О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
гр. София 04.11.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2890 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника А. „М.” [населено място], чрез процесуалния представител Д. Е.-гл.юрисконсулт против решение от 24.01.2014 г. по гр.дело № 13698/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.11.2012 г. по гр.дело № 11494/2012 г. на Софийски районен съд в частта, в която са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и в частта на присъдените разноски и държавна такса. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос: след като работодателят разполага със субективно материално право да извърши подбор по чл.329 КТ, то той длъжен ли е да извършва такъв подбор след като цитираната норма касае право, а не задължение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Б. Н. Б. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението на Б. Н. Б. със заповед № 855/08.02.2012 г. Директора на А. „М.” на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване в щата и за неговата отмяна, и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.
Решението на първоинстанционния съд относно предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ и е препратил към мотивите на същото на основание чл.272 ГПК в частта относно нарушаване от работодателя на разпоредбата на чл.329 КТ.
Първоинстанционния съд е приел, че ответникът по жалбата Б. Б. е работил по трудов договор в А. „М.” на длъжността „младши митнически специалист”. На 08.02.2012 г. на Б. е връчена заповед № 855/08.02.2012 г. на Директора на А.”М.” [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Приел е, че работодателят не е отправил предизвестие, поради което на основание чл.335,ал.2,вр.ал.1 КТ трудовия договор е прекратен на датата, на която е връчена заповедта на ищеца 08.02.2012 г.
Прието е, че уволнението на ищеца е незаконно поради неизвършен подбор. Според първоинстанционния съд новото щатно разписание в сила от 10.02.2012 г. предвижда намаляване с 4 щатни бройки на броя на служителите, заемащи длъжността „младши митнически специалист”, но не и премахване на всички щатни бройки. В тази хипотеза е прието, че работодателят има задължение на извърши подбор, какъвто в случая на е извършен. С оглед на това съдът е направил извода, че заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца Б. Б. е незаконосъобразна и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен. Приет е за основателен и иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението –„младши митнически специалист”.
Въззивният съд е приел, че съобразно отразеното в заповедта за уволнение прекратяването на трудовото правоотношение между страните влиза в сила от 10.02.2012 г., от която дата се съкращава щатът на работодателя със заповед на директора на А. „М.” № ЗАМ-70/06.02.2012 г. Приел е също, че правно ирелевантно е обстоятелството дали към 10.02.2012 г. е утвърдено щатно разписание, тъй като заповедта е основание за съкращаването и от нея произтичат съответните правни последици. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта по предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Последният касае приложното поле на чл.329 КТ, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
Съгласно трайната практика на ВКС правото на подбор е субективно право на работодателя, което съпровожда правото му на уволнение. Правото на подбор може да се упражнява от работодателя когато и ако същият прецени за необходимо да го извърши само при уволнение на три основания – при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата и намаляване обема на работата – чл.328,ал.1,т.2 и т.3 КТ. Уточнение следва да се направи относно правото на подбор на работодателя в следните две хипотези:
1. Когато съкращаването в щата се отнася до единствената по естеството си трудова функция – щатна длъжност – съкратен единствен счетоводител, единствен портиер и др. работодателят може по своя преценка да уволни съответния работник или служител, заемащ тази единствена длъжност или да направи подбор съобразно критериите по чл.329 КТ. Ако работодателят прецени да не упражнява правото си на подбор уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно на основание, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор, като последица от който той би прекратил трудовия договор на друг работник или служител.
2. При съкращение на щата на една или повече от множество еднородни трудови функции/длъжности/ в предприятието – например съкращават се две от общо шест щатни бройки за длъжността домакин работодателят задължително трябва да извърши подбор и да прецени кои от двамата от общо шестте лица, заемащи длъжността домакин да съкрати. В тази хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор.
Според установената практика на ВКС по поставения правен въпрос работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Обратно – винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор. Задължение за подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата – решение № 246/23.06.2011 г. по гр.дело № 1152/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. В този смисъл е разрешението на правния въпрос и в решения № 668 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 1582/09 г. на ВКС, III г. о. и № 625 от 1.10.2010 г. по гр. д. № 1773/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. С оглед на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 24.01.2014 г., постановено по гр.дело № 13698/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 22152/24.02.2014 г., подадена от ответника А.”М.” [населено място], [улица], чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Д. Е..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: