О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
гр. София 23.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3356 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника СОУ”П. В.” [населено място], чрез адв.С. П. срещу решение от 01.02.2013 г. по в.гр.дело № 801/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 872/19.10.2012 г. по гр.дело №1662/2012 г. на Шуменския районен съд. С последното е признато за незаконно уволнението на М. П. Х. и е отменена заповед № 213/15.03.2012 г. на Директора на СОУ”П. В.” [населено място], ищцата е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност в училището –„учител по физика” и е осъден жалбоподателя да заплати на ищцата сумата 4000.68 лв., представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 15.03.2012 г. до 15.09.2012 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до изплащането.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е нарушение на материалния закон.
В изложението е поставен въпроса дали за директора на СОУ”П. В.” е съществувала възможност да възстанови ищцата на длъжността”учител по физика”, че в първоинстанционното решение не са изложени доводи досежно наведените от жалбоподателя доводи в писмените бележки, защо това следва да бъде направено, след като в текста на разпоредбата на чл.10,ал.3,т.3 от Наредба № 3/18.02.2008 г. не касае откриване на нова щатна бройка на възстановен от съда служител, а се отнася до промени в разпределението на преподавателската дейност през учебната година. Според жалбоподателя не е обсъден и факта, че разкриването на нови щатни бройки през годината съгласно разпоредбите на същата наредба може да стане само и единствено в рамките на делегирания бюджет на училището, че тези доводи са наведени от жалбоподателя-ответник и във въззивната жалба, не са обсъдени и във въззивното решение. Според жалбоподателя въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросът е конкретизиран както следва – какво следва да бъде поведението на работодател, ако съдът е възстановил служител на длъжност, която вече не съществува в действащото щатно разписание.
Ответникът по жалбата М. П. Х., чрез адв. Д. Р. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице материално-правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на М. П. Х. със заповед № 213/15.03.2012 г., на Директора на СОУ”П. В.” [населено място], издадена на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди уволнението – „учител по физика” в СОУ”П. В.” [населено място] и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 4000.68 лв.
От фактическа страна е прието, че ответницата по жалбата-ищец М. Х. е заемала длъжността учител по физика В СОУ”П. В.” [населено място]. На тази длъжност е възстановена на работа възоснова на Заповед № 205/12.03.2012 г, издадена в изпълнение на влязло в сила решение по гр.дело № 664/2010 г. на Шуменския окръжен съд. Със заповед № 213/15.03.2012 г. трудовия договор на ищцата е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ, вр.чл.326,ал.2 КТ, като в заповедта е посочено и длъжностно щатно разписание, утвърдено със заповед № 329/14.09.2011 г. Прието е, че уволнението е извършено без спазване срока на предизвестие, считано от датата на издаване на заповедта 15.03.2012 г., като на ищцата е отразено да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие.
Съдът е приел, че в заповедта за прекратяване трудовия договор на ищцата не дава възможност за преценка на кое основание е издадена с оглед отразеното в титулната част – посочено е основанието на чл.328,ал.1,т.2 КТ, а в текста на заповедта няма изрично изписване на коя от двете хипотези е основанието за прекратяване на трудовия договор – чл.328,ал.1,т.2,пр.1-во или 2-ро. Приел е, че заповедта за уволнение № 213/15.03.2012 г. не съдържа посочване на законово основание за уволнението, което според съда е основание за отмяна на уволнението.
Съдът е изложил и доводи при хипотеза, че не е налице посоченото нарушение при прекратяване на трудовия договор. Прието е, че не са спазени изискванията на КТ за извършване на уволнението поради съкращаване в щата. Приел е, че по делото не е установено, чрез представяне на предходното щатно разписание и действащото към момента на уволнението ново щатно разписание бройките за конкретната длъжност да са по-малко, което да налага прекратяване на трудовия договор, поради съкращаване на щата. Съдът е направил извода, че ответника, чиято е доказателствената тежест за установяване на основанието за прекратяване на трудовия договор – съкращаване на щата не е представил щатно разписание, от което да се направят изводи за намаляване на бройките за длъжността, заемана от ищцата. Прието е, че след констатиране на бройката еднакви длъжности или длъжности, за които се изискват сходни длъжностни характеристики следва да се извърши подбор, каквото задължение има работодателя на основание чл.329, ал.1 КТ и че наличието на подбор следва да се докаже от работодателя. Съдът е приел, че в случая не е установено извършването на подбор. Прието е също, че с издадената заповед работодателят не се е съобразил с нормативните си правомощия и е нарушил предвидения ред за възстановяване на незаконно уволнен преподавател, като съдът се е позовал на разпоредбите на чл.10,ал.3,т.3 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. При тези съображения съдът е направил решаващи изводи за незаконност на уволнението на ищцата със заповед № 213/15.03.2012 г. и за основателност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Относно претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение съдът е приел искът за основателен в пълен размер – за сумата 4000.68 лв. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение на Шуменския районен съд, с което предявените искове са уважени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението, които са сведени до въпроса:”какво следва да бъде поведението на работодател, ако съдът е възстановил служител на длъжност, която вече не съществува в действащото щатно разписание”. Така поставен въпросът е фактически, а не правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. С оглед на посоченото настоящият съдебен състав преценява, че поставените въпроси в изложението на жалбоподателя не представляват правни въпроси. Същите са от значение за възприемане на фактите от въззивния съд, а не за формиране на решаващите правни изводи. Освен това от всички изложени съображения в изложението е невъзможно да се уточни и конкретизира правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Само на това основание съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд, без да се преценява наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 01.02.2013 г. по в.гр.дело № 801/2012 г. на Шуменския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1693/21.03.2013 г., подадена от ответника СОУ”П. В.” [населено място], чрез адв. С. П..
Осъжда СОУ”П. В.” [населено място], [улица] да заплати на М. П. Х. от [населено място], [улица], ет.3,ап.5 сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: