О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
гр. София, 05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1258 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 13/02.01.2018 г. от М. Д. Д., чрез адв.Д.С. срещу определение № 1039/05.12.2017 г. по ч.гр.дело № 1453/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1273/23.08.2017 г. по гр.дело № 1975/2017 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е върната исковата молба, подадена от М. Д. Д. срещу Г. А. А. и е прекратено производството по делото. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С определение № 1039/05.12.2017 г. по ч.гр.дело № 1453/2017 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено определение № 1273/23.08.2017 г. по гр.дело № 1975/2017 г. на Районен съд [населено място], с което е върната исковата молба, подадена от М. Д. Д. срещу Г. А. А. и е прекратено производството по делото.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с разпореждане № 6304/11.07.2017 г. по гр.дело № 1975/2017 г. на Казанлъшкия районен съд исковата молба на ищеца М. Д. е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите: да уточни колко иска предявява, както и да ги конкретизира по основание, да изясни периода, за който иска обезщетение, да посочи цената на съответните искове. Прието е, че разпореждането е връчено на 14.08.2017 г.
Съдът е приел, че на 23.08.2017 г. в деловодството на Казанлъшкия районен съд е постъпила уточняваща молба на ищеца, която е изпратена на 21.08.2017 г., според отбелязването на пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена молбата. Приел е също, че молбата е изпратена в срок.
От правна страна е прието, че въпреки подадената уточняваща молба указанията на първоинстанционния съд не са изпълнени от ищеца. Посочил е, че според уточняващата искова молба от ищеца са предявени три иска, като с първия от тях се иска присъждане на обезщетение за наем на процесния имот от 29.08.2013 г. до предявяване на исковата молба. Прието е, че този петитум е в несъответствие със заявеното искане за обезщетение за неоснователно обогатяване за период от 01.02.2010 г. до момента на исковата молба – 09.04.2013 г. Според съда налице е разминаване на периодите, за които се претендират парични суми, тъй като в петитума се посочва период, който е последващ посочения в обстоятелствената част. Прието е, че претендираната сума от 15000 лв. по този иск не е конкретизирана по отношение на това по какъв начин се е стигнало до тази сума и не е посочено от какви вземания по месеци или други периоди се състои тя.
Въззивният съд е приел, че вторият иск е процесуално недопустим, тъй като е предявена претенция за заплащане, като няма яснота дали под „обезщетение за наем” става дума за заплащане на наемна цена или за нещо друго – за период, следващ постъпване на исковата молба, т.е.за бъдеща сума. Според съда независимо дали става дума за обезщетение за неоснователно обогатяване или за заплащане на наемна цена и в двата случая се касае за вземания, които следва да бъдат определени по период и размер и е недопустимо да се разглеждат за бъдещ период. Посочил е, че не става ясно какъв е размерът на посочените вноски, които се претендират, от коя дата настъпва просрочието и какъв следва да бъде размерът на законната лихва за всяка просрочена вноска.
Прието е, че по отношение на третия иск не са изпълнени указанията на районния съд и не са дадени достатъчно уточнения. Посочил е, че е налице разминаване между датата, посочена като основание за първия иск – 29.08.2013 г. и датата, посочена като основание за третия – 16.08.2013 г., въпреки твърдяната връзка между тях, тъй като третият иск се явява за мораторна лихва за забава върху претенцията за обезщетение за наем. Съдът е приел, че липсват твърдения, които да обяснят размера от 6500 лв., претендиран като мораторна лихва. Посочил е, че липсват твърдения на ищеца, че ответникът е изпаднал в забава на тази дата, което да обоснове извод за наличие на задължение за изплащане на мораторна лихва. Прието е, че е налице и несъответствие, като в уточнението е посочена датата 16.08.2013 г., като в същото уточнение е посочена и датата 16.08.2017 г.
При тези съображения въззивният съд е формирал извод, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, указани от първоинстанционния съд, поради което исковата молба следва да се върне, а производството по делото да се прекрати, каквито са били и изводите на районния съд. С оглед на това определението на последния съд е потвърдено.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК на въззивното определение на Старозагорския окръжен съд жалбоподателят следва да е формулирал ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Освен това жалбоподателят следва да е обосновал и наличието на всяка от допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В настоящият случай в изложението жалбоподателят М. Д. не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а само е възпроизвел разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Мотивираните доводи в изложението касаят правилността на обжалваното определение и поради това не представляват правни въпроси, които са включени в предмета на спора, и са обусловили правната воля на съда, обективирана в определението.
Според практиката на ВКС, изразена в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В хипотезата на чл.274,ал.3 ГПК, каквато е настоящата преди да разгледа касационната частна жалба Касационният съд, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение. Проверката за законосъобразност на обжалваното определение ще се извърши само ако същото бъде допуснато до касационно обжалване. Тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаната от жалбоподателя М. Д. предпоставка по чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК – очевидна неправилност за допускане на касационно обжалване.
С новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“ (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение/определение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението/определението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Решаващият извод на въззивния състав, че указанието за отстраняване на нередовностите на исковата молба не е изпълнено, поради което исковата молба следва да се върне като недопустима не противоречи на процесуалния закон и на установената съдебна практика. Изложените от жалбоподателя доводи в частната жалба не могат да обосноват тезата за очевидна неправилност на определението.
В частната жалба е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 628 и чл. 629, ал. 4 ГПК. Искането следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл.628 ГПК съдът може да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, когато е налице необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или на акт на органите на Европейския съюз. В частната жалба не са посочени конкретни разпоредби от правото на Европейския съюз, чието съдържание да е неясно за страните или да е интерпретирано погрешно от съда, поради което не са налице предпоставките на чл. 628 и сл. от ГПК за отправяне на преюдициално запитване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1039/05.12.2017 г. по ч.гр.дело № 1453/2017 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 13/02.01.2018 г., подадена от М. Д. Д., [населено място], [улица][жилищен адрес]0, чрез адв.Д.С..
Оставя без уважение искането на М. Д. Д. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, формулирано в частна жалба вх. № 13 от 02.01.2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: