О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 07.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 923/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. А. М. против определение № 4992/27.11.2014 г. на Окръжен съд Благоевград по гр.д. № 4/2013 г. в частта, с която е изменено решение № 1513/17.04.2013 г. на Окръжен съд Благоевград по горепосоченото дело в частта за разноските, в която С. А. М., И. А. Н. и В. С. Г. са осъдени да заплатят на М. П. Д. сумата от 1000 лв., както и да заплатят общо на И. М. А., Б. Д. Д. и Е. Р. Д. сумата от 1000 лв. ,представляващи адвокатско възнаграждение за въззивното производство, като е отхвърлил искането за изменение на решението в посочената му част за редуциране на адвокатските възнаграждения до минимума, определен в Наредба №1/2004г. на ВАС.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответниците по частната жалба С. Г. Г., Е. С. О., В. С. Г., Е. Р. Д., П. Л. Д., А. П. А., И. Л. Д., В. В. Г., И. Д. Г., Р. Д. Г., М. П. Д., Б. Д. Д., И. А. Н., К. Д. Ч., И. М. А., и А. М. К. не са подали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който да изразят становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
В обжалваното определение въззивният съд е посочил, че в съдебно заседание, провелото се на 21.03.2013 г., молителите по реда на чл. 248 ГПК /включително и настоящата жалбоподателка/ са направили искане за намаляване на адвокатското възнаграждение в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение.Искането е прието за основателно,като е отчетено, че делото е с голяма правна и фактическа сложност, както поради предмета му, така и предвид големия обем на събраните доказателства. Съдът е обосновал този извод, като е изложил съображения, че в производство по предявен иск с правно основание чл. 124, ал.5 ГПК гражданският съд се произнася освен по гражданскоправните въпроси на спора и по осъществяването на елементите на процесния престъпен състав. За да намали присъдените разноски на М. Д. и на И. А., Б. Д. и Е. Д.,съдът е взел предвид реално извършените процесуални действия от представляващите ги адвокати- по подадените въззивни жалби е постъпил общ отговор от адв. А. Г. и Р. Г. за представляваните от тях М. Д., И. А., Б. Д. и Е. Д. ; второинстанционното производство е приключило в едно редовно проведено заседание, в което упълномощените процесуални представители не са се явили, нито са представили писмени защити.При тези обстоятелства, въззивният съд е стигнал до извода, че реалното процесуално представителство на ангажираните адвокати се изчерпва с подадения от тях общ отговор на въззивните жалби, но предвид фактическата и правна сложност на делото и позовавайки се на чл. 78, ал.5 ГПК вр. чл. 36 ЗА и НМРАВ /в ред.преди изменението с ДВ бр.28/28.03.2014 г./ разноските – адвокатските възнаграждения, платени от М. Д. и И. А., Б. Д. и Е. Д., следва да бъдат редуцирани до сумата от 1000 лв. за всеки от посочените адвокати.
Изводът е неправилен.Присъдените адвокатски възнаграждения в размер на 1000 лв. за всеки адвокат са прекомерни и същите подлежат на намаляване до размер от 300 лв. на адвокат. Приложима в настоящия случай относно размера на адвокатското възнаграждение е специалната разпоредба на чл.7 ал.1 от Наредба № 1/04 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата определя размера на адвокатското възнаграждение според вида на делото и предвид социалната й функция да облекчи достъпа до съдебна защита на гражданите. Съгласно разрешението дадено в т. 3 на ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно изложеното определението на въззивния съд, с което възнаграждението за всяка от осъществената адвокатска защита по делото е определено в размер на 1000 лв. е неправилно и налага отмяна на определението за разликата над 300 лв. до 1000 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 4992/27.11.2014 г. на Окръжен съд- Благоевград по в.гр.д. № 4/2013 г. в частта, в която на основание чл.248 ГПК във вр.чл.78,ал.5 ГПК С. А. М., ЕГН [ЕГН], И. А. Н., ЕГН [ЕГН] и В. С. Г., ЕГН [ЕГН] са осъдени да заплатят на М. П. Д. разноски по делото – адвокатско възнаграждение за разликата над 300 лв. до 1000 лв., както и да заплатят на И. М. А., ЕГН [ЕГН], Б. Д. Д. ЕГН [ЕГН] и Е. Р. Д. ЕГН [ЕГН] общо разноски по делото – адвокатско възнаграждение за разликата над 300 лв. до 1000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: