О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 20.03.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 863 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Н.С.-пълномощник на [фирма], против определение № 795 от 04.12.2013 г., по гр.д. № 6835/2013 г., по описа на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената му частна касационна жалба вх.№ 10752 от 30.09.2013 год. срещу въззивно определение № 770 от 11.09.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 789/2013 г. на Русенски окръжен съд.
С частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност по съществото на спора,предмет на въззивното определение ,без да се излагат основания за касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС ІV г. о. е приел позовавайки се на ТР№1/7.11.2013 год. по т.д.№1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, че частната жалба е процесуално недопустима,тъй като определението на въззивния съд,с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд,с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност,не подлежи на касационно обжалване,тъй като не е от категорията актове,предвидени в чл.274,ал.3,т.1 и т.2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл.274,ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл. 122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК – не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението по спор за подсъдност не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е постановено по частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие /т. 2/. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила,без да се разглеждат неотносимите към настоящето производство доводи за правилността на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 795 от 04.12.2013 г., по гр.д. № 6835/2013 г., по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: