О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
гр. София 14.10.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3995 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца Р. И. Х. частна жалба вх.№ 128/16.01.2015 г., уточнена с частна жалба вх. № 356/03.02.2015 г. чрез адв. Л. Р. против определение № 5332/18.12.2014 г. по ч.гр.дело № 1005/2014 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2114/23.09.2014 г. по гр.дело № 22/2014 г. на Районен съд [населено място], с което е върната исковата молба, заедно с приложенията към нея на ищеца Р. И. Х. от [населено място], общ. К. и е прекратено производството по гр.дело № 22/2014 г. на Районен съд [населено място].
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска същото да се допусне до касационно обжалване и се отмени, и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението към частната жалба/л.11/ са поставени въпросите: 1. Благоевградския окръжен съд се произнесъл по съществен материално правен и процесуално правен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – въззивният съд е изключил от обсъждане основателността на иска и приел, че следва да се занимава с вторичните проблеми визирани в жалбата, че определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, поради неговата недопустимост е правилно. Твърди се в изложението, че съдът подложил на преценка не допустимостта на иска, а маркираните в жалбата твърдения относно начина на изнасяне на имота на публична продал или пък неговата несеквестируемост. Поддържа се в изложението, че въззивният съд не се е съобразил, че на третото за изпълнителния процес лице не е предоставено да избира дали да защити правата си чрез иск или чрез жалба за да защити правата си, които са засегнати от изпълнението, че предмет на иска по чл.440,ал.1 ГПК е да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника, че целта на предявения иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имуществото на жалбоподателя, поради това, че предприетите изпълнителни действия са насочени точно към него и че може да реализира защитата на правата си само с иск по чл.440,ал.1 ГПК. В изложението се сочи, че за да е допустим иска по чл.440,ал.1 ГПК е необходимо кумулативно наличие на предпоставките- изпълнителното производство да е започнало, да е насочено изпълнение към имуществото, предмет на иска и то все още да не е приключило и ищецът да не е във владение на имота. Жалбоподателят поддържа, че правен интерес от провеждане на иска по чл.440,ал.1 ГПК е налице, когато вещта предмет на изпълнението не е във фактическата власт на третото лице, поради което то да не може да защити правата си по предвидения специален ред за защита по чл.435,ал.4 ГПК. Цитирани са определения на състави на ВКС, които не са приложени към изложението. 2. В изложението се сочи, че Благоевградския окръжен съд се е произнесъл по още един съществен материално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, че в случая същественият материално правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – неговите Постановление на ВС и тълкувателни решение на ВС и ВКС, посочени от жалбоподателя. Твърди се, че това е така, тъй като третото лице ще има нужда и интерес от защитата по чл.440, ал.1 ГПК ако имотът не се държи от него и това прави възможно извършването на надлежно изпълнение спрямо него, че факта на владението на имота трябва да е налице към момента на започване на изпълнението срещу процесния имот – налагане на възбраната, както и извършения опис на имота. Цитирано е определение № 562/21.11.2011 г. по ч.гр.дело № 365/2011 г. на ВКС, I г.о. Сочи се , че иска по чл.440,ал1 ГПК е насочен към това да се отрече, че правото към което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане принадлежи на длъжника – т.е. целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника, като при уважаването на този иск ще се прекрати изпълнението върху това имущество. Цитирано е решение № 1014-54-1, решение № 1235-54 по чл.330,ал.1,б.”е” ГПК. Според жалбоподателя след като в различни случаи по идентични казуси ВКС се е произнасял по различен начин, то е налице противоречива практика на съдилищата, че след като настоящия случай е аналогичен то това означава, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд с цел установяване на трайна и еднопосочна съдебна практика по такива казуси.
Ответникът по касационната частна жалба С. С. Б. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата. Ответникът по жалбата И. К. Х. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Благоевградския окръжен съд, като въззивна инстанция е потвърдил определение № 2114/23.09.2014 г. по гр.дело № 22/2014 г. на Районен съд [населено място], с което е върната исковата молба на ищеца Р. И. Х. и е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят Р. Х. е предявил срещу взискателя по изп. дело № 586/2009 г. на ЧСИ Ш. Д. С. Б. и срещу длъжника по същото дело И. Х. отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че длъжникът не е собственик на 1/2 ид.част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ 006020 в м.”Р.” в землището на [населено място], общ. К. срещу която е насочено изпълнението.
Прието е, че предявеният иск е по чл.440,ал.1 ГПК, че правен интерес от провеждането му е налице при предпоставките – да е започнала изпълнително производство за събиране на парично вземани и то да не е приключило с оглед целта на иска да се прекрати изпълнението върху съответното имущество на осн.чл.433,ал.1,т.7 ГПК, в хода на изпълнителното производство изпълнението да е насочено към имуществото, предмет на иска, за което ищецът твърди, че принадлежи не на длъжника, а нему с оглед разпоредбата на чл.133 ЗЗД, според която кредиторите се удовлетворяват от имуществото на длъжника, че с иска се отрича, че правото върху което е насочено принудителното изпълнение принадлежи на длъжника че това отричане на правата на длъжника се обосновава с твърдението на ищеца, че правото му принадлежи, ищецът да е трето на изпълнението лице и да не е във владение на имота, тъй като в противен случай той разполага с друг път за защита по чл.435,ал.4 ГПК, след осъществяване на принудителното изпълнение биха отпаднали претендираните от ищеца права – изпълнителният способ да е обективно годен да засегне правото на третото за изпълнението лице – взискателят да си присвоява едно несъществуващо изпълняемо право върху вещта.
Съдът е приел, че в случая на ищеца е дадена възможност и същият не е обосновал по какъв начин изнасянето на имота на публична продан ще накърни правата му. Прието е, че твърденията в исковата молба са че имотът е съсобствен между ищеца и длъжника при равни квоти и ЧСИ описал целия имот на осн.чл.500 ГПК.Според въззивния съд твърденията в уточняващата молба на ищеца относно последващата публична продан са противоречиви и изключващи се, че се твърди, че е изнесен целият имот и половината от него, че доказателственото искане за снабдяване с постановлението на ЧСИ за обявяване на публичната продан не може да замести твърденията на ищеца относно правния му интерес. Посочил е, че твърденията за несеквестируемостта на имота по отношение на длъжника не обосновават наличието на правен интерес на ищеца, тъй като последният не може да предявява чужди права пред съда. Според въззвния съд секвестируемостта е относима към имуществото на длъжника, но не и на трети на изпълнението лица. Прието е, че указанията на съда ищецът да обоснове наличието на правен интерес от изнасяне на имота на публична продан не са изпълнени, че исковата молба е оставяне без движение неколкократно и ищецът не е отстранил указаната нередовност.
Въззивният съд е приел, че съобразно твърденията в исковата молба ищецът-жалбоподател е придобил имота на основание съдебно решение за обявяване на окончателен на сключен между него и длъжника по изпълнението предварителен договор за продажба на 1/2 ид.част от имота. Посочил е, че твърденията в исковата молба са, че решението е влязло в сила на 28.12.2012 г. и, че е вписано в СВ при спазване на шестмесечния срок по чл.115,ал.2 ЗС на 29.01.2013 г. Според съда в този случай вписването на исковата молба запазва действието си и постановеното решение се отбелязва към това вписване- че важи датата на вписване на исковата молба. Посочил е, че липсват данни кога е вписана исковата молба, че делото е по описа на първоинстанционния съд за 2012 г., че исковата молба е вписана през 2012 г. Съдът е приел, че възбраната в полза на взискателя по изпълнително дело С. Б. е вписана в СВ през 2006 г. по обезпечителна заповед от 2006 г., с която е обезпечено претендираното вземане по гр.дело № 193/2006 г. на Районен съд [населено място], което е предмет на изпълнителното дело. Според съда в исковата молба са налице твърдения за заличена възбрана по друго дело, а не по гр. дело № 193/2006 г. на Районен съд [населено място]. Направил е извода, че възбраната в полза на взискателя е вписана преди решението, от което ищецът черпи право на собственост. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.453,т.2 ГПК и чл.114,б.”б” ЗС и е приел, че на взискателя са непротивопоставими решенията по исковите молби, вписани след вписването на възбраната. Прието е също, че в случая исковата молба по чл.19,ал.3 ЗЗД е вписана след възбраната и, че дори СИ да е изнесъл на продан целия имот, това не е в противоречие с правилата на ГПК. Изведен е извода, че в случая поради поредността на вписванията за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.440,ал.1 ГПК. С оглед на тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното определение, като правилно.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя Р. Х., тъй като въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Както се посочи всеки от въпросите в изложението на жалбоподателя-ищец не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното определение. Според цитираната практика на ВКС – т. решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако същият бъде допуснат до касационно обжалване, основания за което в случая не са налице.
Както вече съдът отбеляза поради липса на ясно и точно формулиран правен въпрос от жалбоподателя само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателя Р. Х. не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му правни изводи.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Р. Х..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 5332/18.12.2014 г. по в.ч.гр.дело № 1005/2014 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 128/16.01.2015 г., уточнена с касационна частна жалба вх. № 356/03.02.2015 г., подадена от ищеца Р. И. Х. от [населено място], [община], Б. обл., чрез адв. Л. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: