О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр. София 21.04.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6392 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. И. И. против решение от 19.02.2014 г. по гр. дело № 817/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 508/06.08.2013 г. по гр.дело № 1172/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е осъден на основание чл.55,ал.1 ЗЗД жалбоподателят да заплати на С. Н. Ц. сумата 8 000 лв., получена от ответното дружество по банков път с два банкови превода от 24.04.2009 г. за сумата 5000 лв. и от 11.05.2009 г. за 3000 лв. без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2011 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението жалбоподателят е посочил, че са налице посочените в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е решаван противоречиво от съдилищата. Счита, че въпросът е – въпреки твърденията в исковата молба и събраните безспорни доказателства, че е получена сума и въпреки липсата на доказателства за сключен договор за доставка на коли предвид размера на сумата и забраните в чл.164 ГПК може ли съдът да приеме, че има неоснователно обогатяване с мотивите, че нямало твърдения за наличието на каузално правоотношение и че в представената запис на заповед има за което е издал запис на заповед написана и подписана лично от него, че преводните нареждания служат за доказателство в настоящия случай за наличието на каузално правоотношение. В същото изложение се поддържа, че допустимостта на касационното обжалване се обуславя от това въпросът да е включен в предмета на спора като индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в произнесеното съдебно решение, че в настоящия случай не са налице тези две предпоставки и въпреки това, съобразно представените доказателства по делото съдът е решил материално правния и процесуално правния въпрос в решаваща за изхода му насока.
В изложението жалбоподателят поддържа, че с отговора на исковата молба, а по-късно и във въззивната жалба е посочил, че претендираната сума е въз основа на каузално правоотношение и би следвало ищеца да докаже защо е превел сумите и срещу какво, че преводното нареждане не може, а и няма как да служи за доказателство при наличието на такъв договор. Твърди, че това е така, тъй като не е налице насрещното волеизявление на другата страна, която е получила парите, че се задължава да ги върне в определен срок, каквото е изискването на чл.240 ЗЗД. Посочва също, че от анализа на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност както и от направените до настоящия момент твърдения на страните може да се направи единствения извод, не се касае за неоснователно обогатяване. Според жалбоподателя решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, че в случая е доказано получаването на сумата от ответника и има доказателства, че сумата е получена на основание за договор на доставка на коли, тоест ищеца срещу тази сума е получил коли. Счита, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. Н. Ц., чрез адв.В. З. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, тъй като в изложението не е формулиран правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение, включен е в предмета на спора и е обусловил решаващите му правни изводи. Поддържа също, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е цитирана практика на ВКС от жалбоподателя, нито е установено основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като не са посочени и представени влезли в сила решения на въззивен съд, на първоинстанционен съд или решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Кюстендилския окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и по предявен иск с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено въз основа на приложените по делото вносни бележки, че на 24.04.2009 г. и на 11.05.2009 г. С. Ц. е внесъл в полза на жалбоподателя [фирма] суми на стойност 5000 лева и 3000 лева с основание – вноска по сметка.
Съдът е приел, че по делото е представено писмено доказателство – „запис на заповед” с посочен издател С. Ц. и изявление за „задължаването му да заплати без протест на 06.06.2009 г. на Р. А. сумата от 10 000 евро или равностойността и в коли”. Прието е, че не са представени доказателства, от които да се установи основанието за извършване на превода на посочените суми. Посочил е, че са доказани и безспорни само фактите, удостоверени в представените вносни бележки.
Въззивният съд е приел, че ответникът-жалбоподател [фирма] не е доказал правно основание за получаване и държане на сумата общо от 8000 лв. и поради това дължи връщането й. С оглед на това е прието, че предявения иск с пр.осн.чл.55,ал1,пр.1 ЗЗД е основателен.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани от жалбоподателя [фирма] в изложението към касационната. Всеки от тези въпроси не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставените въпроси от жалбоподателя-ответник както се посочи не представляват правни въпроси според установената практика на ВКС. Тези въпроси съдът следва да прецени ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящото производство съдът само преценява дали формулираните въпроси от жалбоподателя са правни въпроси и налице ли са допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателя не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя [фирма], чрез адв.Ил.И..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата С. Ц. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.02.2014 г.,постановено по гр.дело № 817/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3123/08.05.2014 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.3,ет.8, чрез адв. И. И., съдебен адрес [населено място], [улица].
Осъжда [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.3, ет.8, ап.15, съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на С. Н. Ц. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 5 сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: