О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 26.11. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1911/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Прокуратурата на Република България ,чрез прокурор от Окръжна прокуратура – К. и от адв.Н.К. – процесуален представител на М. В. А. против решение № 268/10.11.2017 год., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по гр. д. № 335/2017 год.,с което е отменено решение № 248/ 17.05.2017 год.на Районен съд – Дупница ,постановено по гр.д. № 1660/2016 год.,в частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на М. В. А. сумата над 4500 лв. до сумата от 8000лв./т.е. за 3 500 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди вследствие неоснователно и незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДПП № 1813/04г. 292/2013г. от 2005г. по описа на РПУ – Б., за което е оправдана с присъда № 65, постановена по НОХД 1256/2007 г. по описа на РС – Дупница от 17.05.2011 г., потвърдена от Окръжен съд – Кюстендил с решение, постановено по ВНОХД № 444/2011г. на 07.11.2011г., както и за сумата от 1 088, 44 лева до 1796,54лв. – законна лихва върху тази сума, считано от 08.11.2014г. до 03.11.2016г.и вместо това е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. В. А. 3500 лв./три хиляди и петстотин/, представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди вследствие неоснователно и незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДПП № 1813/04г. 292/2013г. от 2005г. по описа на РПУ – Б., за което е оправдана с присъда № 65, постановена по НОХД 1256/2007 г. по описа на РС – Дупница от 17.05.2011 г., потвърдена от Окръжен съд – Кюстендил с решение, постановено по ВНОХД № 444/2011г. на 07.11.2011г., както и сума в размер на още 708,10лв. – законна лихва върху тази сума, считано от 08.11.2014г. до 03.11.2016г.
Ищцата М. В. А. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата от 8 000 лв. до 25 000 лв., а ответникът по исковата молба Прокуратура на Република България в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв.
В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , в резултат на което е достигнал до грешни крайни изводи.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално правния въпрос за определяне на неимуществените вреди,след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г.Сочи се и чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материално-правния въпрос относно приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
В касационната жалба на М. В. А. се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението,но неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди,като не е съобразил присъжданите обезщетения при сходни случаи .Претендират се разноски.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,при отчитане на всички обективно съществуващи обстоятелства ,като се позовава на противоречие с решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК и ППВС № 4/1968 г.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че е осъществен фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.201,ал.1 вр.чл.26 НК от органите на прокуратурата и постановяване на оправдателна присъда, влязла в законна сила. Посочил е,че само по себе си предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес,а психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, а по–късно и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия.Взел е предвид нарушаването на емоционалното равновесие и настъпването на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото състояние на ищцата в резултат на повдигнатото обвинение,а именно получаване на нервни кризи, прием на успокоителни, вдигане на високо кръвно налягане,както и проблеми със сърцето.Освен това е отчел и факта,че повдигането на обвинение за определено престъпление води до накърняване на достойнството и личната сфера на лицето. За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид тежестта на повдигнатото обвинение/тежко умишлено престъпление/, продължителността на наказателното преследване/повече от 4 години/, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение/подписка/, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото посочената съдебна практика е от категорията на задължителна практика на ВКС, но това не е достатъчно да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване. Касаторите е следвало да конкретизират в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Формалното изброяване на критериите при прилагането на чл. 52 ЗЗД, в цитираната задължителна практика на ВКС, без да се посочи кой от тези критерии е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.За пълнота на изложението следва да се посочи,че поставеният правен въпрос,макар и формулиран общо не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,възприета в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год. и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора А. решения ,съгласно която въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Според касатора – Прокуратура на РБ противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви досежно наличието на причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.Следва да бъде посочено,че по същество това е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.
Поставеният материалноправен въпрос за съдържанието на понятието справедливост при определяне на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ, също е обуславящ волята на съда, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените съдебни решения на състави на Върховния касационен съд. По тях състави на съда са се произнесли също по искове с правно основание чл. 2, ал.1,т. 3 ЗОДОВ, но при обстоятелства специфични за всеки отделен случай, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора разноски не се дължат.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 268/10.11.2017 год., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по гр. д. № 335/2017 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: