О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 04.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3577/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. И. Т. от [населено място], против определение №170/11.4.2013 г. по ч.гр.д.№1978/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о., с която е оставена без разглеждане частна жалба, вх.№8855/11.10.2012 г., подадена от С. И. Т. от [населено място] против разпореждане от 18.7.2012 г. по гр.д.№870/2011 г. по описа Хасковския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
С разпореждане от 18.7.2012 г. по гр.д.№870/2011 г. Хасковският окръжен съд е върнал касационна жалба, вх.№4905/06.6.2012 г., подадена от С. И. Т. от [населено място] против решение №62/18.4.2012 г. по посоченото дело, поради неизпълнение указанията на въззивната инстанция по смисъла на чл.285, във връзка с чл.284 ГПК.
Срещу посоченото разпореждане е подадена частна жалба, вх.№8855/11.10.2012 г., пред Върховния касационен съд, по която с определението, предмет на настоящата жалбата, тричленният състав на ВКС, ІІ г.о., е приел, че е процесуално недопустима. Съдът е стигнал до извод, че частната жалба е подадена след изтичането на срока по чл.275, ал.1 ГПК. Изводът е обоснован с факта, че частният жалбоподател е уведомяван на посочения в молбата му от 08.02.2011 г. до районния съд, както и във въззивната жалба адрес в [населено място]. Прието, че съобщението на разпореждането от 18.7.2012 г. и срока за обжалването му е изпратено на този адрес и е получено на 28.8.2012 г. от лицето М. С. – живущ на адреса, поради което е налице редовно връчване, а фактът кога жалбоподателят е узнал за него е без значение при преценка на обстоятелството от кога започва да тече срокът за обжалване. За конкретния случай тричленният състав на ВКС, ІІ г.о., стигнал до извод, че срокът за обжалване на разпореждането от 18.7.2012 г. е започнал да тече от 28.8.2012 г. и е изтекъл на 04.9.2012 г., а частната жалба е постъпила в съда на 11.10.2012 г., поради което е просрочена.
Срещу определение №170/11.4.2013 г. по ч.гр.д.№1978/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о., е подадена частна жалба от жалбоподателя С. Т. с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Оспорва се обстоятелството съобщението за разпореждането на Хасковския окръжен съд да е връчвано на лице с име М. С.. Твърди се, че няма данни, които да сочат кое е това лице, не са посочени трите му имена и други атрибути. Сочи се за злоупотреба от страна на служител по призоваването. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на тричленния състав на Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о. е правилно. Всички изтъкнати в частната жалба оплаквания и доводи са неоснователни, тъй като не са опровергани от частния жалбоподател в настоящото производство. Разпоредбата на чл.46 ГПК регламентира надлежното връчване на съдебни книжа на „друго лице“. Това друго лице според законодателя може да бъде всеки пълнолетен от домашните или което живее на адреса, или работник, служител или работодател на адресата, изразил съгласие да ги приеме и предаде, удостоверено чрез подписа му на призовката. С получаване на съдебните книжа от това „друго лице“, връчването е осъществено. Полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата и е запознато и със задължението да предаде същите на адресата. Доколкото по обективни причини получателят не е могъл да изпълни поетото задължение за предаване на съдебните книжа по обективни причини, то адресатът разполага с възможността, предвидена в чл.46, ал.4 ГПК, да иска възстановяване на срок, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.
Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №170/11.4.2013 г. по ч.гр.д.№1978/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІІ г.о.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: