О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр. София 09.03.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 29 февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5613 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците С. С. С., М. А. К., А. Г. К., И. Б. Н., Ц. М. Н., Р. Н. М., М. А. И., Д. И. М., М. Г. М., С. Д. А., В. И. Р., И. В. Р., В. В. М., Б. В. Б. и И. В. Х., всички чрез- адв.С. С. срещу решение № 1429/17.07.2015 г. по в.гр.дело № 1702/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1605/03.04.2015 г. по гр.дело № 12327/2014 г. на Варненския районен съд и вместо това са отхвърлени предявените искове от жалбоподателите срещу [фирма] за осъждане на дружеството да изпълни договорното си задължение за присъединяване по чл.23 от Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа с изходащ номер В 13-1566-В13-2624/17.05.2013 г., сключен за обект – жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] като постави под напрежение електрическите съоръжения до двадесет и двата електромера, договорени в чл.3,предложение последно, определени в чл.7 от договора, като граница на собственост на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. изпълнено ли е задължението на собственик на електрически съоръжения на сграда, за удостоверяване съответствието на електрически съоръжения с изискванията за безопасност и с технически норми чрез протоколи и актове от изследвания, съставени от оправомощени лица при условията и реда на разпоредбите на чл.68 до чл.79 от Наредба № 1 от 27.05.2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради/обн.Д.в.бр.46/2010 г./ и член 52, вр.чл.21, вр.чл.7-13 от Наредба за съществените изисквания към строежите и оценяване на съответствието на строителните продукти/обн.Д.в. бр.106/2006 г./ или задължението е изпълнено чрез подаване на декларация в свободен текст от собственика на съоръженията, съгласно текста на член 22,ал.1, т.3 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи/обн.Д.в.бр.74/2004 г./. Посочените норми на Наредба № 1 от 27.05.2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради/обн.Д.в.бр.46/2010 г./ и от Наредба за съществените изисквания към строежите и оценяване на съответствието на строителните продукти въвеждат ли нови изисквания за установяване съответствието на електрически съоръжения в сграда, които изисквания да отменят изискването на нормата от наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. въззивният съд има ли правомощия служебно да следи за процесуално нарушение при докладване на делото, ако въззивната жалба на търговско дружество не съдържа такова оплакване. Като се е произнесъл служебно по доказването съществуването на факт, който не е посочен от въззивника като относим, но необсъден или неправилно обсъден в първоначалното производство въззивният съд е постановил решението в противоречие със задължителните указания, дадени в т.2, изречение първо от т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, 3.по обсъждането и приемането за недоказан на факт по делото, който не е изследван в първоинстанционното производство, но е приет за относим към предмета на спора и съобщен на страните с доклад на въззивния съд по делото. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд е дал отрицателен отговор на въпроса:”Когато въззивният съд прецени, че в първоинстанционното производство на страните не са дадени указания за подлежащ на доказване факт служебно задължен ли е да даде указания за необходимостта от доказване на този факт. Твърди, че в производството по въззивното дело съдът не се е произнесъл служебно по необходимостта от доказването на съществуването между страните на договор за достъп и пренос и на договор за доставка с третото лице – [фирма], че независимо от това в своето решение въззивният съд е приел този факт не само за относим но и за недоказан, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.2,изр.3 от т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. наОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт И. В. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.основаниечл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за безспорно, съответно и установено от събраните по делото доказателства, че между страните е сключен Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа, с изх. № В13-1566-В13-2624/17.05.2013г.
Съдът е приел, че приложими в случая са разпоредбите на Закон за енергетиката/ЗЕ/ и Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните ел.мрежи и текста на Договора за присъединяване с изх. № В13-1566-В13-2624/17.05.2013г. Като е взел предвид разпоредбите на ЗЕ, на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи и разпоредбите на чл. 23 и чл. 10 от посочения договор за присъединяване е приел, че задължение на ответника по иска [фирма] е да постави под напрежение ел.съоръженията до границата на собственост в 7-дневен срок след датата на подаване на заявление за продажба на ел.енергия от потребителя при условие, че са изпълнени изискванията на т. 1-3 на чл. 23 от договора. Приел е също, че срокът за изпълнение на това задължение е независим от момента на изкупуване на присъединителните съоръжения, чрез които се захранва с електричество сградата. Посочил е, че момента на изкупуване на съоръженията е от значение само за общият срок на действие на договора за присъединяване, определен в чл. 10 от същия.
Според въззивния съд изискванията визирани в т. 1-3 на чл. 23 от Договора за присъединяване възпроизвеждат разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 1-3 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните ел.мрежи. Прието е, че при подаване на заявление за продажба на ел.енергия с цел поставяне под напрежение ел.съоръженията, потребителят следва да представи – документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, издаден при условията и по реда на ЗУТ, документ за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден при условията и по реда на ЗУТ, декларация за съответствие на неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл.23 ал. 3 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните ел.мрежи е въведено изискване за представяне на още два документа за да се поставят под напрежение до границата на собственост от съответния мрежови оператор или от упълномощени от него лица съоръженията по ал. 1 – договор за пренос и достъп до съответната мрежа, договор за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това дружество.
Прието е за установено въз основа на събраните доказателства, че за жилищната сграда находяща се в [населено място], ул..”Д.” № 37, са издадени, съответно представени със заявлението с вх. № 2522850/18.12.2013г. Разрешение за ползване на жилищната сграда с № ДК-07-В-189/24.09.2013г. на РДНСК и за съоръженията, чрез които се захранва с електричество сградата – Разрешение за ползване № ДК-07-100/16.05.2005г., както и, че ищците са заплатили договорената цена за присъединяване на сградата на 20.05.2013г. Посочил е, че заявления за продажба на ел.енергия са подадени от всички собственици.
Въззивният съд е извел извода, че ищците не са установили главно и пълно, че със заявлението са представили декларация за съответствие на електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми, както и договор за пренос и достъп до съответната мрежа и договор за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това дружество. Прието е, че при наличието на изрично изискване в наредбата и договора за представяне на декларация за съответствие на електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми, такава декларация следва да бъде представена. Посочил е, че техническият паспорт на сградата относно въвеждането и в експлоатация не може да я замести.
С оглед на тези съображения е направил извода, че ищците не са изправна страна по договора, че поради това искът им за реално изпълнение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С обжалваното решение е отменено изцяло първоинстанционното решение и вместо това предявеният иск е отхвърлен.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Съгласно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Така както е формулиран въпросът не е разрешен от въззивният съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. Един от решаващите правни изводи на въззивния съд е, че с оглед изискванията, предвидени в т.-1-3 на чл.23 от Договора за присъединяване изх. № В13-1566-В13-2624/17.05.2013г., сключен между ищците от една страна и ответника [фирма] [населено място], които разпоредби възпроизвеждат текста на чл.23,ал.1,т.1-3 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните ел.мрежи ищците следва да представят освен документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, издаден при условията и по реда на ЗУТ, документ за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден при условията и по реда на ЗУТ и декларация за съответствие на неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми, че техническият паспорт на сградата относно въвеждането й в експлоатация не може да я замести. Прието е от въззивния съд, както се отбеляза по-горе, че ищците не са представили такава декларация, както и договор за пренос и достъп до съответната мрежа и договор за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това дружество. С оглед на тези изводи е изведен и крайния извод, че ищците са неизправна страна по договора, поради което искът за реално изпълнение е неоснователен и следва да се отхвърли. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че формулираният въпрос не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория и трети въпрос от изложението. Въпросите са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, но не са единствените, обусловили решаващия правен извод за неоснователност на исковата претенция. Както се посочи по-горе въззивният съд е обосновал решаващия правен извод за неоснователност на исковата претенция като е приел, че ищците са неизправна страна по сключения договор за присъединяване, тъй като не са установили, че със заявлението са представили 1. декларация за съответствие на електрическите инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми, че техническият паспорт на сградата не я замества, 2. договор за пренос и достъп до съответната мрежа и 3. договор за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това дружество. Вторият и трети въпроси не касаят правният извод на съда досежно непредставяне от ищците на декларация за съответствие на електрическите инсталации на всеки от ищците с изискванията за безопасност и техническите норми, по който не е формулиран правен въпрос. С оглед на това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по тези правни въпроси, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателите.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба [фирма] [населено място] следва да се присъди сумата 624 лв. разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1429/17.07.2015 г. по в.гр.дело № 1702/2015 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 25633/21.08.2015 г., подадена от ищците С. С. С., М. А. К., А. Г. К., И. Б. Н., Ц. М. Н., Р. Н. М., М. А. И., Д. И. М., М. Г. М., С. Д. А., В. И. Р., И. В. Р., В. В. М., Б. В. Б. и И. В. Х., всички чрез адв.С. С., съдебен адрес [населено място], [улица].
Осъжда С. С. С. ЕГН [ЕГН], М. А. К. ЕГН [ЕГН], А. Г. К. ЕГН [ЕГН], И. Б. Н. ЕГН [ЕГН], Ц. М. Н. ЕГН [ЕГН], Р. Н. М. ЕГН [ЕГН], М. А. И. ЕГН [ЕГН], Д. И. М. ЕГН [ЕГН], М. Г. М. ЕГН [ЕГН], С. Д. А. ЕГН [ЕГН], В. И. Р. ЕГН [ЕГН], И. В. Р. ЕГН [ЕГН], В. В. М. ЕГН [ЕГН], Б. В. Б. ЕГН [ЕГН] и И. В. Х. ЕГН [ЕГН] да заплатят на [фирма] със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК] сумата 624 лв. разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: