищецът-сега жалбоподател е представил писмени доказателства, от които се установява липса на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.23,ал.1 от Закона за правната помощ/ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал.2 на чл.23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Като взема предвид цитираните текстове на чл.23, ал.1 и ал.2 от ЗПП съдът намира, че в настоящият случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл.23,ал.2 ЗПП, които включват предпоставките – 1. страната по гражданското дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това.
От събраните по делото доказателства се установява само наличието на първата предпоставка, предвидена в чл.23,ал.2 ЗПП – жалбоподателят-ищец не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв. Не е налице втората предпоставка на чл.23,ал.2 ЗПП – интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. В случая ищецът-жалбоподател е изложил в исковата молба, както се посочи по-горе само твърдения за факти и обстоятелства, не е формулирал петитум и поради това не е ясен предмета на делото. Липсва яснота какви са претендираните от ищеца права, съответно дали предявеният иск е допустим. С оглед на това съдът преценява, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ.
Освен посоченото съдът съобразява и обстоятелството, че само при изложените в исковата молба твърдения, без формулирано искане/петитум/ ищецът-жалбоподател още пред първоинстанционния съд е поискал предоставяне на правна помощ, за да конкретизира исковата молба, съответно да посочи искане, т.е.ищецът цели да внесе яснота за търсената защита, като посочи петитум и факти, от които да го изведе. Това искане на ищеца попада в хипотезата на чл.21,т.2 от Закона за правната помощ – подготовка на документи за завеждане на делото. Касае се за друг вид правна помощ и реда за предоставянето й е заявяване на искане до председателя на Националното бюро за правна помощ на основание чл.25,ал.2 ЗПП. Съдът следва да се произнесе по искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, когато е предявен иск и е налице ясен предмет на този иск, за да извърши преценка и за наличие на предпоставките по чл.24,т.1 и т.2 ЗПП. При липса на яснота за предмета на исковата претенция, за вида на търсената от ищеца защита не следва да се допусне правна помощ под формата на процесуално представителство, тъй като интересите на правосъдието не изискват това. При неясен предмет на исковата претенция е невъзможна и преценката на съда по чл.24,т.1 и т.2 от ЗПП. В този смисъл са изводите на съда в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба за неправилност на определението са необосновани. Подробни съображения досежно неоснователността на искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство са изложени по-горе.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 121/11.07.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 4438/2016 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: