О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
гр. София 14.10.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 5103 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответника В. Г. К., чрез адв. Н. С. срещу определение № 1507/20.07.2012 г. по ч.гр.дело № 1854/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.02.2012 г. по гр.дело № 6042/2009 г. на Софийски градски съд, с което съдът е отказал да освободи жалбоподателя от дължимата държавна такса по въззивната жалба.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна и постановяване на друго, с което жалбоподателят да бъде освободен от дължимата държавна такса по въззивната жалба.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса – как следва да се преценят материалните възможности на жалбоподателя В. К. възоснова на декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, за да се подсигури възможността да се защити пред съд български гражданин, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба Г. П. К. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд като въззивна инстанция е потвърдил разпореждане от 10.02.2012 г. по гр. дело № 6042/2009 г. на Софийски градски съд, с което съдът е отказал да освободи ответника – сега жалбоподател от дължимата държавна такса по въззивната жалба.
Съдът е приел, че от представената пред първата инстанция декларация за материално и гражданско състояние е установено, че жалбоподателят не е семеен, получава месечно трудово възнаграждение, живее с майка си, която е управител на фирма за превози, че е здрав, млад и работоспособен мъж. Според съда жалбоподателят В. К. е в състояние да набави необходимите средства за посрещане на собствените си нужди и за заплащане на дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба срещу решението на Софийски градски съд по гр.дело № 6042/2009 г. При тези съображения е направил решаващия извод, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на жалбоподателя от дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя В. К. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос в изложението. Съобразно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящият случай поставеният правен въпрос от жалбоподателя касае приложението на чл. 83,ал.2 ГПК, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1507/20.07.2013 г. по ч.гр.дело № 1854/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 789/23.01.2013 г., подадена от В. Г. К. от [населено място], [улица], ет.2, чрез адв. Н.С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: