О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 11.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5453/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [община], представлявана от кмета инж. О. Ц., подадена чрез юрисконсулт Ц. Д., против определение № 189/29.09.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 172/2016 г. по описа на Окръжен съд- Видин в частта, с която е допълнено решение № 72/21.07.2016 г., постановено по същото дело в частта за разноските и В. Н. Т. е осъдена да заплати на [община] юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че предвид обжалваемия интерес и съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на [община] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 680 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 във вр. чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – В. Н. Т. чрез процесуалния й представител адв. Л. Ц., в който се излагат съображения, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, но е подадена от страна, която няма правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, поради което е недопустима, по следните съображения:
Производството по възз.гр.д. № 172/2016 г. по описа на ОС – Видин е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство – [община]. В срока по чл. 262, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – В. Н. Т.. С решение № 72/21.07.2016 г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционото решение, с което на основание чл. 49 ЗЗД [община] е осъдена да заплати на В. Н. Т. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, като в останалата част до пълния предявен размер от 15 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан. На 24.08.2016 г. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК по делото е постъпила писмена молба от В. Н. Т., подадена чрез адв. Л. Ц., с искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на страната. Въззивният съд е изпълнил процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК и по делото е постъпил писмен отговор от [община], чрез юрск. Д., в който е изложено становище за неоснователност на претенцията. Твърди се, че разноски на страните във въззивното производство не следва да се присъждат, а да се извърши компенсация, евентуално прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. С определение № 189/29.09.2016 г. въззивният съд е намерил за основателно искането на В. Н. Т. и е осъдил [община] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да й заплати разноски – сумата 555 лв.- адвокатски хонорар и 78 лв. – държавна такса. Приел е, че предвид защитата на всяка една от страните по подадената жалба от насрещната страна – и В. Н. Т. и [община] имат право на разноски съобразно обжалваемия интерес. С тези мотиви съдът е присъдил разноски и на [община] в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита по отхвърлената насрещна въззивна жалба, макар по делото да липсва направено искане от страна на въззивника за допълване на решението в частта за разноските. Следователно съдът се е произнесъл по отношение на дължимите в полза на [община] разноски за въззивното производство без да е направено такова искане от страната. Ето защо за страната не съществува правен интерес да обжалва постановеното определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, с което е допълнено постановеното въззивно решение и са й присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [община] против определение № 189/29.09.2016 г., постановено по в.гр.д. № 172/2016 г. по описа на Окръжен съд-Видин.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 5453/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: