О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София 27.01.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4618/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] Р., против решение № 315/21.02.2014г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 3779/2013г. в частта, с която е отменено решение № 5670/23.07.2013г. на Софийски градски съд по гр.д.15113/2012г, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 13002 евро за правна помощ и искът е отхвърлен, както и в частта, с която е потвърдено решение № 5670/23.07.2013г. на Софийски градски съд по гр.д.15113/2012г., с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на [фирма] срещу Прокуратурата на РБ за обезщетения, както следва : за сумата от 4014, 86 евро – застраховки, за сумата от 3584,10 евро – платен пътен данък за 2008г., 2009г. и 2010г., за сумата от 3628, 98 евро – трудово възнаграждение на М. Т., за сумата от 8365 евро – заплатени суми на М. Т. за пребиване в България, за сумата от 19747, 78 евро – амотризация и по касационна жалба подадена от Прокуратурата на РБ против решение № 315/21.02.2014г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 3779/2013г. в частта, с която е отменено решение № 5670/23.07.2013г. на Софийски градски съд по гр.д.15113/2012 г, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на [фирма] срещу Прокуратурата на РБ за обезщетения, както следва : за сумата от 2400 евро – адвокатска защита и за сумата от 414,96 евро – смяна на акумулатор на влекач и Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 2400 евро за адвокатска защита и сумата от 414,96 евро за смяна на акумулатор на влекач, както и в частта, с която е потвърдено решение № 5670/23.07.2013г. на Софийски градски съд по гр.д.15113/2012 г., с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати сумата от 1644, 56 евро за извършени преводи.
В касационната жалба, подадена от [фирма] се релевират доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно това дали съдът е длъжен да обсъди и прецени всички релевантни за спора доказателства и доводи на страните или е достатъчно да прецени част от тях и да направи извод за основателност на исковата претенция и по материалноправния въпрос кои разходи подлежат на обезщетение, като се позовава на Решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д.1163/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. 1857/2010 г. на ВКС, IV г.о. и Постановление № 9/1966 г. на Пленума на ВС.
Ответникът по касация Прокуратурата на РБ оспорва жалбата като неоснователна.
В касационната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ се релевират доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, като основание за допускане до касационно обжалване бланкетно се сочи чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следните въпроси: може ли да се приеме за вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършването на извънпроцесуални преводи на съдебни книжа от един официален език на ЕС на друг официален език от страна, която не е участник в процеса и представянето на платежно нареждане за преведени суми достатъчно основание ли е за установяване на обстоятелството за възникнало правоотношение между адвокат и доверител.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор оспорва жалбата като процесуално недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд е приела, че основният спорен въпрос между страните е относно размера на отговорността при задържане на чужда вещ по обвинение, което е останало недоказано, а наказателното дело е било прекратено. За да постанови обжалваното решение, съдът е достигнал до извода, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане във връзка с проведеното наказателно производство срещу водача на МПС, собственост на ищеца, което е било прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление. Установил е, че за времето на задържане на автокомпозицията на митница К. са настъпили щети за нейния собственик, с оглед невъзможността на [фирма] да ползва вещите по предназначение, поради което Прокуратурата на РБ дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от задържането. Възприет е изводът на първоинстанционния съд, че необходимостта от компенсиране не обхваща разходите, които собственикът на транспортното средство е следвало да извърши през същия период, независимо от действията на контролните органи – застраховки и пътен данък, трудово възнаграждение и командировъчни на водача на МПС, осъществяващ превоз на стоки по договор с възложителя.
Въззивният съд е приел, че доколкото отговорността на държавата от действия и актове на правозащитни органи е обективно наложителна в случите, когато срещу определено лице са предприети действия, които по надлежния ред са изменени, преустановени или е постановена оправдателна присъда от съда, направените разноски за процесуална защита на обвинения водач, служител на [фирма], в размер от 2400 евро, както и разходите за преводи, правни услуги и консултации за освобождаване на автомобилната композиция в размер на 1644,55 евро са пряка последица от действията на контролните органи, поради което Прокуратурата дължи възстановяването им. Прието е, че претенцията за разликата в стойността на вещите преди задържането им от контролните органи и евентуалната амортизация след връщането им на собственика в размер на 19747, 78 евро не може да се счете за вреда, причинена от мярката по задържане. По отношение на претендираните разходи в размер на 13115 евро за правни услуги, помощ и консултации, за които е съставена фактура № 58/24.05.2012 г., съдът е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между изплащането на сумата и задържането на превозното средство, тъй като фактурираните разходи са извършени повече от една година и шест месеца след връщането на влекача и ремаркето. Въззивният съд е счел за основателна претенцията за стойността на нова акумулаторна батерия в размер на 414, 96 евро, тъй като продължителният престой на автотранспортната композиция е обосновал необходимостта да се закупи такава, при невъзможност да се поддържа изправното състояние на съществуващия акумулатор.
Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване, на подадената касационна жалба от [фирма], по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените правни въпроси.Действията на въззивния съд във връзка с повдигнатия процесуално-правен въпрос са в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК /включително и цитираните от касатора Решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д.1163/2010 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. 1857/2010 г. на ВКС, IV г.о./, съгласно която съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на всички събрани доказателства, като ги обсъжда поотделно и в тяхната съвкупност, като преценява и доводите на страните. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение, за да достигне до крайните си изводи, съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства във връзка с изложените от ищеца в първоинстанционното производство твърдения. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт при формулиране на процесуалноправния въпрос, като в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.Последните обаче подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.Предпоставката на т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице и по отношение на поставения материално-правен въпрос. Изводите на въззивния съд по приложението на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД относно границите на деликтната отговорност, произтичаща от непозволено увреждане, са в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в Решение № 66/14.06.2011 г. по гр.д. 1725/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 76 от 14.07.2014 г. по т.д.. № 1841/2013 г.,І т.о. на ВКС и др.,според която обезщетението обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането/чл.51,ал.1 ЗЗД/. Пряка е онази вреда, която произтича от противоправното поведение и се явява негов типичен резултат. Когато вредите се дължат и на други фактори, извън волята и желанието на длъжника, те са косвени и не подлежат на обезщетяване. Противно на изложеното от касатора нито законодателя, нито съдебната практика или правната теория правят разграничение при изследването на причинната връзка като елемент от фактическия състав при обезщетяване на вреди при договорна или деликтна отговорност.Въззивният съд задълбочено е изследвал причинната връзка между установеното увреждане и претендираните за обезщетение вреди, като е изложил подробни съображения доколко всяка от претенциите на касатора е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действията на Прокуратурата,поради което действията му са съобразени със задължителната практика на ВКС.
Касационната жалба подадена от Прокуратурата на РБ е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения:
С исковата молба на [фирма] срещу Прокуратурата на РБ са предявени няколко обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД. С подадената касационна жалба Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение № 315/21.02.2014 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 3779/2013 г. в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 2400 евро за адвокатска защита ,сумата от 414,96 евро за смяна на акумулатор на влекач и сумата от 1644, 56 евро за извършени преводи. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5000 лв. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В настоящия случай касаторът обжалва постановеното въззивно решение по три кумулативно обективно съединени иска, левовата равностойност на всеки от които е под 5000 лв. Следователно паричната оценка на всеки иск е под установения в закона минимум относно цената на иска, поради което решението на въззивния съд в обжалваните от Прокуратурата на РБ части не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 315/21.02.2014 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 3779/2013 г. по касационна жалба подадена от [фирма].
Определението е окончателно
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба ,подадена от Прокуратурата на Република България, против решение № 315/21.02.2014 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 3779/2013 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: