Определение №193 от 21.4.2016 по ч.пр. дело №1270/1270 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193

гр. София 21.04.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1270/2016 год.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. К. срещу разпореждане № 9140/26.02.2015 г., постановено по ч.гр.д. 19173/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната, като просрочена, частната му жалба с вх. № 1006648/13.02.2014 г. срещу разпореждане, постановено на 03.02.2014г., по гр.д. № 29674/2013 г. по описа на СРС.
В частната жалба се излагат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Иска се възстановяване на пропуснатия срок, тъй като незаконосъобразно съобщението с подлежащия на обжалване съдебен акт /разпореждане, постановено на 03.02.2014г., по гр.д. № 29674/2013 г. по описа на СРС/ било връчено на сина на жалбоподателя, вместо на упълномощения процесуален представител.
Ответната страна по частната жалба – [община], представлявана от кмета В. С., действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт В.В., е подала отговор. Изложени са съображения, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото. На основание § 14 ПЗР на ЗИД на ГПК/ ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./ подадените преди влизането в сила на този закон частни жалби по чл. 274, ал. 2 ГПК се разглеждат при досегашните условия и ред, следователно компетентен да се произнесе по частната жалба е ВКС, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК/преди изм. ДВ бр. 50 от 2015 г./.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да се произнесе, СГС е взел предвид следните обстоятелства: с разпореждане от 03.02.2014 г., постановено по гр.д. № 29647/2013 г. по описа на СРС, исковата молба на И. К. е върната поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности; съобщението за връщане на исковата молба е връчено на ищеца, чрез сина му Ю. К. на 05.02.2014 г.; едноседмичният срок за обжалване на първоистанционното разпореждане е изтекъл на 12.02.2014 г., а частната жалба е подадена в Регистратура на СРС на 13.02.2014 г. При тези данни СГС е приел, че подадената жалба е просрочена и на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върнал същата.
Първоинстанционното производство е било образувано като административно пред Административен съд – София град по жалба на И. А. К. срещу заповед на Дирекция „Социално подпомагане“. С определение от 08.07.2013 г. по адм.д. № 4307/13г. по описа на АССГ делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на СРС. С разпореждане от 09.09.2013 г., постановено по гр.д. № 29674/2013г. по описа на СРС, исковата молба е оставена без движение поради констатирани нередовности и е предоставена възможност на ищеца да ги отстрани в едноседмичен срок. Това разпореждане е връчено на ищеца К., на адреса на посочения съдебен адресат – адв. А.Ж..С разпореждане от 03.02.2014 г. СРС е констатирал, че дадените указания не са били изпълнени и на основание 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба. Съобщение с посоченото разпореждане е изпратено на И. К. на посочения от него адрес, а не на съдебния адресат – адв. Ж., на когото са били връчени всички останали съобщения по делото преди този акт.
Обжалваното разпореждане е неправилно.
В случая съобщението за връщане на исковата молба по преписка с вх. № 13363/10.07.2013 г. на СРС е трябвало да бъде изпратено на адв. Ж., на посочения адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Съгласно 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила пълномощник или съдебен адресат и адрес за връчване на съобщенията, съобщението се връчва на пълномощника или на съдебния адресат на посочения адрес. Като е изпратил съобщение на адреса на страната, съдът е нарушил процесуалните правилата за връчване на съобщения. Разпореждането за връщане на исковата молба не е било редовно връчено на страната, т. е. срокът за упражняване правото на обжалване на постановения съдебен акт не е започнал да тече. Ето защо подадената частна жалба с вх. № 1006648/13.02.2014 г. на СРС не е просрочена и следва да бъде разгледана по същество от въззивния съд като процесуално допустима.
Съобразно гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено,а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по същество на частната жалба.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 9140/26.02.2015 г., постановено по ч.гр.д. 19173/2014 г. по описа на Софийски градски съд,І ГО.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по частна жалба с вх. № 1006648/13.02.2014 г. на СРС.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top