О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
гр. София 18.12.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2470 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба вх. № 84268/18.06.2018 г. от ищеца Е. Д. М., чрез адв.И. В. – П. против определение № 12748/06.06.2018 г. по ч.гр.дело № 7240/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу разпореждане от 04.05.2018 г., постановено по гр.дело № 18466/2018 г. на Софийски районен съд. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване, да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението към частната жалба са формулирани въпросите: 1. прекратяването на производството, преграждащо пътя на защита на правата и законните интереси на ищеца, които той не може да предяви по друг, освен по инициирания начин на защита означава ли отказ от правосъдие, в противоречие с основни правни принципи на българското и европейско право, 2. следва ли на основание чл.2 ГПК съдът да даде превес на интересите на ищеца пред формалните принципи по ГПК, при отстраняване нередовностите на исковата молба, 3. принципите на чл.13 ГПК, установени в интерес на страните, как следва да се приложат в хипотезата на преценка приложението на нормата на чл.63,ал.1 ГПК и въз основа на какви критерии, с оглед максималното съблюдаване интереса на единствено активната процесуално към този етап на процеса страна, 4. преценката по допустимостта на заявената искова претенция, обосновава ли възможност решаващият съдебен състав да прецени елементите/съответно липсата им/ на фактическия състав на иск, извършвайки реално преценка по съществото на спора във фазата на проверката по допустимост, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната частна жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
С определение № 265/27.07.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 2470/2018 г. на ВКС, IV г.о. производството по делото е спряно до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБългария.
Решение по посоченото конституционно дело е постановено на 06.11.2018 г. и е обнародвано в Д.в.бр.95/16.11.2018 г. С оглед на посоченото производството по делото следва да се възобнови.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че ищецът е предявил иск по чл.124,ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство – лъжесвидетелстване от ответника срещу ищеца пред разследващи органи.
Прието е, че с разпореждане от 30.03.2018 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение за установяване правния интерес на ищеца от предявения иск. В изпълнение на указанията ищецът посочил, че са засегнати обществените интереси от нормално осъществяване на правосъдие и разкриване на обективната истина.
С разпореждане № 400655/04.05.2018 г. по гр.дело № 18466/2018 г. Софийски районен съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
С обжалваното определение е прието, че с разпоредбата на чл.124,ал.5 ГПК законодателят е предвидил възможността за предявяване на иск за установяване на престъпно обстоятелство от гражданския съд по реда на ГПК и с установените процесуални способи в този кодекс. Прието е, че доколкото се касае до отклонение от правилото, че престъпни обстоятелства се установяват от наказателния съд по реда и с процесуалните средства, предвидени в НПК искът по чл.124,ал.5 ГПК е специално средство за защита на интересите на лице, чиито права и законни интереси са нарушени от извършеното престъпно обстоятелство и което лице не може да получи защита на нарушените си интереси, поради настъпване на обстоятелства, осуетяващи развитието на наказателното производство и произнасянето на съда по наличието или липсата на извършено престъпление. Прието е също, че абсолютни процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск по чл.124,ал.5 ГПК са престъпното обстоятелство да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение и наказателното производство да не може да бъде възбудено или да е прекратено на някое от основанията по чл.24,ал.1,т.2-5 или да е спряно на някое от основанията по чл.25, т.2 или чл.26 НПК.
Според въззивния съд в случая не е налице нито една от предпоставките, обуславящи допустимостта на предявения установителен иск, което е видно от изложените обстоятелства в исковата молба и в молбата – уточнение на ищеца. Посочил е, че ищецът не е изложил твърдения нито за наличието на обусловено от разкриване на престъпното обстоятелство гражданскоправно отношение, нито е посочил някоя от хипотезите на чл.24,25 и чл.26 НПК, предвидени изрично в разпоредбата на чл.124,ал.5 ГПК.
При тези съображения първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба, като е прието, че предявеният иск е недопустим и е прекратено производството по делото е потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК на въззивното определение на Софийски градски съд.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Съдът преценява, че в настоящият случай обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Поставените въпроси от жалбоподателя не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното определение. Решаващите правни изводи на въззивния съд са, че в случая не е налице нито една от предпоставките, обуславящи допустимостта на предявения установителен иск, че ищецът не е изложил твърдения за наличието на обусловено от разкриване на престъпното обстоятелство гражданскоправно отношение, нито е посочил някоя от хипотезите на чл.24,25 и чл.26 от НПК, предвидени в чл.124,чл.5 ГПК. Правни въпроси, които да са обусловили тези изводи жалбоподателят не е формулирал. Поради това съдът преценява, че въпросите в изложението не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по ч.гр.дело № 2470/2018 г. на ВКС, IV г.о.
Не допуска касационно обжалване на определение № 12478/06.06.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 7240/2018 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 84268/18.06.2018 г., подадена от Е. Д. М., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. И. В.-П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: