Определение №199 от 10.2.2015 по гр. дело №4625/4625 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199

гр. София 10.02.2015 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4625 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Д. Н. Г., чрез адв. Е. И. срещу решение № 21/31.03.2014 г. по гр.дело № 42/2014 г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 483/14.12.2013 г. по гр.дело № 1059/2013 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати на [фирма] [населено място] сумата 25 000 лв., представляваща платена по сключен на 20.07.2011 г. и развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. коя от страните е неизправна по едностранно прекратен от купувача предварителен договор за продажба на земеделска земя, 2. задължен ли е продавача по предварителен договор за продажба на земеделска земя да изготвя ПУП за продаваната от него земеделска земя, без да се е договарял за това с купувача и при изрично сключен от купувача с трето по делото лице договор за изготвяне на ПУП за изкупуваната от него земеделска земя, 3. виновен ли е продавачът за неизпълнение на едностранно развален от купувача предварителен договор за продажба на земеделска земя с ненастъпил срок за изпълнение и липса от страна на купувача на представени по делото доказателства за безполезност от сключване на окончателен договор, 4. може ли продавачът да задържи заплатения му от купувача аванс по предварителен договор за продажба на земеделска земя, при съдебно изразена от продавача готовност за прехвърляне собствеността върху земеделската земя и отказ за това от страна на купувача, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. допустимо ли е въззивния съд разширително и едностранно да тълкува волята на страните по сключен помежду им предварителен договор за продажба на земеделска земя и с каква доказателствена сила се ползва приет и неоспорен по делото писмен документ, 6. с каква доказателствена сила се ползва приет и неоспорен по делото писмен документ и дали е допустимо за въззивния съд разширително да тълкува волята на страните по него, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез адв.М. З. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси от жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1,пр.3 ЗЗД.
Прието е за безспорно между страните, че на 20.07.2011 г. между тях е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот № 016019 по плана за земеразделяне на [населено място], м. „И. б.”, представляващ земеделска земя – изоставена нива, с площ от 19.999 дка. за сумата 29 200 лв. със срок за сключване на окончателен договор 10 дни след датата на издаване за имота на Заповед за одобряване на ПУП от [община]. Прието е също за безспорно, че към момента на предявяване на иска пред Бургаския окръжен съд Заповед за одобряване на ПУП за имота предмет на предварителния договор не е издадена и влязла в сила. Въззивният съд е приел, че ищецът е връчил на ответника нотариална покана с обратна разписка на 19.04.2013 год., с която е дал срок за изпълнение на поетите от ответника задължения по предварителния договор за сключване на окончателен договор и го е предупредил, че при неизпълнение на задължението на продавача в дадения 14 дневен срок, едностранно разваля подписания между тях предварителен договор на осн. чл.87, ал.1 от ЗЗД, както и при условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД, тъй като поради забавата, изпълнението е станало безполезно за купувача. С поканата е поискано в 10 дневен срок след изтичане на 14 дневния срок и несключване на окончателен договор да му бъде върната платената по договора сума от 25000 лева.
Прието е, че съобразно сключения предварителен договор ответникът – сега жалбоподател се задължил да продаде, а ищецът – [фирма] да закупи собствения на продавача недвижим имот, описан в нот. акт №22 от 12.02.2010 год., находящ се в землището на [населено място], [община], представляващ земеделска земя-изоставена нива, парцел 19 от масив 16, имот № 016019 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], м.”И. Б.” с площ от 19.999 дка. Според сключения предварителен договор – чл.6 продавачът поел задължението да снабди купувача с нотариален акт за собственост на описания недвижим имот в срока и при условията на договора, като поел и задължението да осигури за своя сметка и да представи всички изискуеми по закон документи за изготвяне на нотариален акт и изповядване в срок на уговорената между страните продажба.
Страните по предварителния договор уговорили срока, в който следва да бъде сключен окончателен договор за покупко-продажбата на имота, като този срок е обвързан с извършване на процедура по промяна статута на земеделската земя и одобряването на ПУП за същия имот – 10 дни след издаване на Заповед за одобряване на ПУП от [община] – чл.3. Прието е, че уговорения срок за сключване на окончателен договор е неопределяем, тъй като страните не са уговорили срок за изготвяне на ПУП за процесния имот и внасянето му с [община] по реда на чл.135, ал.1 от ЗУТ, че одобряването на ПУП се извършва от съответната община, която не е страна по предварителния договор. Съдът е приел, че в сключения между страните предварителен договор няма постигнато съгласие, кой ще извърши всички необходими действия за изготвянето и одобряването на ПУП за имота, както и кой ще поеме разноските свързани с тази процедура. Съдът е тълкувал сключения предварителен договор, като е взел предвид разпоредбата на чл.20 ЗЗД и е съобразил, че само собственикът на имота може да иска изменение ПУП или изготвяне на ПУП за своя имот, и е приел, че това задължение е поето от продавача на имота по сключения предварителен договор. Прието е, че не е направено възражение от ответника, че задължението за изготвяне на ПУП за процесния имот и за заплащането на разноските по него е поето от ищеца, както и, че не е твърдяно да е извършено упълномощаване на ищеца от ответника за изготвяне на ПУП и за внасянето му в [община].
Въззивният съд е приел, че след като уговорения срок за сключване на окончателен договор е неопределяем, а изготвянето на ПУП за процесния имот следва да се извърши от продавача-собственик на имота и в договора не са предвидени специални клаузи за прекратяването му от страните съгл. чл.11 от предварителния договор, следва да се прилагат общите правила за разваляне на двустранни договори, уредени в чл.87 ЗЗД.
Прието е, че с лично връчената на ответника на 19.04.2013 год. нотариална покана е даден срок за изпълнение на поетото с предварителния договор задължение за продажба на процесния недвижим имот. В този 14 дневен срок не са изпълнени задълженията поети от него за снабдяване на ищеца с нот. акт за собственост за имота. Според съда от връчването на поканата и до разглеждането на делото пред въззивната инстанция е изминал период от 11 месеца, който по съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД представлява подходящ срок за изпълнение, че не е настъпило изпълнение и не са предприети действия към подготовка на изпълнението, поради което сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот е надлежно развален. Съдът е съобразил и, че развалянето на всеки двустранен договор може да стане с исковата молба, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посочения срок е недостатъчен, че договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок.
Относно представения пред въззивната инстанция договор за консултантска услуга, сключен между ищеца [фирма] и друго дружество, което не е страна по договора съдът е приел, че не следва да го обсъжда, тъй като не са представени доказателства от ответника за момента на узнаването на този договор. Прието е, че сключването на посочения договор не доказва постигнато съгласие между страните по делото за упълномощаване на бъдещия купувач по предварителния договор, с правомощието да извърши всички необходими действия по изготвяне на ПУП за процесния имот и внасянето му в [община]. Според съда такива възражения не са направени от страна на ответника и не е представено пълномощно, с което ответникът, като собственик на продаваемия недвижим имот да е упълномощил ищеца вместо него да извърши всички необходими действия по изготвяне на ПУП на имота. Съобразено е и обстоятелството, че договорът за консултантска услуга е сключен от името на [фирма] , в качеството на възложител, а не в качеството на пълномощник на възложителя.
При тези съображения въззивният съд е приел, че искът е основателен за сумата 25 000 лв. Над този размер до 25002.50 лв. съдът е приел, че искът е неоснователен и е отменил първоинстанционното решение в тази част, съответно е отхвърлил иска над сумата 25000 лв. В отхвърлената част на иска решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по първия и втори въпроси от изложението и по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по шестия въпрос. Всеки от тези въпроси е формулиран общо и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът същият следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по настоящото дело. Поставеният правен въпрос следва да е ясен и точен, и да е обусловил конкретните правни изводи на съда по делото. Посочените въпроси са поставени общо и схематично. Същите не са съобразени с конкретния предмет на спора, разрешен с обжалваното въззивно решение, съответно с приложимата правна норма. Поради това съдът преценява, че въпросите не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по трети и четвърти въпроси от изложението и по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по петия въпрос. Всеки от тях е поставен хипотетично – т.е. въз основа на факти и обстоятелства, които не са установени по делото, поради което и не са формирани решаващи правни изводи по предмета на спора. Следователно всеки от тези въпроси не е правен според тълкуването, дадено в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – не са включени в предмета на делото, не са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение и съответно не са обусловили решаващите му правни изводи. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Д. Н. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 21/31.03.2014 г. по в.гр. дело № 42/2014 г. на Бургаския апелативен съд по касационна жалба вх. № 3554/24.04.2014 г., подадена от ответника Д. Н. Г., [населено място] море, [улица], чрез адв. Е. И..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top