5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София 22.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1960/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба , подадена от Е. Г. К. – М., чрез пълномощника й адв. Ек. Д. против решение № 2912/11.12.2018 г. по възз.гр.д. № 2039/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено частично решение № 19/03.01.2018 г. по гр.д. № 12306/2016 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен иска на Е. К. – М. против „ПИК НЮЗ” ЕООД, с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева – частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от думи и изрази, публикувани в електронното издание „Пик“, както следва:
– на 27.05.2014 г., в статия със заглавие „ШОК! Ж. К. заряза сина си и пиянства по кръчмите“;
– на 13.06.2014 г., в статия със заглавие: „Драма! Ж. К. заприлича на призрак, отдаде се на чашката заради провалената си любов“;
– на 20.09.2014 г., в статия със заглавие: „Алкохолът съсипа Ж. К. и И. Е.! Красавиците се пропиха от мъка! Зрителите на „ВИП Б.“ в потрес от вида им (снимки)“;
– на 30.09.2014 г., в статия със заглавие: „ШОК! Голям бос поръчал сватбата на Ж. и Т., на купона имало бял прах“;
– на 01.10.2014 г., в статия със заглавие: „Супер сензация в Пик и „Ретро“! След изцепките в Къщата: Отнемат детето на Ж. и Т.?“;
– на 17.10.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал! Снабдяват Ж. и Т. с кокаин в Къщата на „ВИП Б.“;
– на 18.10.2014 г., в статия със заглавие: „Само в „Пик“ и „Ретро“! Бременността на Ж. – измама на „ВИП Б.“;
– на 23.10.2014 г., в статия със заглавие: „Сензационно! Ж. К. с фалшива диплома по право – бъкел не разбирала“;
– на 24.10.2014 г., в статия със заглавие: „Ж. удари дъното във „ВИП Б.“ Бутилката ми е удоволствието!“;
– на 29.10.2014 г., в статия със заглавие: „Само в „Пик“ и „Ретро“: Ж. купила победата на Т. във „ВИП Б.“!“;
– на 01.11.2014 г., в статия със заглавие: „Т. във „ВИП Б.“! Т.: Мъртвец съм, ако напусна Ж.. Скандалният съпруг – роб до гроб на властната К.“;
– на 09.11.2014 г., в статия със заглавие: „Само в Пик и „Час Пик“! Скандално разкритие за къщата! Ж. и Т. печелят ВИП Б. с измама! Осигурили с и победата с тайни договорки“;
– на 12.11.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал в Пик и „Ретро“! Ж. продала „Мис България“ за победа във ВИП Б.“. К. подарява конкурса на Н. Т., ако с Т. са № 1 в риалитито“;
– на 15.11.2014 г., в статия със заглавие: „Ж. К. била нимфоманка, четирима я обладали накуп“
– на 12.12.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал! Лъсна тайна сделка на Ж.К. с ВИП Б.“, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното й изплащане.Потвърдено е решението в останалата му част, с която е отхвърлен иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева – частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от думи и изрази, публикувани в електронното издание „Пик“, както следва:
– на 14.10.2014 г., в статия със заглавие: „Сензация във ВИП Б.“ – Ж. К. бременна?!“;
– на 25.10.2014 г., в статия със заглавие: „Жестока лична драма във ВИП Б.! К. направила аборт в Къщата“
– на 15.11.2014 г., в статия със заглавие: „Интереси! М. заповядал на Ж. да остане с Т., той го върнал в Къщата“ и на 17.11.2014 г., в статия със заглавие: „Скандал във „ВИП Б.“! Ж. и Т. с яка подкрепа от продуцентите преди финала – вижте как ги бутат към победата“ като касаторката е осъдена да заплати на ответника разноски в общ размер на 1605 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендират се разноски.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на решението, както и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Кога един казус е уникален и уникален ли е казусът по чл. 49 от ЗЗД, когато ответникът е електронна медия, както и кога уникалността на казуса предполага известно различие при оценка на фактите и тяхното значение за правото?”; 2. „Носи ли отговорност юридическото лице собственик на сайта за вида, характера и съдържанието на материалите, които се публикуват в него, тъй като работата по изготвяне и подбор на публикациите се извършва от негови служители и в негов интерес?”; 3. „При взаимно конкуриращи се, конституционно защитени права, касаещи правото на свобода на словото на медиите и правото на ненамеса в личния живот на гражданите, следва ли да се дава предимство на правото на медиите за свободно изразяване за сметка на правата на личността и къде е границата на търпимост?” и 4. „Къде е границата между оценъчни съждения и субективно мнение от една страна и клеветнически изрази и процесните изрази съдържат ли белезите на деянието клевета?”. Сочи, че решението е постановено в противоречие с решение № 7/04.04.1996 год. по конст.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд на Република България и практиката на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „ПИК НЮЗ” ЕООД, подаден чрез адв. А. С., в който се изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че решението на Софийски градски съд следва да се отмени в осъдителната му част, тъй като предявеният иск е недоказан. Приел е от фактическа страна , че ответникът е издател на електронното издание „Пик“, публикувано в интернет сайта www.pik.bg, както и, че е собственик на домейна http:// www.pik.bg и, че в периода от 02.05.2014 г. до 12.12.2014 г. са били публикувани 19 броя статии в електронното издание „Пик“ с посоченото в исковата молба съдържание. Приел е, че ищцата е публична личност; твърдяла е, че описаните в статиите твърдения били неистински и обидни; представяли я като неморална и нечестна личност, която има различни зависимости; представяли я също като необразована, тъй като не може да получи диплома по законен начин, в следствие на което е претърпяла неимуществени вреди – душевни болки и страдания, изразяващи се в терзания, безпокойство и затруднения в контактите ? с близките и с околните. Въззивният съд е приел, че по делото пред първата инстанция не са събрани доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да установяват ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди. За установяването им в първата инстанция са били разпитани свидетелките М. и Я., които в показанията си основно са оборили твърденията в статиите, че ищцата е алкохоличка, че същата заспива по кръчмите, че няма диплома по право, че е направила аборт, но не установяват, че направените от ответната медия твърдения са повлияли по някакъв начин на душевно спокойствие на ищцата и на емоционалното й състояние. Освен това не било доказано и наличието на причинна връзка между предполагаемите вреди и конкретните 19 броя публикации в електронната медия, доколкото по делото било установено, че в същия период подобни и дори същите коментари са тиражирани и от други медии.
Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с уточнения и конкретизиран от настоящия състав правен въпрос /т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/ : „Подлежат ли на проверка за истинност оценъчни съждения и фактически твърдения и има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му.”
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2912/11.12.2018 г. по гр.д. № 2039/2018 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Е. Г. К. – М. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: