О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
гр. София 01.07.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4890 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата А. П. Н., чрез адв. К. К. срещу решение№ 1761/09.07.2018 г. по в.гр.дело № 2074/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 347/15.01.2018 г. по гр.дело № 10496/2016 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която съдът е отхвърлил предявените от жалбоподателката срещу Д. М. Г. обективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД и чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за замяна на недвижими имоти, , извършен с нот.акт за замяна на недвижими имоти № 117/30.12.2010 г. и е осъдена ищцата А. Н. да заплати на ответницата Д. Г. сумата 250 лв. разноски по делото.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени възивното решение и вместо това делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като се допусне назначаване на тройна СПЕ.
В изложението са формулирани въпросите, които съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: 1. за задължението на въззивния съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда/експертиза/ при въведени оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, довели до несъбиране на своевременно заявени и относими доказателства, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фатическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за замяна на недвижими имоти, поради противоречие с добрите нрави, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е и е приложено решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. В касационната жалба се поддържат доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба Д. М. Г., чрез адв.Е. Г. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението на жалбоподателката въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно и съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД и чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД.
Прието е, че с Решение №347/15.01.2018 г. по гр.д.№10496/2016 г. на Софийски градски съд, I г.о., 21 с., е прекратено производството по делото в частта по предявения обективно съединен иск за прогласяване нищожност на договор за замяна на недвижими имоти, сключен с Нотариален акт №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г. по описа на Нотариус В. Б. на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС. Прието е също, че в тази част решението е с характер на определение, което изрично е указано на страните, и в едноседмичния срок от връчването му не е било обжалвано, поради което е влязло в сила.
Съдът е приел, че по направеното във въззивната жалба доказателствено искане се е произнесъл с Определение от 30.04.2018 г., като го е оставил без уважение, поради липса на предпоставките на чл.266 от ГПК за допускане на поисканото от въззивника-ищец доказателствено средство. Посочил е, че страните не са направили други доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Приел е за установено от представено удостоверение за наследници изх.№3530/15.07.2016 г., че страната по сделката – З. П. В. е починала на 30.06.2016 г., и е оставила единствен свой законен наследник – нейната сестра А. П. Н., че това обстоятелство обуславя активната процесуална легитимация на ищцата, както и правният й интерес от предявяването на иска, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството.
Съдът е приел, че на 25.08.2016 г. ищцата А. Н. е предявила против Д. Г. обективно съединени установителни искове, за прогласяване на нищожност на сключения между наследодателката й З. В. и ответницата договор за замяна, обективиран в Нотариален акт №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г. по описа на Нотариус В. Б., поради липса на съгласие, като са изложени твърдения, че подписът върху нотариалния акт, поставен от името на наследодателката й не е автентичен, както и като сключен в нарушение на добрите нрави.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д. Г. е оспорила изцяло предявените искове. Посочила е, че З. В. лично е извършила действията по иницииране и подготовка на сделката, лично се е явила пред Нотариуса, и е подписала нотариалния акт. Въведено е и възражение, че за уравнение на стойността на насрещните престации по договора за замяна, З. В. е получила парична сума в размер на 20 929,79 лв., което е било удостоверено със сключено между страните и нотариално заверено споразумение от 24.06.2011 г., което е представила като доказателство по делото. Прието е, че така релевираното възражение има характер на възражение по смисъла на чл.17, ал.1 от ЗЗД за наличие на частична относителна симулация на съдържанието на сключения между страните договор за замяна относно съдържанието на една от насрещните престации, изразяваща се в наличие и на парично уравнение на дела на З. В., наред с прехвърлянето на собствеността върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот /лозе в [населено място]/, и искане към съда за разкриване и прилагане на действителните отношения между страните.
Посочил е, че с молба вх.№43305/31.03.2017 г. ищцата изрично заявила, че не твърди оспорения договор за замяна на недвижими имоти да прикрива друга сделка между страните, че е оспорила наведените от ответницата фактическа твърдения З. В. да е имала намерение да придобива имот във В., да е правила оглед на имота във В., да е предавала на ответницата ключ от апартамента, и ответницата да е съхранявала в него свои вещи, че е оспорила подписите на З. В. върху Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г., върху нотариалнозаверено споразумение от 24.06.2011 г. рег.№ 2308, както и върху Разписка №135 от 06.01.2016 г. за връчване на нотариална покана №138 на Нотариус М. И..
Прието е за установено от приложения по делото Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г. по описа на Нотариус В. Б., че на 30.12.2010 г. З. П. В., действаща лично, е прехвърлила на ответницата Д. М. Г., действаща чрез пълномощника й М. В. М., собствената си 1/2 идеална част от апартамент /жилище/ №60, находящ се в блок №40А, вход „В“, на 5-ти етаж, в комплекс „К. п.“ – [населено място], състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 83,95 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от прилежащите към апартамента мазе /избено помещение/ №15 и 0,955% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, срещу което е придобила от ответницата Д. М. Г. собствеността върху 1/2 идеална част от Поземлен имот /лозе/ №****, находящ се в [населено място],с ЕККАТЕ *****, [община], област В., местността „Л.“, четвърта категория, с площ 1,440 дка. Според отразеното в нотариалния акт данъчната оценка на прехвърляната идеална част от апартамента е в размер на 21 106,70 лв., а данъчната оценка на прехвърляната идеална част от лозето е в размер на 176,91 лева. В нотариалният акт не е посочено при сключване на сделката да е договорено или заплатено парично уравнение на стойността на насрещните престации.
Съдът е приел за установено от приложеното по делото Споразумение от 24.06.2011 г. рег.№ 2308 на нотариус с рег. № *** на НК, сключено между З. В. и Д. Г., като „Заменители“ по Договор за замяна на недвижими имоти, сключен с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г., че страните се съгласяват Заменителката Д. Г. да доплати на Заменителката З. В. сумата от 20 929,79 лв., която сума е била заплатена при подписването на нотариалния акт за замяна, а З. В. заявява, че е получила от Заменителката Д. Г. така уговореното доплащане, с което са уредени всички взаимоотношения между страните. Посочено е, че това споразумение съставлява неразделна част от Договор за замяна на недвижими имоти, сключен с Нотариален акт №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г.
Посочил е, че от приетото по делото заключение на съдебно-графическа експертиза, от гр.д.№10496/2016 г. на първоинстанционния съд е установено, че оспорените подписи, положени от името на З. В. в графа „Заменители“, позиция „1.“ от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г., в графа „Заменител 1“ на Споразумение от 24.06.2011 г. рег.№ 2308 и в графа „Получател“ на Разписка №135 от 06.01.2016 г. за връчване на нотариална покана №138, са изпълнени от З. П. В.. Съдът е посочил още, че вещото лице установява, че са налице съвпадения по общи и частни признаци, които са устойчиви, съществени и образуват индивидуална съвкупност, достатъчна да се направи категоричен извод за авторството на изследваните подписи. Изготвеното заключение е било оспорено, и по искане на ищеца е изготвена и приета по делото повторна СГЕ със същата задача, която потвърждава заключението на първоначалната експертиза.
Прието е, че за изготвяне на заключенията на двете експертизи са били използвани условно свободни и експериментални образци от почерка и подписа на З. В. с безспорно между страните и гарантирано авторство – от представена от ищцата нотариално заверена декларация от З. В., рег.№14983/2015 г. на Нотариус №*** на НК, от находящите се в пр.пр.882/2016 г. на СРП документи, съставени пред разследващите органи – Сведение от 22.03.2016 г. и Протокол за вземане на сравнителни образци , както и от служба „БДС“ /заявление за издаване на документ за самоличност, подписано пред длъжностното лице/. Посочил е, че експерта, изготвил повторната експертиза, е поканил процесуалния представител на ищеца да представи за нуждите на експертизата и други сравнителни образци със сигурно авторство, но на експертизата такива допълнителни образци не са били предоставени от ищеца. Съдът е приел, че заключенията подробно посочват общите и частни признаци, в които са открити съвпадения на положените подписи с използваните сравнителни образци, същите са обосновани и компетентно изготвени, двете вещи лица независимо едно от друго са достигнали до едни и същи изводи, поради което съдът е възприел както първоначалната, така и повторната съдебно-графическа експертиза.
Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели М. М. – дъщеря на ответницата и Л. К. – без родство.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г. както и Споразумение от 24.06.2011 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№2308, сключени между З. В. и Д. Г. са били подписани от З. В.. Относно представената по делото Декларация от З. В. с нотариална заверка на подписа с рег.№14983/2015 от 25.08.2015 г. съдът е приел, че има характер на частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК, който няма материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти и обстоятелства, и ползва тезата на страната, която го представя, която също така е правоприемник на издателя му. С оглед на това е формиран извод, че този документ няма доказателствена стойност за тези обстоятелства, и не може да разколебае извода за автентичността на подписите, поставени от З. В. върху договора за замяна и споразумението от 24.06.2011 г. Приел е, че нотариалният акт за замяна на недвижими имоти, в частта му, отразяваща волята на заменителите, има характер на частен диспозитивен документ, че такъв характер има и споразумението от 24.06.2011 г. Позовал се е на разпоредбата на чл.180 от ГПК, според която частните писмени документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Изведен е извод, че с оглед установеното авторство на изявленията на З. В., инкорпорирани в тези документи е установено, че е било налице съгласие на З. В. за сключването на оспорения договор за замяна.
При тези съображения е формиран извод, че не е установено от правна страна да е налице твърдяното от ищеца основание по чл.26, ал.2, предложение 2 от ЗЗД за нищожност на сключения договор за замяна с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г., поради липса на съгласие, съответно за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожността на договора за замяна на това основание.
Въззивният съд се е произнесъл и по иска за прогласяване на нищожност на процесния договор за замяна, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
Приел е, че законът не дефинира понятието „накърняване на добрите нрави“ по смисъла на разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, че съдебната практика приема, че противоречие с добрите нрави е налице тогава, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено етични правила на морала, каквото противоречие е и значителната липса на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори. Посочил е, че според чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на договора, че тази свобода на договарянето не е безгранична – повелителните норми на закона и добрите нрави са определени като нейна граница. Приел е, че нарушението на добрите нрави следва да се разглежда с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само с оглед индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Затова, според съда тази неравностойност трябва да е такава, че практически да е сведена до липса на насрещна престация, че преценката за нищожност на това основание всякога следва да е конкретна, с оглед на установените по делото факти, свързани с индивидуалния интерес на всеки конкретен правен субект – страна по сделката, на конкретно установени факти за цената на сделката, за данъчната оценка и пазарната цена, като само съпоставката на всички конкретно установени факти във всеки конкретен случай, би могла да формира извод за такава липса на еквивалентност на насрещните престации, която води до нарушаване на добрите нрави.
Относно оспорване на твърдението на ищцата за липса на еквивалентност на насрещните престации по договора за замяна, по релевираното от ответницата възражение с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД е прието, че договаряйки, страните могат да създадат привидности там, където договорът има приложно поле като източник на права и задължения. Според съда относителната симулация може да засяга само отделни елементи от договорната обвързаност между страните, като страните договарят помежду си в действителност някоя от насрещните престации да е с различен обем, или да се изпълни по различен начин /напр. разсрочено/ от този, посочен в афишираното от страните съглашение. Приел е, че наличието на симулативен договор, респективно – на симулация относно отделни елементи на договора, се доказва със споразумение между страните по основния договор /т.нар. „контра летер“ – т.е. „обратно писмо“/, в което страните разкриват действителното съдържание на своите волеизявления по договора. Приел е също, че когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, тъй като би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания. Според съда обратният документ по чл.165, ал.2 от ГПК, е нарочно съставен за разкриване на привидността на сделката разпоредителен документ, който съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля, като е без значение кога е съставен – преди, след или заедно с явния. Посочил е, че е възможно привидното изявление, изразено в предвидената в закона нотариална форма за действителност, да се дължи и на грешка или пропуск, който страните или нотариуса да не са допуснали умишлено – т.е между страните да е постигнато съгласие за естеството на договора и съдържанието на насрещните им престации, както и целта, към която те са насочени. Ако изразената в нотариална форма воля е насочена към същата крайна цел, както и действителната воля на страните, договорът запазва действието си и след разкриване на привидността, като във вътрешните отношения между страните приложение следва да намерят правилата на прикритата сделка.
С оглед на приетото от фактическа и правна страна е изведен извод, че приетото по делото Споразумение от 24.06.2011 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№2308, чиято автентичност е установена от изготвените по делото две съдебно-графически експертизи, има качеството на т.нар. „обратно писмо“, и установява пълно наличието на частична симулация при сключения между страните договор за замяна, досежно съдържанието на едната от двете насрещни престации по сделката – на тази, получена от З. В.. Според съда наличието на посочената частична симулация не променя характера на договора като такъв за замяна на недвижими имоти, а само предвижда наред със замяната на права на собственост върху недвижими имоти, и изплащане на парично уравнение, поради което договорът запазва действието си и след разкриване на симулативността.
Приел е, че доколкото липсата на еквивалентност е обстоятелство, което се твърди от ищеца, на осн. чл.154 от ГПК същият носи доказателствената тежест да го установи по несъмнен начин, чрез провеждане на пълно главно доказване на това обстоятелство. Приел е също, че в случая по делото не са събрани доказателства за пазарната цена на всеки от двата имота към момента на сключване на сделката, няма данни и в какво състояние е бил всеки от тях към този момент и поради това според съда не може да се направи обоснован извод за значително несъответствие на получената от З. В. престация, с дадената от нея по сделката. Посочил е, че такъв извод не може да се направи и с оглед приетото за установено действително съдържание на сключения между страните договор за замяна, при наличие на парично уравнение на получената от З. В. престация, до размера на данъчната оценка на прехвърлената от нея идеална част на процесния недвижим имот. Формиран е извод за успешно проведено насрещно доказване от страна на ответницата, за опровергаване на твърдението за липса на еквивалентност на насрещните престации, и на това основание противоречие с добрите нрави на сключения договор за замяна от 30.12.2010 г, инкорпориран в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №117, т. VII, н.д.№1134/30.12.2010 г. и в Споразумение от 24.06.2011 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2308. С оглед на това е изведен извод за неоснователност на предявеният иск за нищожност на посочения договор на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос в изложението.
С т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.3 е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от цитираната практика на ВКС. По доказателственото искане, формулирано от жалбоподателката-ищца във въззивната жалба съдът се е произнесъл с определение от 30.04.2018 г. Със същото определение е оставил без уважение искането за назначаване на тричленна съдебно-графологична експертиза. Дали извода на въззивния съд е правилен не е въпрос по чл.280,ал.1 ГПК и поради това не подлежи на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК, тъй като касае правилността на обжалваното решение. С оглед на посоченото съдът намира, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С решение № 615/15.10.2010 г. по гр.дело № 1208/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престации, в който случай сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Посочено е, че е неморално пълномощникът да уговаря над двадесет пъти по-ниска стойност на продаваните имоти, договаряйки сам със себе си, макар наличието на пълномощно от собственика на имотите да извърши продажбата на „купувач и на цена, каквито намери за добре”.
Решаващите правни изводи на въззивния съд, че с оглед установеното действително съдържание на договора за замяна, при наличие на парично уравнение на получената от З. В. престация до размера на данъчната оценка на прехвърлената от нея идеална част на процесния недвижим имот и, че поради това не е налице значително несъответствие на получената от З. В. престация с дадената от нея по сделката не са в противоречие с цитираната практика на ВКС. Правните изводи на въззивния съд са различни от тези в посоченото решение на ВКС, тъй като по настоящото дело съдът се е произнесъл възоснова на приети за установени различни факти.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката А. Н., чрез адв.К. К..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1761/09.07.2018 г. по в.гр.дело № 2074/2018 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 16925/03.10.2018 г., подадена от ищцата А. П. Н., [населено място], [улица], ет.3,ап.14, чрез адв. К. К., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.6, чрез адв. К.К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: