О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 05.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3937/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. З. срещу определение на Пазарджишки окръжен съд № 238/ 04.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 256/ 2013 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 22.01.2013 година по гр.д.№720/2012г. на Районен съд Пещера, с което е прекратено производството на основание чл.299 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателяе, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд обуславящи изхода на спора материално правни и процесуално правни въпроси. Посочва като такива въпросите : следва ли да се допусне делбата на процесния имот в пълния обем на делбената маса, т.е. с приращенията или следва да се извърши отново процедурата по публична продан на имота съгласно решението, постановено по предходното делбено производство; следва ли да продължи делото за делба по отношение на частта от имота, представляваща приращение; може ли тридесет години по-късно да се извърши публична продан, между кои страни, при какви квоти, при каква оценка и в какъв обем. Според жалбоподателя по тези въпроси няма практика и същевременно са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по жалбата Г. А. З. в представен писмен отговор посочва, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на определението, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да потвърди прекратителното определение на районния съд въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.299 ГПК. Посочил е, че е налице влязло в сила решение, с което е допусната делба на процесния имот ; че делбата е допусната между страните в настоящото производство и други съделители; че по това делбено производство е постановено и е влязло в сила решение за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан; че публичната продан е извършена и за купувач е определен съделителят Г. А. З., но процедурата по глава втора от ЗСГ /отм./ не е приключила с издаването на нотариален акт, удостоверяващ правото му на собственост, поради забранителния режим на чл.20 ал.4 във връзка със специалната процедура по чл.22 ал.1 и ал.2 от ЗСГ /отм./;че на това основание – поради приложимостта на действащия към процесния момент специален правов ред – чл.20 ал.4 във връзка със специалната процедура по чл.22 ал.1 и ал.2 от ЗСГ /отм./ – за придобиване право на собственост върху изнесен на публична продан недвижим делбен имот и поради липсата на предпоставките за придобиване право на собственост по оригинерен способ, е отхвърлен и предявен от ответника в настоящето производство Г. А. З. против ищеца В. А. З. установителен иск за собственост върху процесния имот – с влязло в сила решение №201/02.07.2010г. по гр.д. №993/2009г. по описа на Пещерския районен съд, потвърдено с решение №505/03.11.2010г. по В.гр.д. №699/2010г. по описа на ПзОС, оставено в сила с решение №221/29.12.2011г. по гр.д. №36/2011г. на ВКС. Посочил е също, че установената незавършеност на сложния фактически състав за придобиване право на собственост при действието на ЗСГ и ненастъпването на вещно-правните последици за лицето, определено за купувач при проведена публична продан при неиздаването на нотариален акт по реда и на основание чл.20 от ЗСГ /отм. – ред. ДВ бр.26/1973г./, съгласно който собствеността или вещното право се придобива с издаването на нотариален акт – ал.1 и нотариусът не издава нотариален акт, ако има законни пречки за неговото издаване – ал.4, не обуславя пререшаемост на спора за делба на имота, който вече е допуснат до делба и е изнесен на публична продан с влезли в сила съдебни решения. Правото на иск е насочено към образуване на исков процес и чрез него – към разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. Бъде ли постигната крайната цел – разрешаване на гражданския спор, който го е породил, то се погасява. Повторен иск, относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, е недопустим – чл.299 ал.1 от ГПК. Силата на пресъдено нещо е пречка за съществуването на правото на иск – отрицателна процесуална предпоставка за упражняването му. Предвид изложеното е обосновал извод, че обжалваното прекратително определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая частният жалбоподател не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
В изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът формулира въпроси, които не са правно разрешавани от въззивния съд, не стоят в основата на решаващите изводи и с оглед на това не обуславят крайния изход на спора. Той привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото, и към оплакванията си за неправилност и необоснованост на акта. Така поставени въпросите не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. На следващо място касаторът не е обосновал и тезата си защо смята , че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Обстоятелството, че не му е известна практика във връзка с поставените въпроси само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за наличие на основанието по чл.280 т.3 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Пазарджишки окръжен съд № 238/ 04.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 256/ 2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: