О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр. София 15.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7300 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. В. Д., чрез адв. В. В. срещу решение № 16709/09.09.2014 г. по в. гр.дело № 1787/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 17.09.2013 г. по гр.дело № 21308/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. В. Д. против [фирма] [населено място] иск с пр. осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението от длъжността „старши мениджър бизнес продажби” при [фирма], извършено със заповед № 158/21.02.2012 г. на осн.чл.328,ал.1,т.2,пр.2 КТ, иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за заплащане на сумата 34630.20 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 29.02.2012 г. до 29.08.2012 г., , иск с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 566.22 лв. мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от 01.03.2012 г. до 26.04.2012 г., иск с пр.осн.чл.213,ал.2 КТ за заплащане на сумата 1000 лв. представляваща обезщетение за недопускането му до работа през периода на изпълнение на трудовото правоотношение от 24.02.2012 г. до 28.02.2012 г., иск с пр.осн.чл.226,ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата 1963 лв. обезщетение за причинени вреди от вписване на неверни данни относно последната заемана от него при работодателя длъжност в трудовата книжка, иск с пр.осн.чл.226,ал.2 КТ за заплащане на сумата 1037 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 29.02.2012 г. до 02.03.2012 г.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. за наличие на валидно писмено съгласие за изменение на трудовия договор по чл.119 КТ необходимо и задължително условие за действителност ли е двете насрещни волеизявления, на работодателя съответно на служителя да са обективирани в един и същ писмен документ или същите могат да бъдат дадени в отделни документи по различно време, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 376/26.10.2011 г. по гр.дело № 1405/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. налице ли е изрично писмено съгласие на служителя за изменение на изпълняваната от него длъжност ако споразумението по чл.119 КТ за изменение на длъжността е подписано само от работодателя в два екземпляра и същите са в държане на служителя или подписаното от работодателя споразумение има характера само на предложение за промяна на трудовия договор относно задължителния елемент от съдържанието му – наименование на длъжност, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 33/28.02.2013 г. по гр.дело № 1284/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, 3. налице ли е валидно писмено съгласие на служителя за изменение и на длъжността му, ако със споразумението по чл.119 КТ за изменение на трудовия му договор е изменено само мястото му на работа, но същото не е подписано от служителя в качеството му на заемащ длъжността, от която е уволнен – без за изпълняването й да му е връчена длъжностна характеристика за новата длъжност, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 470/28.06.2010 г. по гр.дело № 671/2009 г. на ВКС IV г.о. постановено по чл.290 ГПК, 4 длъжен ли е работодателят да извърши подбор при наличие на една бройка за длъжността, ако в съответната структурна единица, от която е уволнен служителят има няколко щатни бройки за длъжности с различни наименования и код по НКПД, но притежаващи идентична функционалност, решен в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 7/01.04.2011 г. по гр.дело № 954/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че посочените по-горе четири въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. когато е налице промяна в трудовия договор, касаеща длъжността работодателят следва ли да връчи уведомлението по чл.62,ал.4 КТ на работника преди да започне работа или разпоредбата на чл.4,ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,ал.5 КТ се отнася до първоначалното започване на работа, респективно неподписването на уведомлението от страна на работника/служителя може ли да се приравни на липса на съгласие, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище в [населено място], чрез юрисконсулт Я. З. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която се е произнесъл по предявените от жалбоподателя искове с пр.осн.чл.213.ал.2 КТ за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за недопускането му до работа за периода на изпълнение на трудовото правоотношение от 24.02.2012 г. до 28.02.2012 г, иск с пр.осн.чл.226,ал.1,т.2 КТ за заплащане на сумата 1963 лв. представляваща обезщетение за причинените му вреди от вписване на неверни данни относно последната заемана от него работа при работодателя длъжност в трудовата книжка, иск с пр.осн.чл. 226,ал.2 КТ за заплащане на сумата 1037 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 29.02.2012 г. до 02.03.2012 г. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 ГПК, тъй като всеки от исковете е с цена до 5000 лв. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове от И. В. Д. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2, т.3 КТ, по чл.86,ал.1 за признаване за незаконно уволнението със заповед № 158/21.02.2012 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване в щата и за неговата отмяна, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 29.02.2012 г. до 29.08.2012 г. в размер на сумата 34630.20 лв., за заплащане на сумата 566.22 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от 01.03.2012 г. до 26.04.2012 г.
Въззивният съд се е произнесъл и по иск с пр.осн. 213,ал.2 КТ за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за недопускането му до работа за периода на изпълнение на трудовото правоотношение от 24.02.2012 г. до 28.02.2012 г, иск с пр.осн.чл.226,ал.1,т.2 КТ за заплащане на сумата 1963 лв. представляваща обезщетение за причинените му вреди от вписване на неверни данни относно последната заемана от него работа при работодателя длъжност в трудовата книжка, иск с пр.осн.чл. 226,ал.2 КТ за заплащане на сумата 1037 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 29.02.2012 г. до 02.03.2012 г. Както се посочи в тази част въззивното решение не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК.
Въззивният съд е преценил за правилно решението на Софийски районен съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите в решението на същия съд.
Прието е за установено въз основа на приложените по делото писмени доказателства – трудов договор № 1143 от 01.12.2009 г. и допълнителни споразумения към него, препис-извлечения от трудова книжка и заповед № 158 от 21.02.2012 г., връчена на ищеца на 29.02.2012 г., че страните са били в трудово правоотношение в периода от 01.12.2009 г. до 29.02.2012 г. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ без да е спазен срокът на предизвестието от страна на работодателя. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищеца на 29.02.2012 г., с оглед на което съдът е приел, че от този момент е прекратено трудовото правоотношение. Според въззивния съд в титулната част на процесната заповед е посочена като основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но в обстоятелствената част на същата като причини за прекратяване на договора е конкретизирано предл. 2 – съкращаване в щата, поради което е прието, че е налице яснота на прекратителното основание и са преценени за неоснователни възраженията на ищеца в тази насока.
За неоснователни са преценени доводите на жалбоподателя, че никога не е заемал посочената в уволнителната заповед длъжност „старши мениджър бизнес продажби”, тъй като видно от сключения между страните трудов договор е бил назначен на длъжност „директор бизнес продажби”, като между страните по делото не е постигано съгласие за изменение на трудовото правоотношение чрез промяна на длъжността на ищеца. Съдът е приел, че в случая заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е породила правно действие от момента на връчването й на работника – 29.02.2012 г. и за ирелевантен е преценен моментът на издаването й. Прието е, че съобразно допълнително споразумение № 01/23.02.2012 г., подписано от работодателя и от ищеца последният е заемал длъжността „старши мениджър бизнес продажби”, че посочената дата предхожда датата на прекратяване на трудовото правоотношение и поради това според съда към този момент ищецът е заемал посочената в атакуваната заповед длъжност.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че лицето, подписано заповедта за уволнение не притежава представителна власт. Посочил е, че процесната заповед е издадена и подписана от К. М. Х. – член на съвета на директорите на ответника към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Според съда същата, като член на съвета на директорите на дружеството и заместник председател на този орган е избрана с решение по протокол от заседание на съвета на директорите на 17.12.2010 г. и е упълномощена от И. П. – председател на съвета на директорите на ответното дружество да извършва определени действия от името и за сметка на дружеството, едно от които е и да сключва, изменя и прекратява трудови договори с работници и служители на дружеството. За да направи извода съдът е взел предвид приложено пълномощно с нотариална заверка на подписите с peг. № 1 от 2011 г. Прието е, че с подписването на заповедта К. М. Х. е действала като заместник председател и като пълномощник на председателя на съвета на директорите на ответника, с което е осъществено изискването относно начина на осъществяване на представителството за дружеството, регламентирано в чл. 31 от устава и вписано в търговския регистър.
Прието е за установено по делото от приложените протоколи от решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество от 08.11.2011 г. и 27.01.2012 г., заповеди № 109 от 09.11.2011 г. и № 33 от 30.01.2012 г. и щатни разписания в сила от 09.11.2011 г. и 30.01.2012 г., утвърдени от двама членове на съвета на директорите на дружеството – И. П. и К. М. Х., че е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца към момента на прекратяване на трудовото правоотношение дъжност „старши мениджър бизнес продажби”. Прието е, че по щатното разписание от 08.11.2011 г. тази длъжност е била единствена и поради това не е било задължително работодателят да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Според въззивния съд в случая не са налице и сходни със заеманата от ищеца длъжност, тъй като посочените от последния за такива се намират в различни структурни звена при ответника и осъществяват различни трудови функции, че този факт е установен от приетите по делото длъжностни характеристики за посочените като сходни длъжности. Преценил е, че твърденията на жалбоподателя, че щатното разписание от 30.01.2012 г. не било прието по предвидения в устава на дружеството ред са заявени за първи път с въззивната жалба, поради което са преклудирани съгласно чл. 266 ГПК и не се е произнесъл по тях.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове са били отхвърлени.
По правните въпроси:
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. С решение № 376/26.10.2011 г. по г.дело № 1405/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие за това. Прието е, че трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор, че съгласно 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Според съдебния състав такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор. Прието е, че срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Според съдебния състав по взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор, че предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Посочено е, че изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Съдебният състав е приел, че изменението може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза, че съгласно чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма, че това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Прието е, че страните могат да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза, но промяната на една клауза като тази за увеличаване на трудовото възнаграждение, не може да обоснове извод за мълчалива отмяна и на клаузата за изпитване, че такова тълкуване не отговаря на действителната обща воля на страните да променят точно определена клауза. Посочено е също, че след като в допълнително споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие само за увеличаване на трудовото възнаграждение от 300 лв. на 400 лв. и е потвърдено уговореното в трудовия договор времетраене на договора това означава, че няма валидно съгласие за отпадане на клаузата за изпитване. Прието е също, че уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи, че страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване, че чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Според съда те са различни по своята същност и за тяхното сключване и прекратяване има различни законови изисквания. Видно от поставения и разрешен с посоченото решение на състав на ВКС правен въпрос последният е различен от формулирания от жалбоподателя. Поради това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с практиката на ВКС, според която необходимата писмена форма на трудовия договор е спазена и в случаите, когато волеизявленията на страните и постигнатото съгласие за сключването му са отразени не в един, а в различни документи. Съгласно същата практика ако насрещните волеизялвения се съдържат в два отделни акта необходимо е всеки от тях да е достигнал до знанието на другата страна – чл.14,ал.1 ЗЗД. В този смисъл е решение № 595/2011 г. по гр.дело № 21/23.02.3012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, решение № 410/27.06.1990 г. по гр.дело № 326/1990 г. на ВС, III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./. С решението въззивният съд е препратил на осн.чл.272 ГПК към мотивите на районния съд. Последният е приел, че между страните е постигнато валидно съгласие по чл.119, вр.чл.62,ал.2 КТ за изменение на съществуващото трудово правоотношение относно заеманата от ищеца-жалбоподател длъжност от Директор бизнес продажби на Старши мениджър бизнес продажби. Според съда за наличие на писмено съгласие между страните относно изменението на трудовото правоотношение помежду им не е необходимо двете насрещни волеизявления да бъдат обективирани в един общ писмен акт, а е възможно те да са обективирани в различни писмени актове, какъвто е и настоящият случай. Прието е, че волеизявленията на страните са обективирани в различни писмени актове – това на ответника е обективирано в допълнително споразумение № 266/28.10.2010 г., а волеизявлението на ищеца Д., изразяващо съгласие за изменение на трудовото правоотношение за заеманата длъжност при ответника е обективирано в длъжностни характеристики от 07.02.2011 г., от 19.10.2011 г. и допълнително споразумение № 01 от 23.03.2.2012 г. Тези правни изводи на първоинстанционния съд са възприети от въззивния в обжалваното решение и според същите разрешението на правния въпрос е в съответствие с посочената практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. С решение № 33/28.02.2013 г. по г.дело № 1284/2012 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК са разрешени правните въпроси за възможността работодателят да бъде представляван в трудовите правоотношения от пълномощник с общо пълномощно в това число и при прекратяване на трудовото правоотношение и за възможността страните да се съгласят да променят мястото и характера на работата, без да засегнат условията и срока на уговорения срок за изпитване. Така разрешените правни въпроси са различни от поставения от жалбоподателя, поради което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос. С цитираното решение № 470/28.06.2010 г. по гр.дело № 671/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правният въпрос следва ли да се ангажира отговорност на ответника по реда на чл.200 КТ в случай, че между пострадалия и ответника не е сключен трудов договор, макар и работна сила да е престирана. Прието е, че предпоставка за ангажиране отговорността на предприятието по чл.200 КТ е наличие на трудово правоотношение, а за да съществува такова е необходимо сключването на валиден трудов договор при условията на глава пета, раздел I КТ. Прието е, че законът изисква трудовия договор да бъде сключен в писмена форма – чл.62,ал.1 КТ, като писмената форма е условие за неговата валидност, че при липса на писмен трудов договор не е възникнало трудово правоотношение със съответното предприятие и то не е работодател на пострадалото лице. Правният въпрос досежно писмената форма съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. В останалата част въпросът е поставен хипотетично от жалбоподателя и на същият не е дадено разрешение в посоченото решение на ВКС. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението – длъжен ли е работодател да извърши подбор при наличие на една бройка за длъжността, ако в съответната структурна единица, от която е уволнен служителят има няколко щатни бройки за длъжности с различни наименования и код по НКПД, но притежаващи идентична функционалност. С т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Според същото решение при съкращаване на единствената щатна длъжност прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността се предхожда от подбор по преценка на работодателя. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности/трудовия функции/ прекратяването на трудовия договор с работници и служители заемащи съкращаваната длъжност задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение.
С решение № 7/01.04.2011 г. по гр.дело № 954/2009 г. на ВКС IV г.о. постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос по приложението на чл.329,ал.1 КТ – между кои работници и служители се извършва преценка за квалификация и ниво на справяне с възложената работа – между изпълняващите идентична трудова функция или в подбора се включват и работниците и служителите, изпълняващи сходни трудови функции. Застъпено е становището, че целта на подбора по чл. 329 КТ е в интерес на работата да бъде запазено трудовото правоотношение с работниците, имащи по-висока квалификация и изпълняващи трудовите си функции по-добре, че когато подборът се извършва поради намаляване на обема на работата или съкращаване на щата, работодателят е задължен да извърши преценка на трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични трудови функции. Прието е, че преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции, възможно е и работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция. Според посоченото решение в длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата. Едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции – така задължението за изготвяне на документи; за ремонт на поверените машини и инструменти; за спазване на правилата за безопасност на труда и др., могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от предмет на дейност и организацията на предприятието. Прието е, че при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В настоящият случай въззивният съд е приел, че не е задължително работодателят да извършва подбор по чл.329,ал.1 КТ, тъй като заеманата от ищеца длъжност „старши мениджър бизнес продажби” е единствена и, че от събраните по делото доказателства посочените от ищеца длъжности се намират в различни структурни звена при ответника и заемащите ги служители осъществяват различни трудови функции, поради което не са сходни длъжности и не се касае за изпълнение на сходни трудови функции. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. Изводът, че работодателят в случая не е следвало да извърши подбор, тъй като е съкратена единствена длъжност, заемана от ищеца „старши мениджър бизнес продажби” е изведен от конкретните събрани по делото доказателства, а не от тълкуване на закона, различно от даденото в посочената практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя, включително и въпросът по п.5-ти от изложението. Същите касаят приложение разпоредбите на чл. 62,ал.1 и ал.3 КТ, чл.63,ал.1 КТ, чл. 119 КТ, чл.329,ал.1 КТ, чл.4, ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,ал.5 КТ. Всяка от посочените разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за изменение на законите и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя И. В. Д..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2108.90 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 132993/12.11.2014 г., подадена от ищеца И. В. Д., [населено място], [улица], № 71,ет.3, чрез адв.В. В. в частта, с която е обжалвано решение № 16709/09.09.2014 г. по в.гр.дело № 1787/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 17.09.2013 г. по гр.дело № 21308/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от И. В. Д., [населено място], [улица], ет.3 против [фирма] [населено място] както следва: иск с пр.осн.чл.213,ал.2 КТ за заплащане на сумата 1000 лв. представляваща обезщетение за недопускането му до работа през периода на изпълнение на трудовото правоотношение от 24.02.2012 г. до 28.02.2012 г., иск с пр.осн.чл.226,ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата 1963 лв. обезщетение за причинени вреди от вписване на неверни данни относно последната заемана от него при работодателя длъжност в трудовата книжка, иск с пр.осн.чл.226,ал.2 КТ за заплащане на сумата 1037 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 29.02.2012 г. до 02.03.2012 г. и прекратява производството по делото в същата част.
Не допуска касационно обжалване на решение № 16709/09.09.2014 г., постановено по в.гр.дело № 1787/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 17.09.2013 г. по гр.дело № 21308/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. В. Д. против [фирма] [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за заплащане на сумата 34 630.20 лв. обезщетение за периода от 29.02.2012 г. до 29.08.2012 г., през който е останал без работа поради незаконното уволнение, иск с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 566.22 лв. мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал1 КТ за периода от 01.03.2012 г. до 26.04.2012 г. по касационна жалба вх. № 132993/12.11.2014 г., подадена от ищеца И. В. Д., [населено място], [улица], № 71,ет.3, чрез адв.В. В..
Осъжда И. В. Д., [населено място], [улица], № 71,ет.3 да заплати в полза на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] сумата 2 108.90 лв. разноски за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството по делото. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: