О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
гр. София 23.06.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7524 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника М. на в. р. [населено място], чрез юрисконсулт Ю. Й. срещу решение от 27.09.2013 г. по гр.дело № 7272/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.04.2013 г. по гр.дело № 44164/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са уважени. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. когато за съкратената щатна длъжност в щатното разписание е предвидена повече от една бройка следва ли да се извършва подбор между всички лица, заемащи същата или сходна длъжност в целия щат или работодателят може да реши да извърши подбор за съкращение и съкращение за същата или сходна длъжност, като съкратената, но в рамките на отделно структурно звено, например отдел, дирекция и др., 2. кои са фактическите и правно-релевантни критерии за доказване на качеството и ефективността на работата на лицата при подбор? Писмени документи като оценки за работата по законоустановени показатели и издадени по законоустановен ред, като например надлежно издадени документи по атестирането и оценяването на работата или устно възпроизвеждане на свидетелски показания или изказвания на ръководител, отразено в протокол, 3. има ли право работодателя при извършване на подбор да въвежда допълнително и други критерии за преценка при подбор при съкращение извън установените в чл.329 КТ и по какъв начин следва да става установяването им, 4. Границите на обхвата при съкращение, 5. в кой момент по отношение на извършването на процедурата по подбора при съкращение следва да се изискват данни за наличие или липса на основания за закрила по чл.333 КТ? Преди подбора или след него? Според жалбоподателя тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че произнасянето на въззивния съд по посочените материално-правни въпроси при постановяване на обжалваното решение е в противоречие с практиката на съдилищата – цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата Г. П. М., чрез адв. Ч. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 КТ по поставените правни въпроси от жалбоподателя, тъй като същите са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Г. П. М. със заповед № Т-2341/19.07.2012 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращение на щата, възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа за шест месеца в размер на 3 162.60 лв.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са уважени и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на това решение.
Ищецът-сега ответник по жалбата е заемал длъжността „изпълнител” в дирекция „Управление на собствеността”, отдел „Материално-техническо и транспортно обслужване” в М. на в. р. по трудово правоотношение.
Със заповед № ЧР-95-00-248-14.05.2012 г. е утвърдено длъжностно разписание на МВнР в сила от 14.05.2012 г., с което общата численост на персонала е 1350 щатни бройки, като в предходното длъжностно разписание е 1480 щатни бройки. Прието е, че с новото щатно разписание е извършено преструктуриране – дирекция „Управление на собствеността” не съществува, а съответна на шофьорската длъжност в тази дирекция в отдел „Материално- техническо и транспортно обслужване” в новото щатно разписание е в отдел „Транспортно осигуряване и материални средства” в дирекция „Канцелария и административно осигуряване”. По старото щатно разписание за длъжността „изпълнител” в дирекция „Управление на собствеността” са 12 щатни бройки, а по новото щатно разписание за длъжността „изпълнител” в дирекция „Канцелария и административно осигуряване” са предвидени 5 щатни бройки.
Прието е, че със заповед № ЧР-95-00/18.06.2012 г. на Министъра на външните работи е разпоредено извършването на подбор за запазване правоотношенията с 8 служители, които да бъдат преназначени в отдел „Транспортно осигуряване и материални средства” дирекция „Канцелария и административно осигуряване” и за прекратяване на правоотношенията на 14 служители, чиито длъжности се съкращават и извършване на подбор между всички 22 служители, заемащи длъжности с основна функция осигуряване на транспортното обслужване на ръководството и /или администрацията на МВнР в звена отдел „Материално-техническо и транспортно обслужване” в дирекция „Управление на собствеността”, поради преструктурирането му и намаляване на длъжностите с шофьорски функции от 21 на 8 щатни бройки и звено дирекция „Европейски съюз”, поради съкращаване на една щатна бройка за длъжност „изпълнител,шофьор”.
Със заповед № ЧР-95-00-309/26.06.2012 г. е изменена посочената заповед и е разпоредено извършване на подбор за запазване правоотношенията с 8 служители, които да бъдат преназначени в отдел „Транспортно осигуряване и материални средства”, дирекция”Канцелария и административно осигуряване” и прекратяване правоотношенията на 9 служители, чиито длъжности се съкращават и извършване на подбор между всички 17 служители, които заемат длъжности с основна функция осигуряване на транспортното обслужване на ръководството и/или администрацията на МВнР в звена отдел „Материално-техническо и транспортно обслужване” в дирекция „Управление на собствеността”, поради преструктурирането му и намаляване длъжностите с шофьорски функции от 21 на 8 щатни бройки и сектор „Кадри на разпореждане” на отдел „Задгранични представителства” в дирекция „Човешки ресурси”, поради закриване на сектор „Кадри на разпореждане” и съкращаване на всички длъжности в него.
Прието е, че е извършен подбор с протокол от 26.06.2012 г. измежду 17 лица, посочени в заповед № ЧР-95-00-309/26.06.2012 г.
Със заповед № Т-2341//19.07.2012 г. на Министъра на външните работи, връчена на ищеца на 23.07.2012 г. при отказ трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ, поради съкращение на щата.
Прието е, че в случая работодателят е бил длъжен да извърши подбор между всички лица, заемащи същата или сходна длъжност при спазване на критериите, установени в КТ, тъй като за съкратената длъжност в щатното разписание е предвидено че съкращаването не касае целия щат. Прието е за недоказано подборът да е извършен между всички лица, заемащи длъжност с „шофьорски функции” в отдел „Материално-техническо и транспортно обслужване” в дирекция”Управление на собствеността” и сектор „Кадри на разпореждане” в отдел „Задгранични представителства” в дирекция „Човешки ресурси”. Според съда от съдържанието на заповед № ЧР-95-00-309/26.06.2012 г. е установено, че същата касае разпореждане да се извърши подбор и е извършен такъв подбор между 17 лица, заемащи длъжност с шофьорски функции, като е посочено, че в едно от съкращаваните две звена – това, в което ищецът е заемал длъжност щата на служителите, заемащи такива функции се намалява от 21 на 8 щатни бройки. С оглед на това е прието, че лицата между които е следвало да се извърши подбор е 21 души. Според съда, не е установена, причината, поради която в подбора не са включени всички лица заемащи щатна бройка за същата или сходна длъжност. Прието е, че дори и да се касае за лица, ползващи се от предварителна закрила по чл.333 КТ същите следва да участват в подбора и след като не бъдат предпочетени за запазване на трудовото правоотношение се осъществява предварителната закрила.
Прието е, че съобразно заповед № ЧР-95-00-309/26.06.2012 г. са посочени лица, между които да се извърши и е извършен подбор – това са лица заемащи длъжности „главен специалист”, „старши специалист” и „изплнител”, като е прието, че работодателят не е представил длъжностни характеристики за всички лица, заемащи тези длъжности в двете звена на министерството, за установяване на обстоятелството кои от тях имат шофьорски функции. Прието е, че лицата, заемащи тези три длъжности в отдел „Материално-техническо и транспортно обслужване” в дирекция „Управление на собствеността” по поименно щатно разписание към 01.09.2011 г. са 40 души, а по щатно разписание към 14.05.2012 г. за тези три длъжности в дирекция „Канцелария и административно осигуряване” са общо 30 щатни бройки.
Прието е, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не са установени обстоятелствата, оценявани по критерия „други”. Според съда не е установено как между три лица с еднакъв брой точки с тези на ищеца – 67 т. е предпочетено едно от тях, чието трудово правоотношение да бъде запазено. Приел е също, че с исковата молба ищецът е оспорил правилността на подбора относно преценката на работодателя по критерия „кой работи по-добре”. Според съда жалбоподателят не е доказал обективното съответствие на дадените при подбора оценки на законовите показатели с обективно проявените професионални качества и квалификация. Прието е, че за установяване на този факт от жалбоподателя са събрани формуляри за оценка на индивидуалното изпълнение, поради извършена атестация на участниците в подбора към отдалечен момент от момента на извършване на подбора.
При тези съображения съдът е направил изводите, че в настоящият случай не е установено реално съкращаване в щата на МВнР, което да засяга длъжността на ищеца, съответно за законосъобразен подбор по критериите на чл.329 КТ. Изведен е и извода, че работодателят не е доказал, че на работа са оставени лица, които притежават по-високи показатели при изпълнение на работата от тези на ищеца, така както е предвидено в ТР № 3/2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че първоинстанционното решение в частта, с която исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са уважени е правилно е същото е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси по п.1,2-ри и 4-ти от изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставените въпроси касаят разпоредбите на чл.329 КТ, които са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Правните въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. С последното е прието, че преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.оснчл.344,ал.1,т.1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е също, че при задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работа или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. Според същото тълкувателно решение доказването на подбора при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включване в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация/подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства. В настоящият случай подборът е бил задължителен, като работодателят е преценил, че в същия следва да се включат служители заемащи длъжностите „главен специалист”, „старши специалист” и „изпълнител” – последната, заемана от ищеца. Прието е, че работодателят не е представил доказателства – длъжностни характеристики, от които да се установи кои от тях и дали всички имат шофьорски функции – т.е. дали се касае за сходни длъжности. Този извод не обосновава противоречие с разрешението на правния въпрос в посоченото ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Относно доказването на подбора – извършването на същия, включването на необходимите участници, прилагане на критериите по чл.329 КТ и съответствието на оценките по отделните показатели на професионалните качества и квалификация на служителя съдът е преценил представените от жалбоподателя формуляри за оценка на индивидуалното изпълнение, които са свързани с извършвана атестация на участниците в подбора към момент, отдалечен по време от този на извършване на подбора. Извода на незаконосъобразност на подбора, основан на тези писмени доказателства не сочи на противоречиво разрешаван правен въпрос с разрешението, дадено в ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези правни въпроси. Съдът не обсъжда приложените от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, тъй като съдебната практика по посочените въпроси е уеднаквена с ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, а цитираните решения са постановени преди това.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставения въпрос по п.3-ти. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Въззивният съд не е разрешавал въпроса има ли право работодателят при извършване на подбор да въвежда допълнително и други критерии за преценка при подбор при съкращение извън установените по чл.329 КТ, а е извел решаващ извод за незаконосъобразност на извършения подбор, тъй като не са установени обстоятелствата, оценявани от работодателя по критерия „други”. Следователно не е установена, предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по този въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по петия правен въпрос от изложението. Същият е относим към предмета на спора, но решаващите правни изводи на съда са няколко и не са основани на разрешението само на този въпрос. Както вече се посочи въззивният съд е извел решаващи изводи за незаконосъобразно проведен подбор от работодателя по критериите на чл.329 КТ, съответно че не е доказал при подбора да са останали на работа лица, които притежават по-високи показатели при изпълнение на работата от тези на ищеца. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя М. на в. р. [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.09.2013 г. по гр.дело № 7272/2013 г. на Софийски градски съд, по касационна жалба вх. № 119383/28.10.2013 г., подадена от ответника М. на в. р. [населено място], чрез юрисконсулт Ю. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: