О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София 10.01.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 5125 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от 05.07.2016 г. от ищцата М. И. Г. срещу определение №15253/20.06.2016 г., постановено по гр.дело № 20290/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата по чл.248 ГПК от 08.03.2016 г., подадена от М. И. Г., с която е заявено искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение от 11.01.2016 г. в частта за разноските, чрез присъждане на заплатеното от молителката адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Искането е за отмяна и постановяване на друго, с което се присъдят в полза на жалбоподателката направените разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страни в срока по чл. 248,ал.3 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е прието, че искането по чл.248 ГПК, заявено от ищцата-сега жалбоподател с молба от 08.03.2016 г. е недопустимо, тъй като не е представен списък на извършените от нея разноски за въззивната инстанция до момента на приключване на устните състезания пред същата инстанция. Съдът се е позовал на практиката на ВКС – т.9 от т.решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Приел е, че списъкът за направените разноски от ищцата, приложен към молбата от 06.03.2016 г. е представен по делото след приключване на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. С оглед на това е формиран извод за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК и е оставил същата без разглеждане.
Изводите на въззивния съд са правилни.
Съгласно практиката на ВКС – т.11 от т.решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Според т.9 от същото тълкувателно решение молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК е недопустима. Застъпено е становището, че разпоредбата на чл.80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведено със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Разпоредбите на чл.80 ГПК установяват положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.
В настоящият случай въззивното производство по гр.дело № 20290/2014 г. на Софийски градски съд е образувано по подадена въззивна жалба вх. № 1034119/12.08.2014 г. от ответника [фирма] [населено място] срещу решение от 08.07.2014 г. по гр.дело № 4/2014 г. на Софийски районен съд, с което предявените искове от М. И. Г. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са уважени. Препис от въззивната жалба е връчен редовно на ищцата, чрез адв.Т.Д. на 17.11.2014 г. В законоустановения срок по чл.263,ал.2 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от М. Г.. Делото е насрочено за съдебно заседание на 06.03.2015 г. от 10.00 часа, за която дата и час ищцата-ответник по въззивната жалба М. Г. е редовно призована на 23.01.2015 г. Видно от отбелязването върху призовката последната е връчена лично на ответницата по въззивната жалба.
На проведеното пред въззивния съд съдебно заседание на 06.03.2015 г. М. Г. не се е явила, нито е представлявана от адвокат-пълномощник. На това заседание съдът е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение.
По делото е приложена молба, постъпила на същата дата – 06.03.2016 г., подадена от М. Г., чрез адв.Р.Н., преупълномощена от адв.Т.Д., с която е заявено, че адв.пълномощника е бил уведомен за часа на съдебното заседание за 11.00 часа, вместо за 10.00 часа, съответно е заявено искане за отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания. С молбата е заявено и искане да се изиска от Софийски районен съд оригинала от подаден писмен отговор по въззивната жалба. В подкрепа на искането е приложен препис от отговор на въззивна жалба от 01.12.2014 г., подаден от М. Г., чрез адв.Т.Д., както и заверено копие от обратна разписка за изпратено писмо до Софийски районен съд с пощенско клеймо с дата 03.12.2014 г. в което е отразено подаден отговор по въззивна жалба по гр.дело № 4/2014 г. на Софийски районен съд. В същата молба е поискано присъждане на разноски за въззивната инстанция и е представен списък на разноските за въззивната инстанция.
С определение от 11.01.2016 г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането за отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания по делото. Посочил е, че отговорът на въззивната жалба ще бъде взет предвид от съда, тъй като е депозиран своевременно в срока по чл.263 ГПК.
С въззивното решение, постановено на 11.01.2016 г. е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част – в уважената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.1 и т.3 КТ. Със същото решение съдът е приел, че разноски за въззивната инстанция в полза на ответницата по въззивната жалба не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършени такива до датата на приключване на устните състезания по делото. Прието е, че разноските на ответницата по жалбата поради това следва да останат в нейна тежест.
С молба, подадена по пощата на 02.03.2016 г., постъпила в Софийски градски съд на 08.03.2016 г. жалбоподателката е поискала изменение на въззивното решение в частта за разноските, като й се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение съдът е оставил молбата без разглеждане, като недопустима.
Като взема предвид установените факти настоящият съдебен състав преценява, че молбата на ответницата по въззивната жалба – сега жалбоподател М. Г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл.248 ГПК е процесуално недопустима.
Видно от приложените по делото доказателства жалбоподателката М. Г. – ответник по жалбата в хода на въззивното производство е редовно призована за проведеното съдебно заседание пред въззивния съд на 06.03.2015 г. още на 23.01.2015 г. – т.е. един месец и десет дни пред датата на заседанието. Същата не се е явила в съдебно заседание, нито е била представлявана от адвокат-пълномощник. На това съдебно заседание е даден ход на устните състезания. До този момент не е представен списък с разноските, направени от жалбоподателката за въззивното производство. Видно от приложената по делото молба, подадена от адв.Р.Н., преупълномощена от адв.Т.Д. – адвокат пълномощник на жалбоподателката същата е постъпила в съда след провеждане на съдебното заседание. От приложения към молбата препис от отговор на въззивна жалба и препис от обратна разписка се установява, че в срока по чл.263,ал.1 ГПК е подаден отговор от М.Г. по подадената въззивна жалба с искане за присъждане на разноски за въззивното производство. Списък с разноските обаче не е представен до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд – до даване ход на устните състезания, с постановеното протоколно определение от същия съд на 06.03.2015 г. Следователно молбата жалбоподателката за изменение на въззивното решение в частта за разноските е процесуално недопустима. Както се посочи по-горе според практиката на ВКС, обективирана в т. 9 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК е недопустима. Изводите на въззивния съд в обжалваното определение са съобразени с тази практика, която настоящият състав споделя. Поради това съдът намира, че това определение е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 15253/20.06.2016 г., постановено по гр.дело № 20290/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата по чл.248 ГПК от 08.03.2016 г., подадена от М. И. Г., с която е заявено искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение от 11.01.2016 г. в частта за разноските, чрез присъждане на заплатеното от молителката адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: