Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. София 21.07.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 16 май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 1645 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.73,ал.4, вр.ал.1 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба, подадена от Министъра на правосъдието, чрез главен юрисконсулт С. К. против решение от 13.01.2016 г. по дисциплинарно дело № 63/2014 г. на Дисциплинарната комисия на Камара на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ на ЧСИ С. К.-Д. рег. № 71*е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят сочи, че с решението на дисциплинарния състав е прието, че искането на Министъра на правосъдието е частично основателно и на основание чл.72,ал.2 ЗЧСИ, вр.чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ е наложена на ЧСИ С. К.-Д. наказание глоба в размер на 1000 лева. Поддържа, че от посочените в искането на Министъра на правосъдието три допуснати дисциплинарни нарушения дисциплинарният състав е приел, че са извършени две от тях, като е отхвърлил като неоснователно нарушението по чл.433,ал.2 ГПК, приемайки, че същото не е извършено виновно. Сочи, че наложеното с решението наказание е силно занижено и не съответства на тежестта на извършените нарушения. В жалбата са изложени подробни доводи, че ЧСИ С. К.-Д. е извършила и нарушение на чл.433,ал.2, вр.чл.13 ГПК, тъй като в нарушение на посочените текстове не е вдигнала наложените запори и възбрани в продължение на повече от осем месеца, включително като е злоупотребявала с правомощието си да води и да приключи изпълнителния процес, като нарушението продължава. Жалбоподателят счита, че в случая е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което не е зачетено от дисциплинарния състав, че на ЧСИ следва да се наложи дисциплинарно наказание по чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ поне в средния размер – глоба в размер на 5000 лв. Искането е за отмяна на постановеното решение и налагане на ЧСИ дисциплинарно наказание глоба в размер на 5000 лева.
Ответницата по жалбата ЧСИ С. К.-Д. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост на обжалваното решение, поради изтекъл давностен срок по чл.69,ал.1 ЗЧСИ. Сочи, че относно твърдяното нарушение по чл.433,ал.2 ГПК решението на Дисциплинарната комисия е правилно и обосновано. Според ответницата по жалбата постановлението за прекратяване е потвърдено от съда по повод жалба на взискателя [фирма], че по изпълнителното дело П. А. А. е присъединен взискател, който съгласно чл.457 ГПК има същите права в изпълнителното производство както и първоначалният. Счита, че постановлението за прекратяване е потвърдено от съда без коментар относно правата на присъединения взискател, че формалното позоваване на съдебното решение относно обезсиления в полза на първоначалния взискател изпълнителен лист би довело до увреждане на законните права на присъединения взискател, че вдигането на възбраната би довело до нарушение, което би нанесло и вреди на присъединения взискател. Счита, че обезпечителните мерки по изпълнителното дело са 2 броя възбрани и запор върху дружествен дял, че заличаването на същите изисква внасянето на такси не само по ТРЗЧСИ, но и държавни такси към Агенцията по вписванията за извършване на заличаването, че съгласно чл.79, ал.1 тези такси следва да са за сметка на взискателя, че същият е уведомен да внесе таксите и не ги е внесъл до момента, че не съществува норма, вменяваща на съдебния изпълнител да поеме разноските за своя сметка за заличаване на обезпечителните мерки по прекратено изпълнително дело. Поддържа също, че незаличаване на обезпечителните мерки – възбрани не може да произведе правни последици за страните в производството. Сочи, че наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на извършените нарушения.
Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт Д. в съдебно заседание изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и като извърши проверка на данните по делото намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73,ал.2 от ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по дисциплинарно дело № 63/2014 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на Частните съдебни изпълнители на РБългария е образувано по реда на чл.70,ал.1 от ЗЧСИ въз основа на искане на Министъра на правосъдието с изх. № 94-С-218/02.09.2014 г. за образуване дисциплинарно производство срещу ЧСИ С. К.-Д., рег. № 71*, район на действие Варненски окръжен съд.
В искането на Министъра на правосъдието са посочени следните нарушения по движението и приключването на изпълнително дело 20127180401228 както следва:
1. в нарушение на чл.436, вр.чл.13 ГПК ЧСИ забавила с девет месеца администрирането на жалбата – първоначално като е изпратила препис от нея на длъжника с три месеца забавяне, а в съда жалбата е изпратена с още шест месеца забавяне едва след изрично изискване от съда да бъде администрирана и изпратена.
2. в нарушение на чл.433,ал.2 , вр.чл.13 ГПК не е вдигнала наложените обезпечителни запори и възбрани в продължение на повече от осем месеца, включително като е злоупотребявала с правомощието си да води и да приключи изпълнителния процес, като нарушението продължава.
3. в нарушение на чл.6,т.2 от Устава на Камарата на ЧСИ е нарушила задължението си по чл.33 от Етичния кодекс на ЧСИ да оказва съдействие и да предоставя изисканата от нея информация и копия на книжата по делото на проверяващите органи по ЗЧСИ в указания или поне в разумен срок, като е предоставила копие от делото повече от седем месеца след изискването му от проверяващия инспектор.
От фактическа страна е прието, че изпълнително дело № 20127180401228 е образувано на 15.05.2012 г. по молба на [фирма] против К. О. С. за заплащане на парично задължение обезпечено с договорна ипотека от И. С. и О. С.. На длъжника К. О. С. и на ипотекарните длъжници И. С. и О. С. са редовно връчени покани за доброволно изпълнение и на 30.07.2012 г. е извършен опис и е насрочена публична продан за периода 24.08.2012 г. – 24.09.2012 г. на ипотекиран в полза на взискателя имот.
Прието е, че на 05.09.2012 г. по делото е присъединен като взискател П. А. А.. На 21.09.2012 г. постъпила молба от [фирма] за спиране на насрочена по делото публична продан на недвижим имот, която е уважена от ЧСИ. На 02.10.2012 г. постъпило искане от К. О. С. за прекратяване на изпълнителното дело с приложено решение на В. по т.дело № 2278/2012 г., влязло в сила на 28.09.2012 г., с което е обезсилен изпълнителния лист, основание за образуване на делото.
С постановление от 03.10.2012 г. на основание чл.433,ал.1,т.3 ГПК ЧСИ постановил прекратяване на изпълнителното дело. На 26.10.2012 г. по делото постъпила жалба от [фирма] против постановление от 03.10.2012 г. за прекратяване на изпълнителното производство. Препис от жалбата е връчена на длъжника на 30.01.2013 г. и същият е подал възражение на 01.02.2013 г. С писмо изх. № 23641/01.08.2013 г. от ЧСИ жалбата е постъпила на 06.08.2013 г. в Окръжен съд [населено място]. На 16.08.2013 г. в кантората на ЧСИ е постъпил препис от влязло в сила на 12.08.2013 г. решение по в.гр.дело № 2524/2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което жалбата на взискателя [фирма] е оставена без уважение. Копие от решението е изпратено на присъединен взискател П. А. А. на 12.09.2013 г., като на 16.09.2013 г. ЧСИ е приела, че прекратяването на изпълнителното производство е влязло в сила. Прието е, че независимо от влизането в сила на прекратяването на изпълнително дело № 20127180401228 до май 2014 г. наложените по делото обезпечителни мерки не са вдигнати. На 29.05.2014 г. с изрично писмо ЧСИ уведомил взискателя [фирма], че следва да заплати дължимите такси към Агенцията по вписванията за заличаване на наложени по делото обезпечителни мерки. Посочил е, че по делото няма данни взискателя [фирма] да е заплатил дължимите от него съгласно чл.79,ал.1 ГПК държавни такси по заличаване на запори и възбрани.
От правна страна по възражението на ЧСИ за изтекла погасителна давност по чл.69 ЗЧСИ състава на дисциплинарната комисия е преценил същото за неоснователно. Посочил е, че проверката по изпълнително дело № 20127180401228 е по жалба, подадена от адв. С. Н., като пълномощник на К. О. С. от [населено място], рег. № 94-С-218/2013 г. на Министерство на правосъдието и въз основа на заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-И-828/29.08.2013 г. Прието е за безспорно установено, че копие от материалите по изпълнителното дело са предоставени от страна на ЧСИ С. К.-Д. с писмо изх. № 10777/28.04.2014 г., постъпило в Министерство на правосъдието на 07.05.2014 г. Докладът от проверката е представен на Министъра на правосъдието на 02.07.2014 г. и към този момент същият е узнал за извършените нарушения, съответно дисциплинарното дело е образувано на 02.09.2014 г., поради което според дисциплинарния състав не е изтекъл краткият 6-месечен погасителен срок по чл.69 ЗЧСИ и с оглед факта, че забавянето е в резултат от предоставяне материалите по изпълнителното дело на 07.05.2014 г.
Относно тригодишния погасителен срок на дисциплинарната отговорност е прието, че не са налице предпоставките за прилагането му, тъй като по първото нарушение забавянето е прекратено на 06.08.2013 г. от който момент започва да тече погасителния тригодишен срок, второто нарушение – продължавано е прекратено на 15.09.2014 г. и третото продължавано нарушение е прекратено на 28.04.2014 г., към който момент материалите по изпълнителното дело са предоставени от ЧСИ с писмо от 28.04.2014 г. на Министерство на правосъдието.
Дисциплинарния състав е приел искането на Министъра на правосъдието за частично основателно. Прието е за безспорно установено, че е налице забавяне на администрирането на жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело К. С. повече от 9 месеца, с което е нарушена нормата на чл.436, вр.чл.13 ГПК и чл.46 от Етичния кодекс на ЧСИ. Посочил е, че по делото няма данни ЧСИ да е възпрепятствала проверка в кантората от проверяващия инспектор че е установено, че не е оказано необходимото съдействия на същия инспектор. Според дисциплинарния състав не е налице виновно неизпълнение на задължението на ЧСИ незаличаването на наложените запор и възбрани по делото, за който законодателят е предвидил заплащане на държавна такса към Агенция по вписванията и която такса не е заплатена от задълженото лице съгласно чл.79 ГПК.
Като е взел предвид тежестта на извършените нарушения и наличието на предходно налагано дисциплинарно наказание на ЧСИ глоба в размер на 2000 лева по д.дело № 1/2006 г. дисциплинарният състав е определил дисциплинарно наказание по чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ в размер на 1000 лева.
Неоснователни са доводите на ответницата по жалбата за недопустимост на решението на състава на дисциплинарната комисия, тъй като дисциплинарната отговорност е погасена, поради изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.69,ал.1 ЗЧСИ.
Съгласно т.12 от т.решение № 2/2013 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители.
Председателят на дисциплинарната комисия не образува дисциплинарно производство, а образуваното се прекратява от дисциплинарния състав, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран преди изтичането на давностния срок. Според разясненията, дадени в същото тълкувателно решение, когато има нормативно уредено дисциплинарно производство, според което наказващият орган не може да действа служебно, но трябва да бъде сезиран от друго лице и когато решението на наказващия орган подлежи на съдебен контрол, включително по инициатива на сезиращото лице, и съдът може да наложи исканото дисциплинарно наказание, срокът е за сезиране на наказващия орган. Сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване. То не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган нито на бързината, с която правораздава съдът. С оглед на това тълкуване се налага извода, че предвидените срокове в чл.69 ЗЧСИ са за сезиране на наказващия орган. От събраните по делото доказателства се установява, че Министърът на правосъдието е узнал за извършените нарушения от ЧСИ С. К.-Д. на 02.07.2014 г., когато е представен доклада от проверката. Посочената дата е началния момент на предвидения 6-месечен давностен срок по чл.69,ал.1 ЗЧСИ. Видно от приложеното по делото искане от Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство вх. № 2123/04.09.2014 г. Председателят на Дисциплинарната комисия е бил сезиран на 04.09.2014 г. в рамките на 6-месечния давностен срок по чл.69,ал.1 ЗЧСИ. Дисциплинарното дело е било образувано на 22.12.2014 г. Следователно дисциплинарната отговорност не е погасена по давност и обжалваното решение е допустимо.
Съдът преценява за правилни изводите на състава на Дисциплинарната комисия, че ответницата по жалбата ЧСИ С. К.-Д. е извършила нарушението – забавила е с девет месеца администриране на подадена жалба от взискателя по изпълнителното дело [фирма] – изпратила е препис от жалбата на длъжника с три месеца забавяне, а в Окръжен съд [населено място] жалбата е изпратена с още шест месеца забавяне – жалбата е постъпила в съда на 06.08.2013 година.
Съгласно разпоредбите на чл.436,ал.2 ГПК препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело. Според чл.436,ал.3 ГПК преписката се изпраща след изтичане на тридневния срок за възражения на страната, която е получила препис от жалбата по чл.435 ГПК. Цитираната разпоредба е възпроизведена в чл.15 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители. Според чл.15 от посочената наредба жалбата се изпраща на съда по разпореждане на частния съдебен изпълнител заедно с копие на делото незабавно след постъпване на възражението от ответната страна, ако има такова, или след изтичане на срока за възражение.
Анализа на текстовете налага извода, че преписката следва да се изпрати от ЧСИ в първия или следващ работен ден след постъпване на възражението или след изтичане на срока за възражение. В случая както се посочи препис от жалбата е изпратен на другата страна с три месеца забавяне, а преписката е изпратена на Окръжен съд [населено място] с още шест месеца забавяне. Следователно извършено е нарушение от ответницата по жалбата на чл.436,ал.3 ГПК относно сроковете, в които се изпраща подадена жалба по чл.435 ГПК с цялата преписка на компетентния съд.
Съдът преценява, че от ответницата по жалбата е извършено и третото нарушение от искането на Министъра на правосъдието. Правилен е извода на дисциплинарния състав, че не са установени данни по делото ЧСИ да е възпрепятствала проверка в кантората от проверяващия инспектор, но е установено, че не е било оказано необходимо съдействие на проверяващия инспектор – копие от книжата по изпълнителното дело са били изпратени на проверяващия орган по ЗЧСИ след повече от седем месеца след изискването им.
Неправилни са изводите в обжалваното решение, че не може да се вмени във виновно неизпълнение на задължението на ЧСИ незаличаване наложените запор и възбрани по делото, за който законодателят е предвидил заплащане на държавна такса към Агенция по вписванията и която такса не е заплатена от задълженото лице по чл.79 ГПК – т.е., че ответницата по жалбата не е извършила визираното второ нарушение от искането на Министъра на правосъдието.
Съгласно чл.433,ал.2 ГПК във всички случаи по ал.1 – т.е. при прекратено изпълнително производство във визираните хипотези по т.т.1-8 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установява, че с постановление от 03.10.2012 г. ЧСИ на основание чл.433,ал.1,т.3 ГПК – изпълнителното производство по изпълнителното дело е прекратено, поради обезсилен изпълнителен лист.Това постановление е влязло в сила на 16.09.2013 г. От този момент ЧСИ С. К.-Д. е била длъжна да вдигне служебно наложените възбрани. Ответницата по жалбата не е спазила разпоредбите на чл.433,ал.2 ГПК, като нарушението е продължило до 15.09.2014 г., и е преустановено след подаване на искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство.
Както вече се отбеляза неправилен е извода на дисциплинарния състав, че не е налице виновно неизпълнение, тъй като за заличаване на възбрана в Имотния регистър законодателят предвидил заплащане на държавна такса към Агенцията по вписванията и която не била изплатена от взискателя, който е задълженото лице по чл.79 ГПК. Съгласно чл.79,ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника в случаите, когато делото се прекрати по чл.433 ГПК. Държавната такса към Агенцията по вписванията в случая представлява разноска. За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. В настоящият случай за дължимите от взискателя разноски – т.е. за незаплатената държавна такса към Агенцията по вписванията за заличаване на възбрана в Имотния регистър ЧСИ може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410,ал.1 ГПК. Вместо това след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело ЧСИ е нарушил разпоредбите на чл.433,ал.2 ГПК и не е вдигнал служебно наложените запор и възбрани по делото. Следователно установено е по несъмнен начин виновно неизпълнение от ответницата по жалбата на задължение по закон – на чл.433,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав преценява, че определеното наказание глоба в размер на сумата е несъответно на тежестта на извършените нарушения. Относно нарушенията на чл.436,ал.3 ГПК и чл.433,ал.2 ГПК съдът намира, че се касае за съществени задължения на частния съдебен изпълнител. Допуснатата забава за администриране на жалбата от девет месеца е значителна. Следва да се съобрази и периода от време, през който е извършено нарушението на чл.433,ал.2 ГПК, както и тежестта на извършеното нарушение по т.3-та от искането на Министъра на правосъдието, която не е в степен на посочените по-горе две други нарушения. Съдът взема предвид и наличието на предходно налагано дисциплинарно наказание на ответницата по жалбата глоба от 2000 лева по д.дело № 1/2006 г. С оглед на посоченото размерът на наложеното наказание глоба е занижен. Като взема предвид вида и тежестта на всяко от трите извършени нарушения, дисциплинарното минало на ответницата по жалбата и отношението към извършените деяния съдът намира, че следва да се определи наказание глоба в размер на 3000 лева – под средния, предвиден в чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което размерът на глобата да се определи на 3000 лева.
С оглед изхода на спора ЧСИ следва да заплати на Министерство на правосъдието сумата 300 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя решение от 13.01.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 63/2014 г. на Дисциплинарната комисия на Камара на частните съдебни изпълнители и вместо него постановява
Налага на основание чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител С. Д. К.-Д., рег. № 71* в регистъра на Камара на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд [населено място], с адрес [населено място], [улица], № 18, „Б. ц. Ш.”, ет.1,офис 104 дисциплинарно наказание глоба в размер на 3000 лева/три хиляди лева/.
Осъжда частен съдебен изпълнител С. Д. К.-Д., рег. № 71* в регистъра на Камара на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд [населено място], с адрес [населено място], [улица], № 18, „Б. ц. Ш.”, ет.1,офис 104 да заплати на Министерство на правосъдието, [населено място] сумата 300 лв. разноски за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: