О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
София, 31.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6297/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1096/06.06.2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 2841/2012 год.,с което е отменено решение № 2622 /18.04.2012 г. по гр.д. № 2198/2010 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД във вр.чл.61 ЗЗД,чрез осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата 61 312 лв.,дължима за извършени подобрения в периода 2008 – 2009 год.в УПИ І,кв.3 в [населено място],обл.П.,ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба – 11.02.2010 год.до окончателното плащане.
Подадена е и насрещна касационна жалба от адв.И.Д. – пълномощник на [фирма] срещу решението,в частта му,с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 61 312 лв.до 72 000 лв.,поради извършено прехващане с вземането на [фирма] по чл.59 ЗЗД за лишаване от ползване на същия недвижим имот за периода 19.11.2007 год.-31.03.2010 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по решаващия за делото материалноправен въпрос – каква следва да бъде правната квалификация на претенцията за заплащане стойността на подобренията,предявена от лице,извършило подобрения в чужд имот,след завеждане на исковото производство по чл.108 ЗС срещу него и преди приключването на това производство – следва ли да бъде квалифицирана по чл.74 и чл.73 ЗС или по чл.59 във вр.чл.61,ал.3 ЗЗД;какво е качеството на лицето извършило тези подобрения.Позовава се на решения по чл.290 ГПК на ВКС и ППВС № 6/74 год. и ППВС № 1/79 год.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел,че процесните подобрения са извършени след успешно проведен иск по чл.108 ЗС,като касаторът е признат за собственик,а [фирма] е осъден да предаде владението на имота.След предявяване на исковата молба по чл.108 ЗС на 19.11.2007 год.давността е прекъсната и [фирма] е изгубил качеството на владелец ,поради което подобренията в имота са извършени от него като държател.Като такъв има вземане за полезните разноски на основание водене на чужда работа без пълномощие.Доколкото собственикът на вещта не е одобрил работата и се е противопоставял на извършеното,то вземането е квалифицирано по чл.59 ЗЗД във вр.чл.61,ал.3 ЗЗД.С оглед на приетите заключения на експертизите по делото е приел,че по-малката от двете стойностти е обогатяването,което в случая е 3307445 лв.,поради което предявеният частичен иск е основателен.За неоснователно е прието възражението за право на задържане,тъй като то не е упражнено в производството по чл.108 ЗС,а към настоящия момент е преклудирано.За основателно е прието възражението за прихващане,тъй като до момента на предявяване на иска по чл.108 ЗС – 19.11.2007 год.ищецът е бил добросъвестен владелец,като след тази дата се е обогатил,а ответникът е пропуснал да реализира получаването на наем за ползването на собствения му имот,поради което вземането му за периода 19.11.2007 год.-31.03.2010 год.в размер на 10 688 лв. е основателно и е извършено прихващане.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Посочената от касатора съдебна практика е от категорията на задължителна практика на ВКС, а именно Постановления на Пленума на ВС и решения,постановени по реда на чл.290 ГПК, но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Формалното изброяване на критериите при прилагането на чл. 59 ЗЗД, в цитираните Постановления на ВС, без да се посочва кой от тези критерии е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК и поставеният от касатора като материалноправен такъв.Този въпрос е формулиран от касатора в контекста на оплакването му за неправилност и необоснованост на решението поради допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства и оттам е направил незаконосъобразни правни изводи относно приложението на материалния закон. По съществото си този въпрос представлява касационно основание по чл. 281 ГПК и като такова подлежи на преценка в производство по чл. 290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касация, но не и в стадия на селектиране на касационната жалба.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
Разноски на ответника не се следват,тъй като липсват доказателства за реалното им извършване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1096/06.06.2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 2841/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: