О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 25.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7463/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. И. Б. против въззивно решение № 1099/ 06.06.2013 г. по гр.д.№ 4409/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6016/ 10.08.2012 г. по гр.д.№ 434/2007 г. по описа на Софийски градски съд,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 422 000 лв.,представляващи вреда от извършена продажба на собствения му недвижим имот – дворно място,представляващо УПИ VІІ – 513 ,кв.17 по плана на [населено място],м. „С.-Д. ІІ част”,с площ от 952 кв.м.,ведно с построената в него вилна сграда,със застроена площ от 44 кв.м.,състояща се от сутерен с гараж,две зимнични помещения и коридор,на първи етаж – дневна и кухня и три стаи на полуетаж,ведно с претендираната лихва върху главницата,считано от 27.04.2004 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281, ал.1,т.3 ГПК ,а именно „допустимо ли е,след подадена молба за отвеждане на двама съдии от състава разглеждащ делото поименно на основание чл.22,ал.1,т.6 ГПК да не получиш отговор на молбата си до датата на разглеждане на делото,а в съдебно заседание един от съдиите,чийто отвод искаш,да заяви,без каквито и да било обяснения,че не се отвежда от делото и да гледат делото,въпреки категорично изразената си в предходни дела пристрастност-в т.ч. и по делото със страна,която е идентична със страната участваща като ответник по конкретното дело”.
Ответникът по касация [фирма] не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след извършена проверка по чл.271,ал.1 ГПК на обжалваното първоинстанционно решение и при съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че отговорността на юридическото лице за деликт по чл.49 ЗЗД,отговарящо за чуждо виновно поведение се ангажира,когато то е контролирало и организирало изпълнението на възложената работа.При злоупотреба с права е необходимо умишлено упражняване на неоснователно право с цел причиняване на вреда.В случая решението за откриване на производство по несъстоятелност е влязло в сила и със сила на присъдено нещо е установена неплатежоспособността на едноличния търговец.Прието е за неоснователно твърдението на касатора – ищец за злоупотреба с права от страна на банката,защото молбата й за откриване на производство по несъстоятелност е уважена,т.е. банката е упражнила едно свое основателно и съществуващо право.Възражението на касатора-ищец,че е погасил задължението си към банката ,към момента на откриване на производството по несъстоятелност е преклудирано в производството по несъстоятелност ,поради което е недопустимо да се пререшава отново въпросът относно задължението му към банката в настоящото исково производство.Прието е за неоснователно и преклудирано и твърдението му,че с предаването на движимите вещи по реда на ЗОЗ,банката се е удовлетворила и задължението му е погасено,тъй като по реда на ЗОЗ,заложените движими вещи се продават чрез депозитар и вземането на заложния кредитор се удовлетворява след разпределение на сумите от извършената продажба от депозитаря.Не може да бъде ангажирана отговорността на банката за действията на синдика по продажбата на недвижимия имот,който самостоятелно, като представител на търговеца, организира и контролира процеса по осребряването на имуществото,включено в масата на несъстоятелността,поради което тя не е възложител на синдика.
Касаторът не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос,а по същество смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност на последния /чл. 281, т. 3 ГПК/, но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК,т.е. неправилност на решението и отмяната на което е от значение за установяване на практика по точното прилагане на закона и развитието на правото. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на наведеното по чл. 280 ал. 1, т. 3 от ГПК основание.
Касаторът следва не само да възпроизведе законовият текст, но и да обоснове самото основание, т.е. какво е значението на поставения „материалноправен и/или процесуалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което не е направено в настоящия случай. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквато също не се сочи, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1099/ 06.06.2013 г. по гр.д.№ 4409/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: