О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
София, 11.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2840/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от О. „К.”, представлявана от Г. С.- кмет на О. срещу решение № 18 /15.01.2014г., постановено по в.гр.д. № 496/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.Касираното решение е постановено след постановено отменително решение № 56/15.04.2003 г. по гр.д. № 769/ 2012 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение, в което се дават указания за постановяване на решение по съществото на спора.
В касационната жалба се релевират и трите основания за неправилност на решението, предвидени в чл.281, т.3 ГПК- необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и да се уважи предявеният в обективно и субективно съединение отрицателен установителен иск за нищожност на приватизационната сделка.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е поставен въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК както следва:Изпълнил ли е въззивният съд всички задължителни указания на ВКС, дадени в решение 56 от 15.04.2003 г. по гр.д. № 769 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение .По този въпрос касатора счита, че решението е постановено в противоречие със съдебните актове, произнесени по реда на чл.290 ГПК, а именно : решение № 193 от 4.07.2011 г. по гр.д. №1649 от 2009 т. на ВКС, Четвърто отделение и решение № 740 от 26.10. 2010 г. постановено по гр.д. №1935 от 2009 г. на ВКС, Първо отделение.Поставен е и материално правен въпрос при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – Налице ли е сделка, осъществена чрез скрит пълномощник по смисъла на § 5, ал.1, прд. 2 ЗППДОП/ отм./ при конкретната фактически обстановка.
Ответниците З. С. Д. и Х. В. Д., представлявани от адв. А. Й. Й. са представили отговор, в който вземат становище, че не следва да се допусне жалбата до касационно разглеждане, тъй като поставените въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.Претендират разноски.
Ответниците Д. Н. Б., П. А. Д.,И. В. В.,Г. И. С., Н. Г. Й.- С. и Ц. И. М. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Пловдивския апелативен съд е оставил в сила решение № 98/ 28.10.2010 г., постановено по гр.д. №. 401/ 2007 г. на Старозагорския окръжен съд , Гражданско отделение, ІV състав, с което е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 3.07.1995 г., сключен по реда на чл.35, ал.1, т. 1 от ЗППДОП(отм.), между О. „К.” и З. С. Д. за магазин , състоящ се от търговска зала от 84.30 кв.м., складово помещение от 34.80 кв.м., канцелария от 6 кв.м. и санитарен възел от 2.4 кв.м., с обща застроена площ от 160.80 кв.м., находящ се в подблоковото пространство на жилищна сграда – блок на [улица], [населено място] , С. област , в кв. 137, парцел І, по плана на гр. „К.”, заедно с принадлежащото му избено помещение от 19 кв.м. и ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, поради осъществяване на сделката чрез подставено лице.
Обезсилил е решението в останалата част като е прекратил производството поради недопустимост на производството по предявените в обективно съединение искове . В частта, с която производството е било прекратено не е постъпила касационна жалба, поради което решението с характер на определение в тази част е влязло в сила.
Висящност на производството е налице само по предявеният от община „К.” срещу З. С. Д. и Х. В. Д. иск за нищожност на договора за покупко – продажба от 3.07.1995 г. на обособена част от предприятие по реда на чл.35 от ЗППДОП.
Предмет на предявеният от Общината иск е нищожност на цитирания договор на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с § 5 ал.1 от ДР на ЗПППДОП(отм.) ,поради привидност на договора, защото е сключен чрез подставено лице или скрит пълномощник. Въззивният съд е разгледал извършените разпоредителни сделки от З. С. Д., в същия ден в който е сключила приватизационният договор и ги е приел за нищожни. Установявайки това обстоятелство обаче е заключил, че тяхната нищожност не обуславя нищожността на приватизационната сделка като сключена чрез подставено лице или от скрит пълномощник. Разяснено е, че решението по гр.д. № 562/2005 г. на ВКС, Второ отделение не се ползва от „сила на присъдено нещо” по настоящия спор, защото е постановено на друго правно основание и между други страни. Разглеждайки изчерпателно фактическата и правна страна на предявеният спор, въззивният съд е приел, че заявеният от касатора иск е неоснователен.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Поставеният обаче процесуален въпрос за неизпълнение на задължителни указания на ВКС, дадени в решение 56 от 15.04.2003 г. по гр.д. № 769/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение не касае уеднаквяването на практиката по пътя на факултативната касационна проверка, а представлява оплакване за неправилност на решението,т.е.проверка на решението и съответствието му с дадените указания в предходното отменително решение на ВКС, независимо , че в настоящия случай П. се е съобразил с тях.
Вторият материално правен въпрос относно наличието на сделка, осъществена чрез скрит пълномощник по смисъла на § 5, ал.1, прил. 2 ЗППДОП/ отм./ при конкретната фактическа обстановка, отново касае правилността на решението при субсумирането на фактическите твърдения в исковата молба и привеждането им в съответствие със съответстващата им правна квалификация,т.е.въпросът е в приложното поле на чл.281, т.3 ГПК, а не се отнася до отклонение от трайната съдебна практика, налагащо касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
И двата въпроса сами по себе си правно значими, касаят оплаквания за неправилност, а не са условия при които е допустима касационната проверка на съдебния акт.
При този изход на спора на ответниците по касационната жалба се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 15.01.2014г., постановено по в.гр.д. № 496/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд по касационната жалба на община „К.” , при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
ОСЪЖДА Община „К.”, представлявана от Г. С.- кмет на Общината да заплати на З. С. Д. и Х. В. Д. направените за касационната инстанция разноски в размер на 300/триста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: