О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
София, 25.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6793/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Сл.Л. – процесуален представител на Б. Л. Б., против въззивно решение № 1692/ 02.08.2013 год. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 2133/2013 год.,с което е потвърдено решение № 141/22.04.2013 год., постановено по гр.д.№ 189/2011 год. на Кюстендилски окръжен съд, с което по иск с правно основание чл.69 във вр.чл.72,ал.2 СК,предявен от И. А. Д. против Б. Л. Б. е признато за установено,че биологичен баща на роденото на 1.02.2011 год. дете Л. И. А. е Л. Б. Т.,починал на 18.10.2010 год.и е постановено да бъде извършена промяна в акта за раждане на детето,като в същия се впише като баща Л. Б. Т. .
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК ,защото при разрешаването на процесуалния въпрос допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция да се прави ново доказателствено искане в производството по установяване на произход след установените в ГПК срокове,както и по въпроса какво следва да съдържат мотивите към въззивното решение,обжалваното решение противоречи на представената практика на ВКС – решение по гр.д.№ 1707/09 год. ІV г.о.,решение по гр.д.№ 995/10 год. ІV г.о.,решение по гр.д.№ 888/10 год.ІV г.о.,решение по т.д.№ 823/10 год. ІІ т.о.По въпросите може ли вещото лице да събира и представя доказателства при изготвяне на заключението си и относно преценката на експертните заключение сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК .Позовава се на множество решения.
Ответникът по касация И. А. Д. , посредством процесуалните си представители – адв. Р.А. и адв.Св.К. е депозирал отговор по чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови този резултат, въззивният съд след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства е приел,че бременността на И. А. Д., в резултат на която е родено детето Л. И. А., е настъпила вследствие на асистирана репродукция чрез метода I., чрез неин биологичен материал и такъв от Л. Б. Т.. Обстоятелството, че документацията по повод на асистираната репродукция не е водена редовно не е основание да бъде прието обратното, тъй като законът не предвижда, че документите служат за доказателство само ако не са допуснати пропуски при попълването им. Обратното същите могат да служат като доказателство, за посочените в тях факти, въпреки допуснатите пропуски, стига същите да не са пречка за установяване на удостовереното с документа съдържание. В случая въпреки допуснатите пропуски е възможно установяване на съдържанието на документите и проследяване на пълния етап на асистираната репродукция. От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р А. К. З. се установява, че при Л. Б. Т. е било налице силно нарушена оплодителна способност. Това обаче се отнася за оплождане и настъпване на бременност по естествен път, без подпомагане. Що се отнася до метода за извън телесно оплождане и трансфер на ембриони, семенна течност с такова качество, каквато е била при Л. Б. Т. позволява реализирането на бременност без никакъв проблем. Обсъдено е и заключението на съдебномедицинска експертиза чрез днк-анализ при спорен родителски произход,която при изготвянето е снемала и Д. материал от вещите предоставени от И. А. Д. в съдебното заседание, проведено но 29.05.2012 година, за които се твърди че са принадлежали на Л. Б. Т. и е преценен произхода на детето Л. И. А. с оглед на този материал. Прието е,че извършването на експертизата по този начин е допустимо доколкото към момента на същата Л. Б. Т. е починал, поради което вземането на Д. материал от самия него е било невъзможно, което от своя страна прави невъзможно и извършването на кръвно групова експертиза.Обсъдено е,че в самото съдебно заседание Б. Л. Б. не е направила възражение относно твърдяната принадлежност на вещите. От друга страна И. А. Д. е разполагала с тях, тъй като е живяла на съпружески начала с Л. Б. Т.,поради което е прието, че предоставените в съдебното заседание вещи са принадлежали на Л. Б. Т.. Изложени са мотиви,че обикновеното оспорване от страна на Б. Л. Б. не е достатъчно да се приеме обратното, а същото следва да бъде мотивирано и подкрепено със съответните допустими от закона доказателства,поради което експертиза може да дава заключение за произхода на детето Л. И. А. с оглед на снетия от тези вещи Д. материал. Видно от заключението на същата вероятността лицето, чиито ДКН материал е снет от посочените вещи да е баща на Л. И. А. е 99.[ЕГН] %. С оглед на това е прието,че произходът на Л. И. А. от това лице е доказан по надлежния ред, а доколкото вещите се свързват с Л. Б. Т., то е доказан произхода на детето от него.Обсъдени са и показанията на разпитаните по делото свидетели Р. А. А., М. С. М., Д. Р. Х. и Г. В. Т., от които е видно, че Л. Б. Т. им е съобщил, че очаква дете от И. А. Д., както и че е желаел същото.Въз основа на така установеното е прието, че Л. Б. Т. е бил наясно и с процедурата по асистирана репродукция, тъй като в противен случай бременността на И. А. Д. не би могла да се осъществи.
С оглед данните по делото настоящия състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът е направил своя извод за основателност на иск по чл. 69 СК като е съобразил практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението на касатора е преповторено и доразвито оплакването, съдържащо се и в касационната му жалба, за допуснато по делото съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отказ на въззивната инстанция за назначаване на нови две Д. експертизи,поради преклузия,относно съдържанието на мотивите на въззивното решение и относно преценката на експертните заключение . Посочените в изложението „въпроси“ представляват по своята същност доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че първият въпрос е некоректно поставен.За да откаже допускането на новите две Д. експертизи въззивният съд не се е позовал на преклузия относно това искане.Напротив в определението по чл.266 ГПК съдът се е съобразил с константната практика ,според която съобразно вида или характера на заявеното искане, когато то касае и осигуряването на най-добрия интерес на детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и да предприеме мерки, съдът не е обвързан от исканията на страните, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето,т.е. съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки че са извършени след установените в ГПК срокове.Поради това не може да се приложи преклузия да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.147 и чл.266,ал.2 ГПК, когато те са във връзка с установяване на интереса на детето в съответните производства.По отношение на първата експертиза съдът е посочил,че освен допустима и относима към правния спор,тя трябва да бъде и реално изпълнима,какъвто не е настоящия случай,тъй като трите броя ембриони,използвани като биологичен материал при изготвяне на експеритазата в първоинстанционното производство са екстрахирани и изцяло изразходвани.По отношение на втората експертиза,с оглед поставените въпроси съдът е приел,че задачата на новата експертиза има за предмет проверка на заключението на експертизата приета в първоинстанционното производство.Според константната практика въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора и макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжна да обсъди представените пред нея и приети доказателства, като в случай, че са неотносими, следва да се обоснове. Това произтича освен от характера й на инстанция по същество на спора и от задължението й по чл.235,ал.2 ГПК.В случая въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства, включително и на приетите заключения в първоинстанционното производство, като е изложил съображения защо ги възприема, а обосноваността на изводите му, с оглед преценката на доказателствата е основание за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по втория въпрос.Третият от въпросите отново е некоректно поставен.В случая чрез изготвянето на заключението на в.л.д-р Н. не е попълнено делото с доказателствен материал,тъй като приложените писменни документи към експертизата са всъщност изследваните документи при изготвяне на заключението с оглед на поставената задача.По последния от поставените процесуални въпроси относно преценката на заключението на експертизата,т.е. относно доказателственото й значение обжалваното решение е в съответствие с трайната практика,тъй като въззивната инстанция е съобразила същата наред с всички доказателства по делото в тази насока и е приела, че тя е обективна и компетентно дадена /чл.202 ГПК/. Твърденията на касатора ,като обосноваване на основанието за допустимост, касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,и е основание за касирането му на основание чл.281,т.3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
По горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК.
С оглед изхода на спора на ответника се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 500 / петстотин/ лв.,за които са налице доказателства за реалното им извършване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1692/ 02.08.2013 год. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 2133/2013 год.
ОСЪЖДА Б. Л. Б. да заплати на И. А. Д. разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: