О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
гр. София 03.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 228 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ТП на НОИ [населено място], чрез ст.инспектор по осигуряването И. К. с юридическа правоспособност против решение № 1356/13.10.2014 г. по в.гр.дело № 1974/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1760/01.04.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е прието за установено между Ж. С. В. и РУ”С. о.” [населено място], като териториално поделение на НОИ, че в периода от 11.02.1970 г. до 31.12.1972 г. Ж. С. В. е полагал труд в Р. п. о., общ.С., с адрес [населено място], [улица], която е филиал/клон/ на Проектантска организация [населено място] на длъжност „проектант” на осемчасов работен ден и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 300 лв. разноски по делото. Жалбата е подадена и в частта, с която е потвърдено определение № 9218/25.06.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място].
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите: 1. като е приел, че заповед № 156/09.02.1970 г., издадена от Н-к отдел при ОНС [населено място] и Проект на Арматурен план на покривна плоча на обект Ловно-рибарски съюз С. представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6,ал.1, вр.ал.2,т.9 от ЗУТОССР, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС – ТР № 59/01.06.1962 г. по гр.дело № 54/1962 г. ОСГК, че посочените документи независимо, че не са издадени от работодателя, при който е придобит стажа, нито са издадени по време на полагане на стажа въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел, че представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6,ал.1,вр.ал.2,т.9 ЗУТОССР, 2. в съдебните производства за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР при неблагоприятен изход на спора за териториалното поделение на НОИ, като ответник при наличие на специалните разпоредби на чл.9 от ЗУТОССР следва ли да се прилага общото правило по чл.78 ГПК по отношение на разноските, още повече, че съответното териториално поделение на НОИ като държавен орган, който по силата на чл.3 от ЗУТОССР е ответник по исковете за установяване на стаж и неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност, а предявяването на иска е необходимо за постигане на целен правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение № 254/20.01.2014 г. по гр.дело № 1413/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, решения на Пловдивския окръжен съд, определение № 821/17.06.2014 г. постановено по гр.дело № 1708/2014 г. на ВКС, IV г.о. постановено по чл.274,ал.3 ГПК в частта за разноските.
Ответникът по касационната жалба Ж. С. В., чрез адв. В. А. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.1,т.3 от ЗУТОССР.
От фактическа страна е прието за установено от приложения заверен препис на удостоверение № 18-03-4065 от 24.09.2013 г., издадено от ТП на НОИ – С. в качеството на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, че в архивохранилището на ТП на НОИ – С. няма предадени разплащателни ведомости на РПО – С. за периода от 01.07.1969 г. – 30.06.1972 г., както и че няма данни за трудова дейност на ищеца.
Въз основа на уведомително писмо изх.№ АС-94Ж-374-127 от 25.01.2013 г. от Р. -Р. съдът е приел, че в информационните масиви на институцията липсва информация за стажа и доходите на ищеца през периода 01.07.1969 г. – 30.06.1972 г. и че с декларация по член 8 от ЗУТОССР ищецът е декларирал, че изложените в исковата молба факти са истина.
Съдът е приел, че според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж, че това удостоверение е условие за допустимост на иска. Посочил е, че по делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че не са налични ведомости на РПО – С. – документацията на работодателя е загубена или унищожена.
Прието е, че със заповед № 156 от 09.02.1972 г., издадена от ОНС – С. на основание писмо № 12 от 13.01.1970 г. на РПО – С., ищецът е освободен от заеманата длъжност ”технически ръководител” на обект към ОНС – С., считано от 11.02.1970 г.
Прието е също въз основа на представената и приета по делото проектна документация от РПО – Р., клон С., че ищецът е работил по обект Ловно-рибарски съюз – С..
Според въззивния съд заповедта и проектната документация съставляват начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, съгласно чл.6, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, обосноваваща и допустимостта за установяването му със свидетелски показания. Съдът е възприел показанията на свидетелите С. Б. И. и Г. И. Г., разпитани пред първоинстанционния съд, като е удостоверено по представените в оригинал трудови книжки на същите, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, че за процесния период те са работили при същия работодател. Съобразно показанията на тези свидетели ищецът е постъпил в РПО – С. през зимата на 1970 г. и е работел непрекъснато и на пълен работен ден като такъв до 1972 г., след което се преместил в [населено място]. Прието е, че показанията на разпитаните свидетели са взаимно непротиворечиви и кореспондиращи на твърденията на ищеца. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извода, че е установен положения от ищеца трудов стаж през процесния период. Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния е потвърдено.
Въззивният съд се е произнесъл и по подадена частна жалба от ТП на НОИ В. против определение № 9218/25.06.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Варненския районен съд. С въззивното решение посоченото определение е потвърдено.
За да постанови този резултат съдът е приел, че в чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР е предвидено, че по делата за установяване на трудов стаж по съдебен ред не се заплащат такси и разноски от ищеца. При липса на специална норма, която да изключи отговорността за разноски на ответника по иска за установяване на трудов стаж приложим е общият ред – чл. 78 от ГПК, според ал. 1 от който заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат се заплащат от ответника. Посочил е, че претендираните от ищеца разноски са в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и следва да му бъдат заплатени от ответника. При тези съображения въззивният съд е потвърдил определение № 9218 от 25.06.2014., по гр.дело № 16374/2013 г. на В..
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението.
С Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г.по гр.дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило сила и при действието на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред в т. 1 е прието, че с чл.4 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред/отм./ и т.13 и 14 от Наредбата за прилагане на същия указ/отм./ е въведено изискването за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на последния. Прието е, че такива писмени доказателства по смисъла на указа могат за бъдат от най-различно естество и наред с примерно изброените в т.14 от Наредбата могат да бъдат още: документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били въведени в известни учреждения, предприятия или огранизации и др. Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Прието е още, че преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки отделен случай като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не.
Правния въпрос въззивния съд е разрешил в противоречие с разрешението в посоченото тълкувателно решение. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос на въззивното решение в частта, с която е потвърдено определение от 25.06.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е оставена без уважение молбата на РУ”Социално осигуряване” [населено място], като териториално поделение на НОИ за изменение на решение № 1760/01.04.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Варненския районен съд в частта за разноските.
С определение № 821/17.06.2014 г. по гр.дело № 1708/2014 г. на ВКС, IV г.о. е допуснато касационно обжалване на решение № 2060/16.12.2013 г. по в.гр.дело № 2938/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, имаща характер на определение относно разноските по делото и е оставено в сила същото решение на Пловдивския окръжен съд в тази част. С посоченото определение на ВКС е прието, че с оглед спецификата на исковите производства за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР, с разпоредбите на чл. 9 от същия закон законодателят е установил някои специални правила относно държавните такси и разноските за тези искови производства, които са в отклонение от общите правила на ГПК. Прието е, че никое от тези специални правила по чл. 9 от ЗУТОССР не урежда отклонение от общите правила по чл. 78 от ГПК за отговорността и присъждането на направени разноски по исковете за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР, които законодателят изрично е отграничил от исковете за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУТОССР, не се събират държавни такси, както по исковите производства за установяване на трудов стаж, така и по тези за установяване на осигурителен стаж. Според съдебния състав това специално правило (подобно на чл. 83 и чл. 84 от ГПК) е в отклонение от общото правило на чл. 71, ал. 1 от ГПК за дължимост на държавни такси по гражданските дела, но не е в отклонение от общите правила по чл. 78 от ГПК за отговорността и присъждането на направени разноски по граждански дела. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУТОССР, съгласно която съдебните разноски по делата за установяване на осигурителен стаж са за сметка на ищеца, установява специално правило, което е в отклонение от общите правила по чл. 78 от ГПК, но то се отнася само за исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР. Прието е, че разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР (подобно на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК) освобождава от заплащане на такси и разноски ищците по исковите производства за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР. Посочено е, че това специално правило също е в отклонение от общото правило на чл. 71, ал. 1 от ГПК за дължимост на държавни такси и разноски по гражданските дела, но не е в отклонение от общите правила по чл. 78 от ГПК за отговорността и присъждането на направени разноски по граждански дела. Прието е също, че тези специални правни норми на чл. 9 от ЗУТОССР не могат да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия, именно предвид техния характер на уреждащи изрични изключения от общи правила, че това следва и от препращащата разпоредба на чл. 10 от ЗУТОССР, съгласно която, за неуредените в този закон въпроси се прилага ГПК. Според съда друг извод не би могъл да се направи и от особената процесуална легитимация на ответника в тези производства на териториалните поделения на НОИ по чл. 3 от ЗУТОССР, макар тя да е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност. Прието е също, че ако действителната воля на законодателя би била, предвид тези особености на пасивната процесуална легитимация по чл. 3 от ЗУТОССР, ищците и в производствата за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР да понасят тежестта за направените разноски по тези дела, респ. – тази тежест и отговорността за тези разноски да не се разпределя и те да не присъждат според общите правила на чл. 78 от ГПК законодателят изрично би установил такова специално правило, подобно на това по чл. 9, ал. 2 от ЗУТОССР – относно разноските за исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР.
Въззивният съд в частта, с която се е произнесъл по подадената частна жалба относно разноските е разрешил правния въпрос в противоречие с тази практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и в тази част на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1356/13.10.2014 г. по в.гр.дело № 1974/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1760/01.04.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Варненския районен съд и е потвърдено определение № 9218/25.06.2014 г. по гр.дело № 16374/2013 г. на Варненския районен съд по касационна жалба вх. № 32338/14.11.2014 г., подадена от Териториално поделение на НОИ [населено място], чрез ст. инспектор по осигуряването И. К. с юридическа правоспособност.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: