О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 836/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от юриск.Т.Ц. – процесуален представител на Министерство на вътрешните работи, срещу решение № 6551/ 23.10.2018 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 7342/2018 год.,с което е потвърдено решение № 356871/09.03.2018 г. по гр.д. № 72852/2017 год. на Софийски районен съд,с което Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на Н. Б. Ч. на основание чл.255,ал.1 ЗМВР обезщетение за претърпяна по време на работа на 3.01.2017 г.трудова злополука, установена по съответния ред в размер на 12 294 лв.,ведно със законната лихва,считано от 12.06.2017 г. и разноски .
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси : 1.Доколко е осъществен сложния фактически състав на възникване на вземането за обезщетение по чл.328 ЗМВР/или ЗДСл/,а именно – с момента на настъпване на злополуката,който се е осъществил на 3.01.2017 г.,към който ищецът е бил държавен служител в ЗМВР със статут по ЗМВР,а производството по удостоверяване на трудовата злополука е започнало след като служебното правоотношение на ищеца в МВР е преобразувано в служебно правоотношение по ЗДСл на основание § 69 ПЗР на ЗИДЗМВР,то отношенията между страните по повод заплащане на обезщетение за трудова злополука по кой ред следва да се уредят – по реда на чл.78 ЗДСл или по реда на чл.79 ПЗР на ЗИДЗМВР? и 2.От кой момент се пораждат правата на обезщетение предвидени в КСО?.
Ответната страна – Н. Б. Ч. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и свои мотиви по иска с правно основание чл.328,ал.1 и ал.3 ЗМВР. Приел е за безспорно установено, че между страните е съществувало служебно правоотношение към датата на настъпване на злополуката – 3.01.2017 г.,както и че до 1.02.2017 г. ищецът е бил служител в МВР със статут по ЗМВР,а след тази дата е вече държавен служител в МВР,със статут по ЗДСл.Освен това злополуката е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ-София от 10.02.2017 г. и увреждането по смисъла на чл.129 НК е признато от ЦЕЛК-МИ-МВР на 12.06.2017г. за средна телесна повреда.Приел е,че в конкретния случай са осъществени всички елементи от правопораждащия фактически състав на вземането на еднократно обезщетение по чл.238 ЗМВР,а отказът на ответника да изплати обезщетението с мотив,че отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл.78 ЗДСл не намира опора в закона.За да достигне до този извод е проследил измененията в ЗМВР и позовавайки се на § 79 ПЗР на ЗИДЗМВР,регламентиращ реда по който се приключват образуваните и неприключили производства по издаване или отмяна на индивидуални административни актове по ЗМВР,свързани с определяне и изплащане на обезщетение за телесни повреди е приел,че именно разпоредбите на ЗМВР,който е специален по отношение на ЗДСл са приложими в случая
Не е налице основанието по т.3,съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота следва да бъде посочено,че в случая няма неясноти,непълноти или противоречия в закона,които да налагат намесата на ВКС за изясняване на първия въпрос,който е формирал решаващите мотиви на въззивния съд.Законът е ясен – възникването на вземането за обезщетение по чл.238 ЗМВР е момента на настъпване на злополуката,в който смисъл е и многобройната и безпротиворечива съдебна практика. Актът на специализираната ЦЕЛК за установяване на телесната повреда е от една страна индивидуален административен акт за правата и законните интереси на засегнатите лица, който подлежи на оспорване по административен ред, а от друга – официален удостоверителен документ в исковото производство за обезщетение.Във всеки случай се изисква причинна връзка между действието и бездействието на лицето,съставляващи изпълнение на държавната служба в ЗМВР и настъпилото увреждане.Вторият въпрос е неотносим,тъй като съдът не е давал правно разрешение по него.
Съобразно изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация направените и доказани разноски в размер на 600/шестстотин/ лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6551/23.10.2018 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 7342/2018 год.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – София,ул.“Шести септември“№ 29 да заплати на Н. Б. Ч.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: