О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София,12.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 410/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. с. на 4 /четири/-етажна жилищна сграда с партерно и подземно ниво с идентификатор № 02676.155.126.1, разположена в имот с идентификатор 02676.155.126 в [населено място], подадена чрез адв. В. Д. против определение № 5794/20.11.2017 г. по в.ч.гр.д. № 877/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение № 2942/17.05.2017 г., постановено по гр.д. № 253/2017 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е прогласено, че българският съд не е компетентен да разгледа исковете на Етажната собственост за вземания за поддръжка и управление на сградата, предявени против Б. М. – гражданин на И., с постоянен адрес в И., по отношение на който е издадена европейска заповед за плащане по реда на чл. 12 от Регламент № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на европейските общности по гр.д. № 263/2016 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК ,тъй като Окръжен съд – Благоевград прилага противоречиво закона по заведените около стотина дела от касатора.Иска произнасяне по следните въпроси : 1.Компетентен ли е българският съд да издава европейски заповеди за плащане на дължими от етажни собственици – граждани на държави –членки такси за поддържане,управление,фонд резервен и други задължения,произхождащи от решение на ОС на български етажни собствености,за имоти,находящи се в България;2.При наличие на възражение от ответника – етажен собственик срещу вече издадена срещу него от българския съд европейска заповед за плащане на задължения,произхождащи от решение на ОС на българска етажна собственост,компетентен ли е българският съд да разглежда установителния иск в тази насока.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /предишна редакция в ал. 2, изм. ДВ бр. 86 от 2017 г./ се предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Производството пред Районен съд – Разлог е образувано по искова молба, подадена от Е. собственост на 4 /четири/-етажна жилищна сграда с партерно и подземно ниво с идентификатор № 02676.155.126.1, разположена в имот с идентификатор 02676.155.126 в [населено място] против Б. М., с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 000 евро, представляваща вноска за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, ведно със законната лихва от предявяването на вземането до окончателното му изплащане, както и сумата от 300 евро, представляваща вноска за Фонд Резервен, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането. Паричната оценка на всеки един от кумулативно обективно съединените искове е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба на Е. собственост на 4 /четири/-етажна жилищна сграда с партерно и подземно ниво с идентификатор № 02676.155.126.1, разположена в имот с идентификатор 02676.155.126 в [населено място] срещу определение № 5794 от 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 877/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 410/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: