О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
гр. София 09.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2191 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 206/29.01.2014 г.,подадена от ищците Н. Н. Г., Р. Н. С., Г. Н. Б., М. Н. С., всички чрез адв. Ц. М. против решение № 14/10.01.2014 г. по гр.дело № 776/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 298/24.06.2013 г. по гр.дело № 309/2006 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлена молбата по чл.251 ГПК на жалбоподателите за тълкуване на решение от 29.01.2009 г. по гр.дело № 309/2006 г. на Районен съд [населено място].
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите – допустимо ли е участието като страна в процеса на лице, което не е субект на права и задължения упоменати в диспозитива на решението, съответно допустимо ли е при участието на лице, като страна в процеса за същото да няма изразена властническа воля на съда в рамките на постановения диспозитив, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение от 02.11.2007 г., постановено по гр.дело № 595/2007 г. на Окръжен съд [населено място].
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че производството пред Районен съд [населено място] е образувано по предявени искове от М. Н. С., Н. Н. Г., Р. Н. С. и Г. Н. Б., като наследници на Н. С. К. срещу кметство В. Т. за заплащане на сумата от 6446 лв., представляваща обезщетение по чл.31,т.2 от ЗСГ, вр. чл.58,т.8 от ППЗСГ и по ИД №908/86 г. по описа на Свогенския районен съд за подробно посочени имоти.
Приел е, че с решение от 29.01.2009 г. по гр.д.№309/2009 г. Районен съд [населено място] е уважил предявените искове, като е осъдил кметство В. Т. да заплати на ищците сумата 6446 лв.
С молба от 22.04.2009 г. ищецът М. К. е поискал допълване на решението, като се впише, че ответник е [община], с кметство В. Т.. С решение №91/13.07.2009 г. Районен съд [населено място] е отказал да допълни решението.
С решение №652/20.11.2009 г. по гр.д.№825/2009 г. Софийски окръжен съд е потвърдено решението на Свогенския районен съд. С определение №460/03.05.2010 г. по гр.д.№232/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд.
Съдът е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено по молба вх.№616/07.05.2013 г. за тълкуване на решение от 20.01.2009 г., в която са изложени твърдения, че [община] отказва да изпълни постановеното по делото решение, тъй като касае кметство В. Т.. В молбата са изложени твърдения, че по делото е била представлявана [община], но постановения съдебен акт не може да се приведе в изпълнение, тъй като е посочен неправоспособен ответник в диспозитива, който влиза в състава на [община], като подчинена структура.
От правна страна е прието, че на тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлежат влезлите в сила решения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Приел е, че предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
Според въззивния съд в случая няма такава неяснота. Прието е, че волята на съда, обективирана в диспозитива на решението е ясно изразена и обусловена от приетото в мотивите. Приел е, че решението не съдържа неясни изрази и такива, които пораждат съмнение относно формираната воля на решаващия съд. Прието е също, че и в мотивите и в диспозитива на решението от 29.01.2009 г. Районен съд [населено място] е приел, че ответник в производството по делото е кметство В. Т..
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод, че решението на районния съд е правилно и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на същото решение. С обжалваното решение първоинстанционното решение е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението.
Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Въпросите, формулирани в изложението на жалбоподателите не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Следователно поставените въпроси в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на посоченото тълкуване в т.1-ва на ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Всички останали съображения в изложението представляват доводи по правилността на обжалваното въззивно решение на Софийски окръжен съд. Същите следва да се преценяват само ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение при разглеждане на касационната жалба по същество. В настоящото производство по чл.288 ГПК съдът преценява дали поставения правен въпрос е от значение за изхода на делото, за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК на въззивното решение и не подлежат на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 14/10.01.2014 г. по гр.дело № 776/2013 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба вх. №206/29.01.2014 г., подадена от ищците Н. Н. Г., Р. Н. С., Г. Н. Б., М. Н. С., всички с адрес [населено място], С. област, [улица], чрез адв. Ц. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: