О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр. София 19.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1316 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт И. Г. срещу решение № 433/20.12.2017 г. по в.гр.дело № 712/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 173/28.09.2017 г. по гр.дело № 286/2017 г. на Ихтиманския районен съд, с което са уважени предявени искове от Л. Г. А. срещу жалбоподателя с пр.основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225 КТ за сумата 3900 лв., обезщетение за оставане без работа за периода от 13.02.2017 г. до 13.08.2017 г.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. дали след унищожаване на машините за производство вследствие на експлозия и обявяване на престой в цялото предприятие се счита, че дейността на предприятието, която е свързана с производството продължава и прекратяването на трудовите правоотношения с работниците и служителите, които я извършват следва да стане на друго основание/поради намаляване обема на работа/ а не поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, 2. в случай, че са налице две основания за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят свободен ли е да прецени кое от двете основания следва да приложи за да бъде законосъобразно уволнението, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба Л. Г. А., чрез адв.И. Т. в писмен отговор е изразила мотивирано становище, че не са установени сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от Л. Г. А. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Въззивният съд е п риел, че фактическата обстановка по делото е вярно и изчерпателно описана в първоинстанционното решение и е преценил, че не следва да се възпроизвежда в решението.
Прието е, че основният спорен въпрос по делото е, дали работата в предприятието на ответника – работодател е била спряна за повече от 15 работни дни към момента на уволнението на ищцата – предпоставка по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Прието е също, че доказването на този факт (както и на законосъобразността на уволнението) е в тежест на работодателя. Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд, че ангажираните за доказването на престоя писмени доказателства, изходящи от ответника (напр. Заповед № 4/14.01.2017г. на изпълнителния директор на дружеството, уведомления до застрахователи, протоколи от заседания на съвета на директорите и др.) нямат материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства, вкл. касаещи факта и продължителността на престоя.
Приел е, че ангажираните за доказване на същото обстоятелство показания на св. Д. са депозирани от служител на работодателя, поради което са преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът е приел, че неоснователно ответникът-въззивник се позовава на цитираните в жалбата протоколи на ДАМТН – РО „Инспекция за държавен технически надзор”. Посочил е, че те не изхождат от работодателя, съставени са от длъжностни лица в изпълнение на функциите им, по предвидения за това ред и в установената форма, поради което са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК и са годно доказателство за отразените в тях констатации. Прието е, че последните касаят единствено факта на настъпилата авария в предприятието на ответника и причините за нея, техническите характеристики, преустройства, периодични прегледи и идентификационни данни на авариралото устройство, необходимостта от укрепване на конструкцията и обезопасяване на района, както и предписания към собственика за извършване на изследвания и анализи. Прието е също, че те нямат пряко отношение към релевантния въпрос за спирането на работата в предприятието на ответника и за неговата продължителност. Според въззивния съд въз основа на тях не могат да са правят и косвени изводи за това, тъй като по делото няма данни за обхвата на производствения процес и за мястото и значението на авариралото съоръжение в него, които биха показали, в каква степен и в какви части аварията е засегнала функционирането на предприятието. С оглед на това е направил извод, че и тези доказателства не подкрепят твърденията на жалбоподателя.
Преценено е за неоснователно позоваването на ответника на представените доказателства за стартиране на процедура за масови уволнения на 28.07.2017г. Позовал се е на практика на ВКС – решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК, според която законосъобразността на уволнението следва да се преценява към момента на неговото извършване. С оглед на това е изведен извод, че наличието или липсата на спиране на работата за повече от 15 работни дни е от значение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – 13.02.2017г. Посочил е, че е без значение, дали след уволнението й е имало престой в предприятието и дали той е продължил до посочената от жалбоподателя дата 28.07.2017г.
Съдът е приел за неоснователен доводът, основан на свидетелските показания, според които след аварията на 14.01.2017г. е било прекратено производството на хартия. Приел е, че от данните по делото може да се направи извод, че това производство е основна дейност в предприятието на ответника, от която зависят и останалите, както и че на 14.01.2017г. тя действително е била преустановена, че и двете свидетелки единодушно сочат, че към момента на аварията в склада на предприятието е имало готова продукция (хартия), която се е продавала след това, и е следвало да бъде експедирана. Посочил е, че ищцата е заемала длъжност „лаборант входящ и изходящ контрол“, че трудовите й функции, установени с длъжностна характеристика и фактически извършваните от нея дейности, установени от показанията на св. Н., включват извършване на анализи и измервания, изготвяне на сертификати за качество на продукцията, работа с автовезна, вкл. и за отпадъчен материал, както и непосредствено участие в експедирането на продукцията. Поради това и с оглед безспорно установеното наличие на готова продукция, подлежаща на експедиране към момента на аварията, въззивният съд е кредитирал показанията на св. Н., според които останалите лица на същата длъжност са продължили да работят и след този момент, изпълнявайки трудовите си функции без промяна. Според въззивния съд установената фактическа обстановка не дава възможност да се установи действителният (а не документалният) начален момент на престоя за заемащите длъжността „лаборант входящ и изходящ контрол“. Формирал е извод, че е недоказано, дали към момента на уволнението е имало въобще престой, респ. дали той е продължил повече от 15 работни дни, което би било валидно основание за прекратяване на Т. с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.
Преценено е за неоснователно оспорването от ответника на мотивите на първоинстанционното решение, основани на показанията на св. Н.. Съдът е приел, че наличието на съдебен спор между тази свидетелка и ответника налага преценка на показанията й по реда на чл. 172 от ГПК, че въпреки това в обсъдената им релевантна част, те не са компрометирани, тъй като съответстват на показанията на другата разпитана свидетелката и на длъжностната характеристика на ищцата Съобразено е от съда, че тези показания са ангажирани по реда на насрещното доказване, което не предполага безспорно и несъмнено установяване на определени факти, а само разколебаване на убедеността в съществуването на други факти, за които насрещната страна по делото носи доказателствената тежест и които следва да бъдат доказани с пълно доказване (в случая – спиране на работата за повече от петнадесет работни дни). Според въззивния съд с оглед на това тези показания са достатъчни за опровергаване на твърденията на ответника за наличие на престой, засягащ заеманата от ищцата длъжност.
Въззивният съд е преценил за неоснователен доводът от въззивната жалба, касаещ необходимостта от конкретна преценка за наличие или липса на престой по отношение на отделния работник или служител. Приел е, че според показанията на св. Н., сутринта на 14.01.2017г. й се били обадили, че тя и ищцата няма да ходят на работа. Приел е също, че няма данни, ищцата да е престирала работна сила след 14.01.2017г. Независимо от това, според въззивния съд тези обстоятелства не означават, че работодателят действително е имал основание да спре от работа конкретно тези две служителки (и да им начислява възнаграждение за престой, както е видно от фишовете за заплата на л. 72 от първонистнационното дело), след като по делото са събрани доказателства, че работата на тяхната длъжност не е спирала поради наличие на готова продукция и предпоставки за експедирането й. Посочил е, че не може да се приеме, че неизпълнението на трудовите функции на ищцата през периода 14.01.2017г. – 13.02.2017г. се е дължало на обективно съществувало спиране на работата (престой) и че съставлява годно основание по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващ извод за неоснователност на въззивната жалба и, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението, тъй като въпросът не е правен, а е фактически. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дел № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид таза практика на ВКС съдът преценява, че поставеният въпрос не е правен. Следователно не е установена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се преценява наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Съдът намира, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 433/20.12.2017 г., постановено по в.гр.дело № 712/2017 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба вх. № 1140/09.02.2018 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез юрисконсулт И. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: