О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София 13.03.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2585 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. Й. И. срещу решение № 61/29.03.2017 г. по в.гр.дело № 63/2017 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 58/02.02.2017 г. по гр.дело № 2206/2016 г. на Шуменския районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от касатора против [фирма] [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, съответно отмяна на решението, като неправилно и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. длъжен ли е съдът да съблюдава императивните разпоредби, като чл.194,ал.2 ГПК, 2. длъжен ли е съдът да се произнесе с решението по оспорването на документ и открито производство по реда на чл.193 ГПК, 3. как следва да се преценяват свидетелските показания на свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез адв. Г. И. в писмен отговор е изразил становище, че не са налице изискванията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че ищецът И. И. е работил при ответника [фирма] по силата на трудов договор от 23.10.2006 г., като е заемал длъжността „Управител на игрални автомати“ в „А. к.“, сега игрална зала „А.“, на адрес: [населено място], [улица], № 78, за неопределено време. С допълнително споразумение № 5/18.09.2013 г., считано от 01.10.2013 г., работното време на ищеца, от редовно работно време, било определено на 8 – часов работен ден, при сменен режим на работа.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 470/04.07.2016 г. на Управителя на ответното дружество, връчена на ищеца на 06.07.2016 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.188, т.3 от КТ – дисциплинарно уволнение за нарушение по чл.190, ал.1, т.4, предл.първо от КТ изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя за това, че в качеството си на управител на игралната зала, като е бил длъжен да осъществява общ контрол върху действията на крупиетата при отчитане на електронните и механичните броячи и при инкасиране на постъпилите залози, не е изпълнил задълженията си произтичащи от т. IV.2 и т. IV.4, б. “б“ от длъжностната си характеристика, както и за това, че в нарушение на тези свои задължения е допуснал с негово знание и дори в негово присъствие да бъдат неправомерно разходвани суми от постъпили залози в резултат на което е причинена вреда на работодателя изразяваща се в разликата между отчетените приходи от броячите на игралните съоръжения и реално наличните парични средства в залата, която разлика възлиза на 59 985.09 лева. Алтернативно е посочено, че дори тази вреда да е причинена от крупиетата и това да не е ставало по „негова заръка“, той не е упражнил необходимия контрол.
Прието е за установено от протокол за извършена ревизия от 17.05.2016г., че такава е била извършена на игралната зала на ответното дружество в [населено място] в която е работил ищеца от лицата Ж. К. прокурист на дружеството, Г. Д. прокурист на дружеството, С. И. П. регионален мениджър, Д. Б. крупие в игралната зала и А. П. свидетел , като всички тази лица са се и подписали под протокола за извършената ревизия. Прието е, че е констатирано наличие на несъответствие между приходите, които се установявали посредством отчитане на броячите на игралните автомати и действително наличните парични средства /касовата наличност/ в игралната зала. Установено било, че общата сума на постъпилите залози за периода от 06.00 часа на 14.05.2016 год. до 22.00 часа на 15.05.2016 год. е в размер на 95051 лева, а общата сума на изплатените печалби – 28171 лева, че оборотът на залата, представляващ разлика между получените залози и изплатените печалби бил в размер на 66 880 лева. Приходите на залата за работният ден 14.05.2016г. били в размер на 105 893лв. , разходите в размер на 31 281лв. и общата касова наличност била в размер на 74 612лв. Общата налична каса при приключването на третата смяна за деня била в размер на 14 615лв. и липсвали 59 997лв./ 74 612-14 615/.След приспадане на сумата от 12.91лв. бакшиши общата сума на липсата възлизала на 59 984.09лв.
Съдът е приел, че на 17.05.2016 год. било поискано обяснение от страна на ищеца относно констатираната липса, каквото последният е отказал да даде, че отказът е обективиран в Протокол №369/17.05.2016 год. и е удостоверен с подписите на двама свидетели А. М. П. и Д. П. Б. и, че се потвърждава и от показанията им като свидетели пред Ш.. Прието е, че констатациите на ревизията се потвърждават и от представените по делото дневен отчет за игралните автомати в игралната зала от 14.05.2016г., приемо-предавателен протокол, протокол за проверка на касовата наличност към 17.05.2016г., протокол изх.№370/17.05.23016г., протокол изх.№371/17.05.2016г. протокол изх.№434/20.06.2016г., отчетно-сменен лист от І смяна от 14.05.2016г., отчетно-сменен лист от ІІ смяна от 14.05.2016г., отчетно-сменен лист от ІІІ смяна, консолидиран отчет за смяна от 14.05.2016г. до 15.05.2016г.извадка от компютърната система „О.”, извлеченията от системата „О.” относно отчитането на банкноти общо за машини от 22.00 часа на 14.05.2016г. до 07.00 часа на 15.05.2016г. само за ІІІ смяна, и извлеченията от системата „О.” относно отчитането на банкноти общо за машини от 14.05.2016г. до 15.05.2016г.
Относно разпитаните свидетели пред Шуменския районен съд Г. Г., А. А., Д. П., А. М., С. П. и Д. Н. е прието, че показанията им следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите изясняват механизма на работа в игралната зала, задълженията на ищеца и метода на отчитане на игралните автомати. Посочил е, че показанията на същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, почиват на техни преки впечатления и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Прието е за установено от събраните гласни доказателства, че игралната зала на ответника, била с непрекъснато работно време от 0.00 ч. до 24.00 ч.. Крупиетата в игралната зала работели на три смени по месечен график. Първата смяна застъпвала в 06.00 часа на съответния работен ден, а третата смяна била с работно време от 22.00 до 06.00 часа. При сдаване/приемане на смяната крупиетата попълвали и подписвали Отчетно-сменни листи за касовата наличност – по образец. Такива отчетни листи били попълнени и подписани и на 14.05.2016 г., като трета смяна, в периода от 22.00 часа на 14.05.2016 г. до 06.00 часа на 15.05.2016 г., работели свидетелите Г. Г. и А. А.. При поемане на смяната те приели касовата наличност от предишната смяна, за което бил съставен Отчетно-сменен лист, които бил подписан от свидетеля А. в качеството на „Приел“. Според отразеното в този Отчетно-сменен лист крупиетата започнали смяната с касова наличност от 8 177 лева, по време на работа извадили от машините 9 940 лева в брой, а при приключване на смяната касовата наличност, която предали на следващата смяна била в размер на 14 615 лева, за което свидетелят А. подписал отчетно – сменния лист в качеството на „Предал“, а свидетелят Д. Н. в качеството на „Приел“.
Съдът е приел за установено от показанията на свидетеля А. М., че информацията от показанията на броячите на игралните автомати, инсталирани в игралната зала се предавала в реално време по електронен път на сървър, намиращ се в офиса на работодателя в [населено място] – система „О.“. По този начин ръководството на ответното дружество установило, че дневният оборот на залата в [населено място] за периода от 06.00 часа на 14.05.2016 г. до 22.00 часа на 15.05.2016 г. следва да е в размер на доста по – голяма сума от отчетената, а именно 66 880 лева. Посочил е, че свидетелите Г. Г. и А. А. са изложили твърдения, че по време на нощна смяна от 22.00 ч. на 14.05.2016г. до 6.00 ч. на 15.05.2016 г. управителят И. на 12 пъти поискал от тях пари, които крупиетата вадили от машините – по 5 000 лв. всеки път, общо около 60 х. лв., които предавали или на управителя, който ги давал на редовен клиент в залата – Б. или по нареждане на управителя ги предавали лично на същия клиент, който ги разигравал на игралните машини. За сумите, които крупиетата предавали или на управителя или лично на Б., управителят обяснил, че ще се играе демоигра, т. е. демонстрация на самата игра как се държи машината на високи канали – парите се пускали в машината, разигравали се, а след като свършели на екрана, крупиетата пак вадили от банкомата на машините и ги давали на Б., за да ги вкарва вътре и така 12 пъти.
Прието е за установено от показанията на свидетелите Г. Г., А. А., Д. П. и А. М., че при пристигне на комисията, както и през цялото време на проверката, управителят И. И. присъствал в залата. Прието е също, че според показанията на свидетеля А. сутринта имали събрание, след което управителят ги предупредил, че пътуват хора от София и да чакат да им се обадят.
Според приетото по делото заключение по изготвената в хода на производството съдебно-техническа-компютърна експертиза пред Ш. не е установена ръчна синхронизация за периода от 0.00ч. на 14.05.2016г. до 24.00ч. на 17.05.2016г., изтривания /заличавания/ и/или промени на информацията в система „О.“, за посоченият период, които да са извършени след 17.05.2016г., от което въззивният съд е формирал извод, че представените разпечатки от системата са с коректно отразени данни, че по този начин се опровергава твърдението на ищеца, че системата била манипулирана и недостоверна.
Прието е, че на осн. чл. 193 ГПК, по искане на ищеца е открито производство за оспорване истинността на представени от ответната страна, с отговора на искавата молба, писмени доказателства: Отчетно-сменен лист за първа смяна на 14.05.2016 г. – с крупие Д. Н.; Отчетно-сменен лист за втора смяна на 14.05.2016 г. – с крупие Д. Б. , Отчетно-сменен лист за трета смяна на 14.05.2016 г. – с крупие А. А. и Г. Г. и Дневен отчет за игрални автомати в игрална зала за 14.05.2016 г., само в частта относно положения подпис за „управител И. Й. И.. От заключението на допуснатата съдебно-графична експертиза, пред Ш., неоспорено от страните е прието за установено, че почеркът, с който са положени инкриминираните подписи от името на управителя, не принадлежат на ищеца И. И.. Посочил е, че дневният отчет за игралните автомати в залата от 14.05.2016г. е подписан освен от управител и от крупие Г. Г. и в тази част истинността на документа не е била оспорена. Прието е, че че отчетно-сменен лист за първа смяна на 14.05.2016 г. е подписан и от крупие Д. Н. като приел, а после като предал и е подписан, и от Д. Б. като приел при приключване на смяната и по отношение на подписите на тези две крупиета истинността на документа не е била оспорена. Приел е, че отчетно-сменен лист за втора смяна на 14.05.2016 г. е подписан и от крупие Д. Б. като приел, а после като предал и е подписан, и от Г. Г. като приел при приключване на смяната, и по отношение на подписите на тези две крупиета истинността на документа не е била оспорена. Отчетно-сменен лист за трета смяна на 14.05.2016 г. е подписан и от крупие А. А. като приел, а после като предал и е подписан, и от Д. Н., като приел при приключване на смяната и по отношение на подписите на тези две крупиета истинността на документа не е била оспорена. С оглед на посоченото е формиран извод, че оспорените документи са неистински само в частта им относно подписа в тези документи срещу управител и, че в тази част те се изключват от доказателствата по делото. Прието е, че в останалата си част документите не са били оспорени и са истински и съдът ги е кредитирал като доказателства по делото, и е приел, че се касае за частни свидетелстващи документи носещи подписите на лицата, които са ги подписали и подписите на които не са били оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Посочил е, че твърденията на ищеца са, че отчетно-сменният лист от 15.05.2016г. бил допълван няколко дена след това относно записаното – „69940лв. извадени от банкоматите и пускани по време на смяната. Липсата на 60 000лв. се дължи на разиграването им”, че допълнението е било направено лично от А. А., който го е дописал на 17.05.2017г. Според съда не е налице пречка издателят на един частен документ да допълни съдържанието му в един по-късен момент, още повече, че самото лице не отрича допълването, нито твърди , че допълненото не отговаря на действителността.
По твърденията на ищеца във въззивната жалба, че Шуменския районен съд не се е произнесъл относно истинността на оспорените документи по реда на чл.194 от ГПК е прието, че в мотивите на решението си районният съд е посочил, че е открито производство относно оспорване истинността на горепосочените документи и че подписът срещу управител в тях не е на ищеца, но не се е произнесъл по това оспорване по реда на чл.194, ал.3 от ГПК в диспозитива на решението си. Според съда касае се за допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на Ш., която следва да се отстрани от Ш. по реда на чл.247 от ГПК. Възприета е практиката на ВКС, обективирана в ТР №5/14.11.2012г. на ВКС по т.д.№5/2012г. ОСГТК т.1, според която с установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл.193 от ГПК се решава със сила на присъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193 ал.1 от ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинността на документа. С оглед на това е формиран извод, че първоинстанционният съд следва да се произнесе и в диспозитива на решението си, което не може да се направи от Ш., а само от Ш. по реда на чл.247 от ГПК.
По твърдението на ищеца, че работодателят при уволнението му е нарушил процедурата по чл.193 ал.1 от КТ и не бил поискал обясненията му с писмо въззивният съд е приел, че на основание чл. 192, ал. 1 КТ, работодателят със Заповед № 117/26.03.2013г., по описа на [фирма], е упълномощил свидетеля С. И. П. да осъществява процедури по откриване на дисциплинарни нарушения и изслушване на провинили се работници и служители и ищецът И. И. е бил запознат с посочената заповед срещу подпис. Прието е, че преди налагане на наказанието упълномощеният от работодателя служител С. П. свидетелства, че във връзка с установената липса, от управителя – И. И. е поискал обяснения при третото си поред идване в Шумен. Посочил е, че според твърденията, когато свидетелят пристигнал, заедно с две управителки на игрални зали във В., управителят И. бил в залата. Свидетелят С. П. му обяснил, че идват във връзка с липсата и следва да поговорят и да попълнят определени документи. Управителят И. казал, че иска да говори с адвокат и си тръгнал. Свидетелят С. П. и двете управителки от В. го чакали 15 мин. П. се обадил на И. по телефона, който отказал да се върне на работното си място. В протокол № 434/20.06.2016г., съставен от С. П., в присъствието на Г. П. С. и С. Б. Б., е отразено, че на 20.06.2016г. служителят е отказал да даде обяснение. Съдът е приел, че не е налице изискване за работодателя той да изисква от работника обясненията му с писмо, каквито са били твърденията на ищеца. С оглед на посоченото е изведен извод за неоснователност на възражението, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ.
Въззивният съд е преценил за неоснователно възражението на ищеца, че процесната заповед за уволнение е издадена в нарушение на чл.195 от КТ и е немотивирана. Приел е, че заповедта за уволнението на ищеца е достатъчно мотивирана, че от нея е видно кой е нарушителят, кога е извършено нарушението, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, като и, че подробно са описани всички обстоятелства на които се основава заповедта. Изведен е извод, че процесната заповед в достатъчна степен индивидуализира нарушенията с оглед защитата на ищеца, че те са достатъчно конкретизирани според изискванията на чл.195 от КТ и следва спора да се разгледа по същество. Според съда няма изискване работникът да е запознат подробно и с документите на които работодателят се е позовал в заповедта, тъй като констататациите от тези документи са възпроизведени в мотивите на заповедта, която е била връчена на ищеца и той е бил наясно за какви точно нарушения му е наложено дисциплинарното наказание. Посочил е, че твърдението не отговаря и на истината доколкото самият ищец с исковата молба е представил отчетно-сменните листове за І,ІІ и ІІІ смяна. Относно дневният отчет от данните за игралните автомати в игралната зала от 14.05.2016г. е прието, че ищецът следва да е запознат с оглед на характера на трудовата му длъжност като управител, според длъжностната му характеристика. Прието е за установено от приложените по делото писмени и гласни доказателства, че управителят е бил в залата на 14.04.2016г. до 15.05.2016г. по време на работа на ІІІ смяна и е бил запознат със случващото се. Посочил е, че по данни на свидетеля А. А. дневният отчет не се разпечатвал от крупиетата, тъй като принтера бил в офиса на управителя, който бил заключен и само управителят имал ключ за този офис. Прието е, че ищецът е бил запознат с протоколите за предаване на касовата наличност, а по време на извършената ревизия ищецът е присъствал, което според съда е установено от показанията на свидетелите по делото.
Въззивният съд е приел, че със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 470/04.07.2016 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ – дисциплинарно уволнение за нарушение по чл.190, ал.1, т.4, предл.първо от КТ, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя за това, че в качеството си на управител на игралната зала, като е бил длъжен да осъществява общ контрол върху действията на крупиетата при отчитане на електронните и механичните броячи и при инкасиране на постъпилите залози, не е изпълнил задълженията си произтичащи от т. IV.2 и т. IV.4, б. “б“ от длъжностната си характеристика, както и за това, че в нарушение на тези свои задължения е допуснал с негово знание и дори в негово присъствие да бъдат неправомерно разходвани суми от постъпили залози в резултат на което е причинена вреда на работодателя, изразяваща се в разликата между отчетените приходи от броячите на игралните съоръжения и реално наличните парични средства в залата, която разлика възлиза на 59 985.09 лева. Алтернативно е посочено, че дори тази вреда да е причинена от крупиетата и това да не е ставало по „негова заръка“, той не е упражнил необходимия контрол.
Прието е, че разпоредбата на чл.190, ал.1, т.4, предл.първо от КТ предвижда за работодателя възможност за налагане на дисциплинарно уволнение при допуснато от страна на работника нарушение, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя. Възприета е трайно установената съдебна практика, според която „злоупотреба с доверието на работодателя“ означава използването на оказаното такова от него спрямо служителя за неправомерно извличане на определена облага за последния или за другиго, или за увреждане на работодателя. Посочил е, че нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Прието е, че в случая от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че ищецът е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, визирано в разпоредбата на чл.190, ал.1, т.4, предл. първо от КТ, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя. Прието е също, че според приложената длъжностна характеристика за длъжността „Управител на игрална зала на „А. к.“ управителят на игралната зала, упражнява общ контрол и носи отговорност по отношение законосъобразното провеждане на играта и правилното функциониране на игралните автомати – т. IV.2, както и осъществява контрол върху действията на крупиетата при отчитане на електроните и механични броячи и при инкасиране на постъпилите залози – т. IV.4, б. “б“.
Съдът е приел, че извършената на 17.05.2016г. ревизия е потвърдила разликата между данните от броячите на игралните съоръжения и съставените от служителите отчетни документи, че е установено, че разликата между отчетените приходи от игралните автомати по време на трета смяна на 14.05.2016г. и парите/касовата наличност/, които крупиетата от смяната са предали на следващата смяна възлиза на 59 984.09лв., че за ревизията е съставен протокол от 17.05.2016г. По твърденията на ищеца, че не се е подписал на протокола за извършената ревизия съдът е приел, че това обстоятелство не води до извод, че констатациите на ревизията са недостоверни, тъй като протоколът е подписан от всичките лица извършили ревизията. Формиран е извод, че извършването на цитираните в заповедта дисциплинарни нарушения от ищеца е установено по делото по безсъмнен начин, че те са били констатирани с протокол за извършена ревизия от 17.05.2016г. и са подробно описани там, че констатациите от ревизията се потвърждават и от останалите събрани по делото писмени доказателства, и от показанията на разпитаните по делото пред Ш. свидетели. Посочил е, че при ревизията няма нарочен протокол за засечка на броячите на игралните автомати, тъй като крупиетата всяка сутрин са правили засечка на броячите и са съставяли дневен отчет, като записвали данните от броячите и резултатите от дневният отчет се сравнявали с резултатите от І, ІІ и ІІІ смяна и сумата извадена от банкоматите. Прието е, че по делото е установено, че за периода от 22.00 часа на 14.05.2016 год. до 06.00 часа на 15.05.2016 год. ищецът е нарушил посочените по-горе задължения, като е допуснал, с негово знание и в негово присъствие, и дори по негова заръка, от крупиетата на смяна Г. Г. и А. А., да бъдат неправомерно разходвани суми от постъпили залози, които били предоставяни на редовен клиент в залата – Б., който да ги разиграва на игралните машини, в резултат на което е причинена вреда на работодателя изразяваща се в разликата между отчетените приходи от броячите на игралните съоръжения и реално наличните парични средства в залата, която разлика възлиза на 59 985.09 лева. Като е преценил длъжностната характеристика на ищеца и вписаните в нея задължения, които е изпълнявал, заеманата длъжност в игралната зала близо 10 години, съдът е приел, че той е бил абсолютно наясно, че игрите следва да бъдат осъществявани единствено чрез реален залог, че е недопустимо на тези автомати провеждане на „демо игри“ и предоставяне заеми на клиенти, както и да се пуска кредит на машините, преди да се получат пари от клиент. Изведен е извод, че ищецът е действал умишлено – че е бил наясно, че извършените от негова страна действия са нередни, незаконосъобразни, водещи до нанасяне вреда за работодателя, респективно облагодетелстване на трето лице и че същите съставляват нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се в злоупотреба с доверието на работодателя. Приел е, че ищецът е допуснал посочената сума в размер на 59984.09 лева да бъде извадена от игралните автомати от крупиетата и да бъде предоставена на трето лице за разиграване на същата, чрез реален залог, като по този начин е нанесъл на работодателя значителни имуществени щети и е допуснал извличане на облага от страна на трето лице, което е спестило тази сума и вместо да играе и да залага свои парични средства то е играло и залагало паричните средства на казиното извадени от касата му, като по този начин казиното е загубило реалното спечелване на тази сума. Съдът е взел предвид задълженията на ищеца по длъжностната му характеристика, обстоятелството, че в игралната зала са били осъществявани единствено действия, чрез реален залог и не са били осъществявани демо игри, както и факта, че е било абсолютно забранено да се предоставят заеми на клиенти, както и да се пускат кредити на машините, преди да се получат от клиента и да се преброят съответните парични средства, и е направил извод, че ищецът е бил наясно, че нареждайки или допускайки парични средства от игралните автомати да се предоставят на трето лице, за да осъществи последното реален залог със същите тези парични средства, всъщност е извършвал явно нарушение на трудовата дисциплина, и че по този начин нанася реална щета на работодателя, респективно до облагодетелстване на трето лице и, че същите съставляват нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се в злоупотреба с доверието на работодателя. Прието е, че той е допуснал клиентът на казиното да играе не със свои парични средства, а с такива предоставени му от касата на казиното и по този начин е злоупотребил с даденият му достъп до паричните средства на казиното. Според съда от данните на броячите на машините е установено, че не се касае за демо игри, тъй като игралните автомати са отчели реални залози, парите от които липсват. Посочил е, че двете крупиета Г. Г. и А. А. многократно са вадили и пари и са зареждали наново игралните автомати, на които играе клиент. Приел, е че в отчетно-сменният лист с който е приключила ІІІ смяна е записано, че „69 940лв. са извадени от банкоматите и пускани по време на смяната. Липсата на 60 000лв. се дължи на разиграването им”, че сумите от оборота на казиното са били използвани от клиент за игра на автоматите .
При тези съображения съдът е извел извод, че ищецът е извършил описаните в заповедта за налагането на дисциплинарно наказание уволнение нарушения на трудовата дисциплина и е злоупотребил с доверието на работодателя си, и по този начин е допуснал липсата на 59 984.09лв.
Въззивният съд е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на извършените нарушения изразяващи се в грубо пренебрегване на възложените на ищеца трудови функции, че работодателят е преценил и законовите критерии по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ – тежестта на нарушението, значимостта на неизпълнените задължения, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. Посочил е, че ищецът не за първи път е искал пари от крупиетата за да се разиграват на автоматите от клиенти на залата в какъвто смисъл са показанията на свидетеля Д. Б.. С оглед на посоченото е формиран решаващ извод за неоснователност на предявения от ищеца иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за неговата отмяна, поради което същият следва да се отхвърли. Прието е, че неоснователността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ обуславя и неоснователността на акцесорният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, който също следва да се отхвърли.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са отхвърлени.
По правните въпроси:
Съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 в редакцията на текста до изменението, прието със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя.
С решение № 125/29.05.2012 г. по гр.дело № 534/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че въззивният съд служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част /недопустимото решение влиза в сила, ако не бъде обжалвано и поражда присъщите му правни последици/.
Прието е, че въззивният съд служебно извършва още проверка за правилност на обжалваното пред него решение в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане /напр. закон разпорежда на съда служебно да събира доказателства, служебно да се самосезира или служебно да следи за интереса на децата/.
С решението съдебният състав е приел, че съдът е длъжен да съблюдава императивните разпоредби, независимо дали страните са се позовали на тях или не; в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор /чл. 5 ГПК/. Законодателят игнорира преценката на спорещите страни дори при спогодба, като не допуска съдебното й одобряване, ако противоречи на закона /чл. 234, ал. 1 ГПК/.
Прието е, че във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство.
Съдебният състав е приел, че предметът на иска се очертава с исковата молба чрез насрещните страни, правопораждащите юридически факти и петитума. Ищецът не може да прави правно значими твърдения, представляващи по съществото си изменение на иска по всяко време и не по начина, изрично предвиден в ГПК, даващ възможност за промяна на иска от обективна или субективна страна. Съдът от своя страна, не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните. Това се отнася и до въззивната инстанция, която, освен това, не може да се произнася по невъведени в жалбата оплаквания за неправилност /изключение – посочените по-горе хипотези/, нито по доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си.
Прието е, че въззивният съд и при действието на ГПК от 2007 г. е съд по съществото на спора. Съгласно чл. 12 ГПК формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.
Относно приложение императивните разпоредби на чл.194,ал.2 ГПК е налице противоречие с цитираната практика на ВКС. Касационно обжалване не следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по посочения въпрос, тъй като въззивният съд е формирал повече от един решаващ правен извод за извършеното от жалбоподателят-ищец дисциплинарното нарушение, визирано в заповедта за уволнение, съответно за законосъобразност на същата заповед, подробно посочени по-горе. По всеки от тях жалбоподателят не е формулирал правни въпроси и с оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С решение № 270/19.02.2015 г. по гр.дело № 7175/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК съдебният състав се е произнесъл по правните въпроси: за съдържанието на въззивното решение, приложението на чл. 272 ГПК при мотивирането и за необходимостта въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, възражения и доводи на страните; спрямо кои документи и при какво оспорване, съдът открива производство по чл. 194 ГПК и за доказателствените средства, с които се установява фактическото местоживеене към даден момент на едно физическо лице.
Прието е, че оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенц