О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 23.06.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 3684 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 във вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Г. Б. против определение № 74 от 08.05.2014 год. по гр.д.№ 339/2014 год. на ВКС,ІІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане подадената от Т. Г. Б. молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 212/18.10.2012 год. по гр.д. № 482/2012 год. на Хасковски окръжен съд,по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с определение № 677/29.05.2013 год. по гр.д.№ 111/2013 год. на ВКС,ІV г.о.
Ответникът [фирма] е депозирал писмен отговор,в който оспорва основателността й,като счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 1 и ал. 2 и чл. 275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
С атакуваното определение съставът на ВКС е приел,че молбата за отмяна по чл.303 ,ал.1, т.2 ГПК е недопустима,тъй като молителят не е твърдял и не е представил доказателства за установяване по надлежния съдебен ред на изчерпателно лимитираните основания в разпоредбата.Оплакванията в молбата за отмяна са във връзка с правилността на решението,а производството за отмяна не е правен способ за проверка в тази насока.С оглед на гореизложеното е приел,че молбата за отмяна е нередовна и не може да бъде разгледана както поради липса на твърдения и доказателства за установено по надлежен ред престъпно обстоятелство при решаване на делото,така и поради липса на възможност да се прецени спазването на срока по чл.305,т.2 ГПК.
В частната жалба не са развити конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, а се изразява несъгласие с изводите на съдебните състави относно спора по същество.
Независимо от немотивираността на частната жалба, настоящият състав намира, че определението е правилно.
В съответствие с изискванията на процесуалния закон съставът на ІІІ г.о.на Върховния касационен съд, е приел, че молбата за отмяна е недопустима,тъй като според разпоредбата на чл.303,ал.1,т.2 ГПК, за да се допусне отмяна на влязъл в сила акт на това основание, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на акта в атакуваната част и да е установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124,ал.5 ГПК. Само при наличието на всички тези предпоставки може да се иска отмяна на влязъл в сила акт на основание чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Субективното разбиране на жалбоподателя, че съдиите от Окръжен съд Хасково са показали очевидно пристрастие към ответника, което представлява престъпление, е без правно значение, тъй като допускането на отмяна е възможно само при формалното съдебно установяване на престъплението. Правилно е прието,че е недопустима молба за отмяна подадена извън законоопределения срок. Спазването на срока по чл.305, ал.1 ГПК за подаването на молба за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.
Жалбоподателят дължи на ответника разноските за настоящето производство,които съобразно доказателствата – договор за правна защита и съдействие № 20/10.06.2014 год. и списъка за направата им възлизат на 300/триста/лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 74 от 08.05.2014 год. по гр.д.№ 339/2014 год. на ВКС,ІІІ г.о.
ОСЪЖДА Т. Г. Б. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма]- [населено място] разноски за настоящето производство в размер на 300/триста/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: