О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр. София, 12.06.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7196 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 76342/26.06.2013 г., подадена от ищеца С. И. П., чрез адв. Д. К. против решение от 18.01.2013 г. по гр.дело № 8144/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.01.2011 г. по гр.дело № 29725/2008 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против С. С. Р. иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ищеца, че между ответника С. С. Р. и С. С. С., роден на 19.08.1883 г. и починал на 12.01.1960 г. бивш жител на [населено място], общ.П. не съществува законово наследствено правоотношение.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е цитирано ТР № 42/02.04.1964 г. по гр.дело № 24/64 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 6/30.05.1963 г.
Ответниците по жалбата И. М. Р. и С. С. Р. наследници по закон на починалия в хода на делото на 17.07.2013 г. ответник С. С. Р., чрез адв. Л. Л. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Изразено е и становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е преценил за допустимо и валидно решението на Софйски районен съд, съответно е споделил изцяло мотивите в последното решение и на осн.чл.272 ГПК е препратил към тези мотиви.
От фактическа страна е установено възоснова на удостоверение за раждане и акт за раждане, издаден на 19.07.1948 г., че ответникът С. Л. С. е [дата на раждане] от майка Ц. Л. Г. и баща Л. С. С..
Съобразно Удостоверение за наследници № 88/04.05.1995 г. на К. К., [община], бащата Л. С. е починал на 08.06. 1949 г.и оставил единствен законен наследник ответникът С. С. – син.
Прието е, че с определение от 02.09.1955 г. по г.дело № 4675/55 г. на Софийски районен съд е допуснато осиновяването на С. Л. С. от съпрузите С. Р. Г. и К. Н. Г., като за в бъдеще името на осиновеният е С. С. Р.. Установено е, че С. Р. Г. починал на 18.11.1968 г. и оставил законни наследници К. Н. Г. – съпруга и С. С. Р. – син.
Съдът е приел, че в Удостоверение за наследници № 414/ 28.08.2008 г. ответникът С. С. Р. е посочен като законен наследник на С. С. С. починал на 12.01.1960 г., в качеството му на наследник по право на заместване на рождения си баща Л. С. С. починал през 1949 г.
Въззивният съд е преценил за правилен извод на първоинстанционния съд, че допуснатото през 1955 г. осиновяване на ответника С. С., Р. от съпрузите С. Г. и К. Г. е било непълно, като извършено при действието на Закона за лицата и семейството от 1949 г. Прието е, че в първоначалната редакция – преди изменението от 1961 г. ЗЛС е регламентирал само непълно осиновяване, като в този случай права и задължения като между роднини по произход възникват само между осиновения и осиновителя, но не и спрямо роднините на осиновителя, а правата и задълженията между осиновения и неговите роднини по произход се запазват. Според съда с изменението на ЗЛС, обн. в ДВ. бр.50/ 23.06.1961 г., този режим на осиновяване е променен, като е предвидено само пълно осиновяване, при което осиновеният е изцяло приравнен към родно дете в семейния кръг на осиновителя, съответно е в родствени правоотношения с осиновителя и с неговите роднини, като правоотношенията между осиновения и роднините му по произход се прекратяват. Приел е, че на основание на преходна разпоредба заварените от това изменение на ЗЛС непълни осиновявания са били преуредени като пълни. Съдът е приел, че заварени са осиновяванията, при които и осиновеният, и осиновителят са били живи към момента на влизането на закона в сила и че в случая осиновяването на С. Р. е било заварено по смисъла на съответната преходна разпоредба.
Съдът е приел, че не е предвидена преходна норма в закона, която да придаде обратно действие на настъпващата по силата на въведеното законодателно изменение трансформация на непълните осиновявания в пълни, съответно да бъде отнесена към момента на възникване на осиновителното правоотношение през 1955 г.
Въззивният съд е преценил за неоснователен доводът на жалбоподателя, че с трансформиране на осиновяването на ответника С. Р. от непълно в пълно през 1961 г., за него е отпаднала възможността да наследи рождения си дядо С. С. С., починал през 1960 г.
Прието е, че с влизане в сила на ЗИД ЗЛС от 1961 г. допуснатото през 1955 г. осиновяване на С. Р. не е запазило статута на непълно. Съдът е взел предвид, че наследството на С. С. – рожден дядо на ответника вече е било открито при настъпване на смъртта му на 12.01.1960 г. и поради това, и към датата на влизане в сила на изменението на ЗЛС през 1961 г. наследственото правоприемство между него и внука му С. Р. вече е настъпило. Съдът е обосновал извода с обстоятелството, че към датата на откриване на наследството на С. С. е била действаща разпоредбата на чл.81, ал.4 ЗЛС, според която осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. С оглед на това съдът е приел че съобразно действащия към 1960 г. правен режим на осиновяването, което е било само непълно, ответникът С. Р. е бил носител на правото да наследи осиновителите си и рождения си дядо С. С., по право на заместване на починалия си баща Л. С.. При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя С. П. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението.
Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. В изложението жалбоподателят е възпроизвел текста на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, без да посочи конкретно и ясно правен въпрос разрешен от въззивния съд с обжалваното решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите му правни изводи. В настоящото производство по чл.288 ГПК съдът преценява дали поставения правен въпрос е от значение за изхода на делото, за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора и за наличие на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Тази преценка съдът извършва само ако има формулиран ясно и точно правен въпрос от жалбоподателя. При липса на такъв съдът е лишен от възможността да извърши преценка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване при предпоставката, визирана от жалбоподателя по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Тъй като поставеният въпрос в изложението не представлява правен въпрос по смисъла на посоченото тълкуване в т.1-ва на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата С. С. Р. и И. М. Р. – наследници по закон на починалия след постановяване на въззивното решение ответник С. Р. и встъпили в процесуалните му права по делото следва да се присъди сумата 500 лв. направени разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 18.01.2013 г. по гр.дело № 8144/2011 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 76342/26.06.2013 г., подадена от ищеца С. И. П., [населено място],[жк], [улица], чрез адв.Д. К..
Осъжда С. И. П., [населено място],[жк], [улица] да заплати на С. С. Р. и И. М. Р., двете с адрес [населено място], обл. С., [улица] сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: