О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София, 18.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 73/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Г.С. – пълномощник на Г. Й. М. , против въззивно решение № 3945/29.05.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 13392/2011 год.,с което е отменено решение № ІІІ – 84-79/11.04.2011 год., постановено по гр.д.№ 3332/2009 год. на Софийски районен съд,в частта за вината за прекратяване на брака,за режима на лични отношения между бащата и детето и в частта,с която искът за издръжка е отхвърлен за разликата от 150 лв. до 500 лв. и е постановено ново,с което е обявено,че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи,определен е режим за лични отношения на бащата Г. Й. М. с детето С. Г. М. – първата половина на зимната и пролетната ваканция на детето за по 7 дни и 40 дни през лятото,като през 2013 год. и 2014 год. личните контакти ще се осъществява без приспиване на детето при бащата,като бащата ще взима детето сутрин от дома на майката в 9 часа и ще го връща вечерта в 19 часа българско време,като личните контакти през 2015 год.и нататък за ваканциите и лятото ще се осъществяват с приспиване на детето при бащата,както и е присъдена месечна издръжка в размер на 500 лв.,която бащата следва да заплаща,считано от 30.01.2009 год. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване инкорпорирано в касационата жалба се сочи чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси – 1.следва ли въззивният съд да се произнесе по всяка една въззивна жалба по делото,с която е сезиран или не,а непроизнасянето по една от жалбите представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и отказ от правосъдие по чл.2 ГПК;2.към заварени производства,кой материален закон е приложим-стария СК или новия СК;3.не представлява ли нарушение на ППВС№1/1974 год. постановеното от въззивния съд решение при положение,че единият от родителите е чужд гражданин,постоянно живее и работи в друга държава на друг континент ,а е определен режим на контакти с малолетното дете само в Б. ,като детето следва да бъде всяка вечер на майката.Не представлява ли това дискриминационен режим за бащата и „синдром на родителско отчуждение”4.нарушени ли са ППВС № 5/1970 год. и ППВС № 5/1981 год. при положение,че присъдената издръжка от 500 лв. не е определена съобразно обикновените нужди на детето с оглед възрастта му и стимулира ли се по този начин използването на издръжката за цели,неприсъщи за предназначението й ;5.следва ли съдът да преценява всички факти и доказателства с оглед приложението на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,включително като установи и новонастъпили обстоятелства,свързани с уважаването на иска за издръжка;представлява ли новонастъпило обстоятелство фактът,че след постановяване на първоинстанционното решение и въззивната жалба бащата е създал ново семейство и дете,за които се грижи и следва ли това обстоятелство да бъде отчетено.
Ответникът по касация Л. Г. Д. е депозирал отговор по чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски за всички инстанции.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови този резултат,с оглед предмета на въззивното обжалване,а именно в частта досежно вината за разстройството на брака,упражняването на родителските права върху роденото от брака дете,режима на личните отношения на детето с родителя,при когото не живее и размера на дължимата издръжка, въззивният съд след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства е приел,че и двамата съпрузи имат вина за разстройството на брака,тъй като и двамата не са положили необходимите усилия да изяснят различията и неразбирателството и да възстановят връзката си.Приел е,че продължителната фактическа раздяла по съгласие на двамата съпрузи не може да се счита за обективна причина. Страните са живели две години във фактическа раздяла в САЩ , през което време те са имали контакти във връзка на посещенията на Г. М. през уикендите да види детето С.. Въпреки този период от време, те не са заживели отново заедно, факт сочещ, че бракът е бил дълбоко разстроен. Не са успели да преодолеят неразбирателството помежду си нито през тези две години, нито през последващите, след връщането на ищцата в България. По отношение иска за определяне местоживеенето на детето С., упражняването на родителските права върху него и дължимата издръжка, тъй като между родителите му съществува спор по тези въпроси е приел,че е по-целесъобразно да не променя местоживеенето на детето и е предоставил родителските права на майката, която има добър родителски капацитет.Емоционалната връзка с бащата е силно наранена, а последната среща между бащата и детето на 11.05.2012г. не е допринесла за възстановяване на тази връзка. Установено е,че детето е силно привързано към майката и дома, в който живее и трудно понася промяна,поради което е приел,че в най-добър интерес на детето е да живее при майката, която да упражнява родителските права. В същото време, въпреки дългото разстояние между местоживеенето на детето и бащата, е определил гъвкав режим на лични отношения на бащата с детето -комуникация по телефон, скайп и лични срещи, за да може да се възстановят нормалните за родител-дете отношения между тях. Посочил е,че майката трябва да съдейства за възстановяване на тези отношения, като подготвя и насърчава детето за контактите и срещите си с бащата. Детето и бащата следва да поддържат контакт по скайп два пъти в седмицата – в сряда и в неделя от 18.00ч. българско време. Отчел е, че детето на този етап не е готово да прекарва по-продължително време с бащата, вкл. и да приспива при него, поради което в дните през ваканциите и през лятото бащата ще взема детето сутрин и ще го връща всяка вечер без приспиване, за да се даде възможност на С. да възстанови връзката с баща си и да се подготви да прекарва с него по-продължително време, вкл. и с приспиване. Въпреки добрите условия, с които бащата разполага в дома си в САЩ е ясно, че детето не е готово да пътува за САЩ , където бащата да осъществява личните контакти с детето. Срещите следва да се осъществяват в България, а приспиването на детето след 2014г. да става в дома на бащата в [населено място]. Издръжката дължима от бащата на детето се определя от нуждите на детето и от възможностите на бащата. Детето е на 9 години и освен училище посещава и допълнителни курсове по пеене, танци и рисуване. Майката е организирала изложби на детето, за които плаща със собствени средства или с получени в дарение такива. Бащата работи като адвокат в САЩ и за 2012 г.годишния му доход е 97 900 щ.д Ищцата не работи и няма доход, подпомагана е финансово от своята майка. Тя обаче полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, което следва да се вземе предвид при разпределяне на дължимата от двамата родители издръжка. Приел е,че майката е безработна и няма доход, но е в работоспособна възраст и може да реализира поне минималната за страната работна заплата. С оглед възрастта на С. и допълнителните й занимания съдът е приел, че на детето е необходима месечна издръжка в размер на 600лв., от които 500лв. следва да се заплащат от бащата, а останалият размер да се поеме от майката.
Поставените въпроси са бланкетни,т.е.касаторът не е повдигнал правен въпрос, който да обуславя допускане на касационно обжалване, нито е изложенил съображения,които могат да се отнесат към обстоятелствата, които има предвид чл.280,ал.1 ГПК в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3.Първият въпрос на практика съдържа твърдения за неправилност на въззивното решение, а дали то е законосъобразно касационната инстанция отговаря с акта по съществото на касационната жалба – след като вече е допуснато касационно обжалване.Съдът е приложил точно закона,с оглед началото на бракоразводния процес и е приложил общото правило на действие на правните норми по време върху заварени правоотношения,поради което вторият въпрос по съществото си е такъв по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.Третият и четвъртият въпроси не са поставени с оглед приложението на закона и конкретни правни изводи на съда,а с оглед практиката – ППВС,с които е дадено тълкуване на множество правни въпроси. Страната не е извела такъв. Само при посочването му, ако той е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с разясненията по ППВС 1/74,ППВС№ 5/1970 год. и ППВС№ 5/1981 год. би имало основание за допускане на касационно обжалване. В производството по чл. 288 ГПК съдът не може да замества страните и сам да формулира въпросите. Касационното обжалване не се допуска, за да се извърши проверка с решението дали съдът се е съобразил с дадено разрешение в съдебната практика. Петият въпрос е бланкетен и въпреки,че е принципно значим, е неотносим към делото, защото съдът е обсъдил всички събрани доказателства, обсъдил ги е и е изложил подробни мотиви на фактическите и правни заключения. Следва да се отбележи, че въпросът за това дали съдът правилно е преценил ангажираните по делото доказателства и дали направените въз основа на тях изводи са обосновани – не е въпрос за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ГПК, а е основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 ГПК и може да се разглежда едва и само ако съдът допусне касационно обжалване.
По горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1,т.2 и т.3 от ГПК.
На ответника не се следват разноски за настоящата инстанция,тъй като липсват доказателства ,че такива реално са направени,както и относно техния размер.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3945/29.05.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 13392/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: