О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 27.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1560/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. Р. Е. против определение № 22539/31.10.2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната й жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2162/2014 г. по описа на СРС, 51 с-в.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок /при липса на данни за връчване на подлежащия на обжалване съдебен акт/, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като защитата по чл. 407 ГПК се реализира само в случай, че длъжникът в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, но заповедният съд не го е взел предвид. Съдът е посочил, че с оглед установените фактически положения по делото правото на защита на длъжника следва да се осъществи по реда на чл. 423 ГПК, още повече, че самата жалбоподателка е навела твърдения, че е била лишена от възможност да подаде възражение в срок. За да обоснове крайния си извод, съдът е посочил, че е недопустимо частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист да се обосновава с възражения за недължимост, тъй като оспорването на вземането става с подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, а съгласно чл. 413, ал.1 ГПК самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване.
При проверка на законосъобразността на поставения акт, настоящият състав на ВКС, констатира, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от [фирма], заповедният съд на 23.01.2014 г. е издал заповед за изпълнение. Съобщение с издадената заповед за изпълнение е изпратено до длъжника К. Е. и е връчено по реда на чл. 47 ГПК. В обжалваното определение въззивният се е произнесъл по възражението на длъжника К. Е. с правно основание чл. 423 ГПК, като е приел, че същата е редовно уведомена за издадената заповед за изпълнение, следователно не е била лишена от възможността да оспори вземането. Съгласно даденото задължително тълкуване на закона в т. 6 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл.407 и чл.423 ГПК имат различно приложно поле и както правилно е отбелязал решаващият съд двете форми на защита не са паралелни. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че не са налице предпоставките, обуславящи предвидената в чл. 407 ГПК защита. Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита на имуществени права, но това право се упражнява при условията и по реда, предвидени в процесуалния закон. Твърденията на жалбоподателката и обстоятелството, че тя е предявила и възражение по реда на чл. 423 ГПК, изключват приложението на чл. 407 ГПК.
Само за пълнота на мотивите, следва да се посочи, че изложените оплаквания относно дължимостта на сумите, обективирани в издадения изпълнителен лист, не могат да бъдат предмет на разглеждане по реда на чл. 407 ГПК.
Като е съобразил изложеното,въззивният съд е постановил законосъобразно определение,което следва да бъде потвърдено
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22539/31.10.2014 г. на Софийски градски съд,ГК,ІV ”в” състав, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на К. Р. Е. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма], въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2162/2014 г. по описа на СРС, 51 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: