О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр. София 19.09.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1471 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Х. С. Д., чрез адв. Х. В. срещу решение № 7159/23.10.2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 78-183/11.07.2014 г. по гр.дело № 2091/2014 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 КТ и т.3 КТ
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. според жалбоподателя не е извършен съдебен контрол на подбора по чл.329 КТ или ако се приеме, че е осъществен съдебен контрол, този контрол е формален и не съответства на действително притежаваната от ищеца квалификация и ниво на изпълнение на възложената му работа, решен в противоречие с практиката на ВКС.Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, които не са приложени от жалбоподателя и т.решение № 3/1.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, 2. допустимо ли е при изследване на критериите в извършения подбор да се оценява и дисциплинарното минало на съкратения работник, при положение, че този критерий не е включен в подбора и в този смисъл допустимо ли е да се извършва „подбор относно подбора”, 3. законосъобразно ли е един единствен критерий – дисциплинарното минало на работника да бъде водещо при извършване на подбора, 4. допустимо ли е в съдебното производство със свидетелски показания да се доказват дисциплинарни провинения/простъпки, като дисциплинарните наказания се налагат със строго формално състезателно производство в което е водещо писменото начало, 5. как следва да процедира въззивния съд, ако установи, че първоинстанционния съд не е извършил съдебен контрол относно подбора. Втори, трети, четвърти и пети въпроси според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез юрисконсулт М. Й. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените в изложението основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на жалбоподателя Х. Д. с акт № 167/2013 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за неговата отмяна, и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо и се е произнесъл по съществото на правния спор по доводите, заявени във въззивната жалба.
С решението са възприети правните изводи на първоинстанционния съд с констатация за правилно установена по делото фактическа обстановка и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях.
С акт № 167/2013 г., връчен на ищеца на 18.11.2013 г. трудовото му правоотношение с дружеството-ответник по иска е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата. До уволнението ищецът е заемал длъжността „крановик” в сектор поддръжка производство към цех производство трансформатори при ответника.
Преценени са за правилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото е доказано реално съкращаване на щата. Прието е за установено, че от 12 щатни бройки за длъжността „крановик” по старото щатно разписание с протокол № 154/ 04.11.2013г. на Съвета на директорите на дружеството-ответник по иска са съкратени 2 щатни бройки. Приел е също, че при доказано реално съкращаване на посочените щатни бройки за ответника –работодател е възникнало задължението по чл.329 от КТ за извършване на подбор. Посочил е, че от събраните по делото доказателства е установено, че подбор е извършен от комисия, назначена със заповедта на Изпълнителния директор на ответното дружество № 121/04.11.2013г. и резултатите от извършения подбор са отразени в протокол на комисията № 157/ 06.11.2013г. Формиран е извод, че подборът е извършен законосъобразно. Според въззивния съд подборът е осъществен съобразно критериите, предвидени в чл.329 от КТ и доразвити и конкретизирани в заповедта на работодателя № 121/ 04.11.2013г. Прието е, че от съставения от комисията протокол № 157/ 06.11.2013г. е установено, че подборът е извършен реално при спазване и съобразно критериите, определени от работодателя.
Въззивният съд е приел, че основен спорен между страните въпрос по делото е по отношение на критерия ниво и качество на изпълнение на трудовите задължения от участниците в подбора, практически умения, свързани с изискванията на изпълняваната работа и личностни качества и способност за вземане на решения при изпълнение на поставените задачи, по които критерии ищецът е оценен, заедно с другия, предложен за съкращаване работник, с най-ниските точки. Въз основа на показанията на свидетеля И. Щ. – ръководител на ищеца е прието за установено, че за по-ниското оценяване на ищеца по тези критерии е надделял факторът недисциплинираност на ищеца, както и отказът му да изпълнява възложени му /на два пъти/ задачи. Посочил е, че според показанията на свидетеля последният лично е установил около 10 пъти, че ищецът не спазва работното си време – напуска работното си място петнадесет минути по-рано преди началния част на почивката и на два пъти е уведомен от прекия ръководител на ищеца, че той отказва да изпълнява възложени му задачи. Съобразно показанията на същият кран, на който работи ищецът, работят и участвалите в подбора лица А. Д., Е. С. и К. Д.. Според въззивния съд свидетелят потвърждава установените и с показанията на свидетеля на ищеца обстоятелства, че изброените работници като качество на работа са на едно ниво с ищеца, но за разлика от него тези работници са „по-отзивчиви“ при поемане на допълнителна работа, както и са по-дисциплинирани, че при изпълнение на трудовите си задължения работникът К. Д. е имал проблеми, че в последствие те са били отстранени от посочения работник. Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд, че показанията на двамата разпитани по делото свидетели на страните не си противоречат и взаимно се допълват относно работата на ищеца, като е дадена вяра на показанията на свидетеля на ответника за установените с тях пропуски – недисциплинираност и отказ за изпълнение на възложени задачи.
Съдът е приел, че свидетелят на ответника е ръководител на дирекция „Трансформатори“, в която работи ищецът и, че свидетелства за свои преки и непосредствени впечатления от работата на ищеца, съответно и за такива чрез получаваната информация от прекия ръководител на ищеца. Преценено е за неоснователно възражението на ищеца за заинтересованост на този свидетел. Прието е, че свидетелят е служител на ответното дружество, че показанията му не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, включително и от показанията на свидетеля на ищеца относно установените факти, с изключение на доказаната с тях недисциплинираност на ищеца и отказът за изпълнение на възложени му задачи. Досежно установения от показанията на свидетеля на ищеца факт, че последният работи по-добре в сравнение с останалите трима работници, които работят със същия кран съдът е посочил, че в тази им част показанията на двамата свидетели съвпадат. За установената от свидетеля на ответника недисциплинираност и отказ за изпълнение на възложени задачи съдът е приел, че свидетелят на ищеца не би могъл да има обективен критерии за преценка работата на ищеца в сравнение с тази на останалите работници, тъй като свидетелят на ищеца заема и изпълнява друга длъжност, различна от тази на ищеца и не притежава необходимата квалификация за извършване на тази преценка.
По твърдението на ищеца, че единствено той разполага с необходимата квалификация за управлението на кранове по – тежки от 40 тона и би следвало да бъде оценен по-високо в сравнение с останалите участници в подбора /по критерий допълнителна квалификация/ въззивният съд е приел, че същото се опровергава от приетото по делото допълнително заключение на ССЕ. Според същото заключение с такава квалификация разполагат още 7 крановици. Посочил е, че това обстоятелство не би могло да се определя като водещо и, че то не е и залегнало като критерий при подбора, тъй като изцяло в преценката на работодателя е да приеме дали се нуждае от лице с посочената квалификация или няма нужда от такова. Относно представената по делото препоръка, изготвена от прекия ръководител на ищеца въззивният съд е посочил, че тя не е изготвена от лице, разполагащо с представителна власт за работодателя, че целта на тази препоръка, като изготвена след връчването на заповедта за уволнение, е да бъде гарантирана и да не бъде възпрепятствана бъдещата трудова реализация на ищеца. С оглед на това е изведен извод, че тя не може да бъде ценена като доказателство за оценка нивото и качеството на изпълнение на трудовите задължения от ищеца, тъй като не е изготвена от надлежно оправомощено за това лице от работодателя за нуждите и целите на процесното съкращаване в щата и извършения подбор.
При тези съображения е формиран извод, че е доказана по делото законосъобразността на извършения подбор по чл.329 КТ. Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ и обусловените от него искове по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са отхвърлени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
Съгласно т.решение № 3/2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с тази практика на ВКС. Приел е, че работодателят е извършил подбор, че от същия е назначена със заповед комисия, извършила подбора, че резултатите са отразени в протокол № 157/06.11.2013 г. Формиран е извод, че подборът е осъществен съобразно критериите, предвидени в чл.329 КТ и конкретизирани в заповедта на работодателя, че подборът е извършен реално при спазване на критериите, определени от работодателя. Освен това въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства – приложените писмени такива и показанията на разпитаните по делото свидетели и е извел извод, че приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 ГПК се основават на действително притежаваните от ищеца квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие с цитираната практика на ВКС. Към изложението жалбоподателят не е приложил решенията на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, които са цитирани от същия, за да обоснове соченото основание за допускане на касационно обжалване. Поради това и същите решение не могат да бъдат обсъдени от съда.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият е формулиран общо и бланкетно и е неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Поради това съдът преценява, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според т.1 от т.решение № 182010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С въззивното решение съдът е извършил съдебен контрол по преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кои от участващите подбора работници/служители имат по-висока квалификация и работят по-добре, като е проверил дали оценките на работодателя по критериите, предвидени в чл.329,ал.1 КТ се основават на действително притежаваните от работниците/служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Именно с оглед на тази проверка съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели, включително и св.И. Щ.-ръководител на ищеца, от които е установено, че по-ниското оценяване на ищеца по критерия ниво на изпълнение на възложената работа е поради недисциплинираност на ищеца и отказът му да изпълнява възложени му на два пъти задачи, което не е установено за останалите участващи в подбора работници. В случая съдът не е разрешавал въпросът за оценка на критерий, който не е включен в подбора и в тази насока липсва решаващ правен извод, обусловил изхода на спора. С оглед на това съдът преценява, че въпросът не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по трети и пети въпроси от изложението. Същите са поставени хипотетично, не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на конкретния спор. Следователно тези въпроси не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда нали е установена предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Съгласно т.4 от т.решение № 4. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставеният въпрос касае приложение разпоредбите на чл.329,ал.1 КТ и на чл.193 ГПК. Тези норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Съгласно разясненията, дадени в т.решение № 3/2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Прието е, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В съответствие с тези разяснения въззивният съд е обсъдил и възприел показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като ищецът е оспорил съответствието по отделните показатели на обективно проявените от него професионални качества и квалификация, която оценка на работодателя е обективирана в протокол № 157. Следователно решаващите правни изводи на въззивния съд по основателността на исковите претенции са в съответствие с посочената практика на ВКС. Поради това и не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Всички останали доводи в изложението на жалбоподателя не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка от съда само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, каквото основание за допускане в случая не е налице.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Х. С. Д..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 7159/23.10.2015 г., постановено по гр.дело № 13463/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 153207/09.12.2015 г., подадена от ищеца Х. С. Д., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Х. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: